1 Царе 3 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Момчето Самуил служеше Господу при Илия; словото Господне беше рядко в ония дни, виденията не бяха чести. (Пс 73:9; Пр 29:18; Ис 13:12; Ам 8:11)

Пс 73:9Пр 29:18Ис 13:12Ам 8:11

2 И случи се в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, – очите му бяха почнали да се премрежват, и той не можеше да види, – 3 и светилникът Божий още не беше угаснал, и Самуил лежеше в храма Господен, дето беше ковчегът Божий; (Изх 27:21; Лев 24:3) 4 Господ викна към Самуила (Самуиле! Самуиле!). Той отговори: ето ме! 5 И се затече при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Но тоя отговори: аз не съм те викал; иди си легни. И той отиде и си легна. 6 Но Господ викна втори път към Самуила (: Самуиле, Самуиле!). Той стана и отиде пак при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Но той рече: аз не съм те викал, синко; иди си легни. 7 Самуил още не познаваше тогава гласа на Господа, и още не бе му се откривало словото Господне. (Чис 12:6) 8 Викна Господ към Самуила и трети път. Той стана и отиде при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Тогава Илий разбра, че Господ зове момчето. 9 И рече Илий на Самуила: иди си легни, и когато (Зовещият) те повика, ти кажи: говори, Господи, понеже Твоят раб слуша. И отиде Самуил и легна на мястото си. 10 И Господ дойде, застана и викна, както първия и втория път: Самуиле! Самуиле! И Самуил рече: говори (Господи), понеже Твоят раб слуша. 11 И Господ рече на Самуила: ето, ще извърша в Израиля дело, за което, който чуе, ще му писнат и двете уши; (4 Цар 21:12) 12 в оня ден Аз ще изпълня над Илия всичко, що съм говорил за дома му; Аз ще почна и ще свърша. (1 Цар 2:31) 13 Аз му обадих, че ще накажа дома му навеки за оная вина, дето той знаеше, как синовете му безчествуват, и не ги обуздаваше; (1 Цар 2:23) 14 и поради това кълна се пред дома на Илия, че вината на Илиевия дом няма да се заглади навеки нито с жертви, нито с хлебни приноси. (Лев 4:3; Ис 22:14) 15 Самуил спа до сутринта, (и стана рано,) и отвори вратите на дома Господен; Самуил се боеше да обади на Илия за това видение. 16 Но Илий повика Самуила и рече: синко Самуиле! Той отговори: ето ме! 17 И рече Илий: какво ти бе казано? не скривай от мене; туй и туй ще направи Бог с тебе, и още повече ще направи, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, що ти бе казано. 18 И Самуил му обади всичко и не скри от него ни що. Тогава Илии рече: Той е Господ; каквото Му е угодно, това да направи. 19 Самуил порасна, и Господ беше с него; и не остана ни една негова дума неизпълнена. (3 Цар 8:24) 20 И цял Израил от Дан до Вирсавия узна, че Самуил се е удостоил да бъде пророк Господен. 21 И Господ продължаваше да се явява в Силом, след като се бе открил на Самуила в Силом чрез слово Господне. (И у цял Израил, от край до край на земята, се увериха, че Самуил е пророк Господен. Илий пък остаря твърде много, а синовете му продължаваха да ходят по беззаконния си път пред Господа.)

New International Reader’s Version

от Biblica

The Lordcalls out to Samuel

1 The boy Samuel served the LORD under the direction of Eli. In those days the LORD didn’t give many messages to his people. He didn’t give them many visions. 2 One night Eli was lying down in his usual place. His eyes were becoming so weak he couldn’t see very well. 3 Samuel was lying down in the LORD’s house. That’s where the ark of God was kept. The lamp of God was still burning. 4 The LORD called out to Samuel. Samuel answered, ‘Here I am.’ 5 He ran over to Eli and said, ‘Here I am. You called out to me.’ But Eli said, ‘I didn’t call you. Go back and lie down.’ So he went and lay down. 6 Again the LORD called out, ‘Samuel!’ Samuel got up and went to Eli. He said, ‘Here I am. You called out to me.’ ‘My son’, Eli said, ‘I didn’t call you. Go back and lie down.’ 7 Samuel didn’t know the LORD yet. That’s because the LORD still hadn’t given him a message. 8 The LORD called out for the third time. He said, ‘Samuel!’ Samuel got up and went to Eli. He said, ‘Here I am. You called out to me.’ Then Eli realised that the LORD was calling the boy. 9 So Eli told Samuel, ‘Go and lie down. If someone calls out to you again, say, “Speak, LORD. I’m listening.” ’ So Samuel went and lay down in his place. 10 The LORD came and stood there. He called out, just as he had done the other times. He said, ‘Samuel! Samuel!’ Then Samuel replied, ‘Speak. I’m listening.’ 11 The LORD said to Samuel, ‘Pay attention! I am about to do something terrible in Israel. It will make the ears of everyone who hears about it tingle. 12 At that time I will do everything to Eli and his family that I said I would. I will finish what I have started. 13 I told Eli I would punish his family for ever. He knew his sons were sinning. He knew they were saying bad things about me. In spite of that, he did not stop them. 14 So I made a promise to the family of Eli. I said, “The sins of Eli’s family will never be paid for by bringing sacrifices or offerings.” ’ 15 Samuel lay down until morning. Then he opened the doors of the LORD’s house. He was afraid to tell Eli about the vision he had received. 16 But Eli called out to him. He said, ‘Samuel, my son.’ Samuel answered, ‘Here I am.’ 17 ‘What did the LORD say to you?’ Eli asked. ‘Don’t hide from me anything he told you. If you do, may God punish you greatly.’ 18 So Samuel told him everything. He didn’t hide anything from him. Then Eli said, ‘He is the LORD. Let him do what he thinks is best.’ 19 As Samuel grew up, the LORD was with him. He made everything Samuel said come true. 20 So all the Israelites recognised that Samuel really was a prophet of the LORD. Everyone from Dan all the way to Beersheba knew it. 21 The LORD continued to appear at Shiloh. There he made himself known to Samuel through the messages he gave him.