1 Царе 7 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Жителите на Кириатиарим дойдоха, взеха ковчега Господен и го донесоха в къщата на Аминадава, на хълма, а сина му Елеазара посветиха да пази ковчега Господен. (2 Цар 6:3) 2 От оня ден, когато ковчегът остана в Кириатиарим, се измина много време двайсет години. И целият Израилев дом се обърна към Господа. 3 И рече Самуил на целия Израилев дом думайки: ако от все сърце се обръщате към Господа, махнете из средата си чуждоземните богове и Астартите, разположете сърцето си към Господа и Нему Единому служете, и Той ще ви избави от филистимски ръце. (Вт 6:13; Вт 10:20; Мт 4:10)

Вт 6:13Вт 10:20Мт 4:10

4 И Израилевите синове отмахнаха разните Вааловци и Астарти и почнаха да служат само Господу. 5 И рече Самуил: съберете всички израилтяни в Масифа, и аз ще се помоля Господу за вас. (Съд 11:11; 1 Цар 10:17) 6 И събраха се в Масифа и черпеха вода, изливаха я пред Господа, и постиха оня ден, думайки: съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа. (Чис 14:40; Йона 3:7) 7 Когато филистимци чуха, че синовете Израилеви се събрали в Масифа, филистимските владелци излязоха против Израиля. Израилтяните, като чуха това, уплашиха се от филистимци. 8 Тогава Израилевите синове рекоха на Самуила: не преставай да викаш към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни спаси от филистимски ръце. (И Самуил рече: не може да бъде, аз да отстъпя от Господа, моя Бог, и да не викам за вас в молитвите си!) (1 Цар 12:23; Ер 15:1) 9 И Самуил взе едно агне сукалче и го принесе (с целия народ) всесъжение Господу; викна Самуил към Господа за Израиля, и Господ го чу. (Сир 46:19) 10 И когато Самуил принасяше всесъжение, филистимци дойдоха да се бият с Израиля. Но тоя ден Господ загърмя със силен гърмеж над филистимци и напрати върху тях ужас, и те бидоха поразени пред Израиля. (Сир 46:20) 11 Израилтяните излязоха от Масифа, гониха филистимци и ги разбиваха до под Ветхор. 12 И Самуил взе един камък и го тури между Масифа и Сен, и го нарече Авен-Езер^[1], като каза: до това място ни помогна Господ. (1 Цар 14:4) 13 Тъй бидоха усмирени филистимци и не идваха вече в пределите Израилеви; и ръката Господня беше върху филистимци през всички дни на Самуила. 14 И бидоха върнати на Израиля градовете, които филистимци бяха превзели от Израиля, от Акарон чак до Гет, и Израил освободи пределите им от филистимски ръце, и настана мир между Израиля и аморейците. 15 И Самуил беше съдия над Израиля през всички дни на живота си; (Д А 13:20) 16 и всяка година ходеше и обикаляше Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израиля по всички тия места; (1 Цар 10:3) 17 после се връщаше в Рама, понеже там беше къщата му, и там съдеше той Израиля и там построи жертвеник Господу. (Вт 27:6; 1 Цар 1:1; 1 Цар 1:19; 1 Цар 9:11)

Вт 27:61 Цар 1:11 Цар 1:191 Цар 9:11

New International Reader’s Version

от Biblica

1 So the men of Kiriath Jearim came and got the ark of the LORD. They brought it up to Abinadab’s house on the hill. They set his son Eleazar apart to guard the ark.

Samuel brings the Philistines under Israel’s control

2 The ark remained at Kiriath Jearim for a long time. It was there for a full 20 years. Then all the Israelites turned back to the LORD. 3 So Samuel spoke to all the Israelites. He said, ‘Do you really want to return to the LORD with all your hearts? If you do, get rid of your false gods. Get rid of your statues of female gods that are named Ashtoreth. Commit yourselves to the LORD. Serve him only. Then he will save you from the power of the Philistines.’ 4 So the Israelites put away their statues of gods that were named Baal. They put away their statues of female gods that were named Ashtoreth. They served the LORD only. 5 Then Samuel said, ‘Gather all the Israelites together at Mizpah. I will pray to the LORD for you.’ 6 When the people had come together at Mizpah, they went to the well and got water. They poured it out in front of the LORD. On that day they didn’t eat any food. They admitted they had sinned. They said, ‘We’ve sinned against the LORD.’ Samuel was serving as the leader of Israel at Mizpah. 7 The Philistines heard that Israel had gathered together at Mizpah. So the Philistine rulers came up to attack them. When the Israelites heard about it, they were afraid. 8 They said to Samuel, ‘Don’t stop crying out to the LORD our God to help us. Keep praying that he’ll save us from the power of the Philistines.’ 9 Then Samuel got a very young lamb. He sacrificed it as a whole burnt offering to the LORD. He cried out to the LORD to help Israel. And the LORD answered his prayer. 10 The Philistines came near to attack Israel. At that time Samuel was sacrificing the burnt offering. But that day the LORD thundered loudly against the Philistines. He threw them into such a panic that the Israelites were able to chase them away. 11 The men of Israel rushed out of Mizpah. They chased the Philistines all the way to a point below Beth Kar. They killed them all along the way. 12 Then Samuel got a big stone. He set it up between Mizpah and Shen. He named it Ebenezer. He said, ‘The LORD has helped us every step of the way.’ 13 So the Philistines were brought under Israel’s control. The Philistines didn’t attack their territory again. The LORD used his power against the Philistines as long as Samuel lived. 14 The Philistines had captured many towns between Ekron and Gath. But they had to give all of them back. Israel took back the territories near those towns from the control of the Philistines. During that time Israel and the Amorites were friendly towards each other. 15 Samuel continued to lead Israel all the days of his life. 16 From year to year he travelled from Bethel to Gilgal to Mizpah. He served Israel as judge in all those places. 17 But he always went back to Ramah. That’s where his home was. He served Israel as judge there too. And he built an altar there to honour the LORD.