1 Царе 15 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 След това Самуил рече на Саула: Господ ме прати да те помажа за цар над Неговия народ, над Израиля; сега чуй гласа Господен. (1 Цар 10:1) 2 Тъй говори Господ Саваот: спомних си онова, което Амалик стори на Израиля, как той му се изпречи на пътя, когато тоя идеше из Египет; (Изх 17:8) 3 иди сега и порази Амалика (и Иерима) и изтреби всичко негово (не взимай за себе си нищо от тях, а унищожи и предай на заклятие всичко негово); не го щади, а предай на смърт от мъж до жена, от момък до кърмаче, от вол до овца, от камила до осел. 4 Па събра Саул народа и го преброи в Телаим; оказаха се двеста хиляди израилтяни пешаци и десет хиляди от Иудино коляно. 5 И дойде Саул до Амаликов град и постави засада в долината. (И Н 8:4) 6 И рече Саул на кинейци: идете, отделете се, излезте изсред амаликци, за да не ви погубя с тях, понеже вие показахте благосклонност към всички израилтяни, когато идеха из Египет. И кинейци се отделиха изсред амаликци. (Чис 10:29; Съд 1:16) 7 И Саул разби Амалика от Хавила до околностите на Сур, що е пред Египет; (Чис 24:20) 8 и улови жив амаликския цар Агага, а народа цял изтреби с меч (и Иерима умъртви). 9 Но Саул и народът пощадиха Агага и най-добрите овци, волове и угоени агнета, и всичко добро, като не искаха да ги изтребят, а изтребиха всичко лошо и нищожно. 10 И биде слово от Господа към Самуила такова: 11 жаля, че поставих Саула за цар, понеже той се отвърна от Мене и не изпълни думата Ми. Натъжи се Самуил и вика към Господа цяла нощ. (Бит 6:6) 12 А сутринта рано Самуил стана и отиде да срещне Саула. И обадиха на Самуила, че Саул ходил на Кармил и там си поставил паметник, (но оттам върнал колесницата) и слязъл в Галгал. (И Н 15:55; 2 Цар 18:18)

И Н 15:552 Цар 18:18

13 Когато Самуил дойде при Саула, Саул му рече: благословен да си от Господа; аз изпълних думата Господня. (1 Цар 23:21) 14 И Самуил рече: а какво е това блеене на овци в ушите ми и мукане на волове, що чувам? 15 Саул отговори: докараха ги от Амалика, защото народът пощади най-добрите овци и волове за жертвоприношение на Господа, твоя Бог; а другото изтребихме. 16 Самуил каза на Саула: почакай, ще ти обадя, какво ми каза Господ нощес. И Саул му рече: казвай. 17 И Самуил каза: не беше ли ти малък в своите очи, когато стана глава на Израилевите колена, и Господ те помаза за цар над Израиля? (1 Цар 9:21) 18 И Господ те изпрати на път и рече: иди предай на заклятие нечестивите амаликци и воювай против тях, докле ги изтребиш. (Бит 13:13; Пс 25:9) 19 Защо тогава ти не послуша гласа Господен, а се хвърли по плячка и направи зло пред очите на Господа? 20 Саул отговори Самуилу: аз послушах гласа Господен и отидох в пътя, където ме прати Господ, и доведох амаликския цар Агага, а амаликци изтребих; 21 а от плячката, овци и волове, народът взе най-доброто от заклетото, за да принесе жертва на Господа, твоя Бог, в Галгал. 22 Самуил отговори: нима всесъженията и жертвите са толкова приятни Господу, колкото и послушанието на гласа Господен? Послушанието е по-добро от жертва, и покорството – по-добро от овнешка тлъстина; (Ос 6:6; Мт 9:13; Мт 12:7; Сир 4:15)

Ос 6:6Мт 9:13Мт 12:7Сир 4:15

23 защото непокорството е също такъв грях, какъвто е магьосничеството, и упорството е също като идолопоклонството. Задето ти отхвърли думата на Господа, то и Той те отхвърли, за да не бъдеш цар (над Израиля). (1 Лет 10:13) 24 И Саул каза на Самуила: съгреших, понеже пристъпих заповедта Господня и твоята дума; но аз се уплаших от народа и послушах гласа им; (Изх 32:22) 25 а сега снеми от мене моя грях и се върни с мене, за да се поклоня на Господа (твоя Бог). 26 А Самуил отговори на Саула: няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли думата Господня, и Господ тебе отхвърли, за да не бъдеш цар над Израиля, (1 Цар 16:1) 27 Самуил се обърна да си иде. Но Саул се хвана за края на дрехата му и я раздра. 28 Тогава Самуил рече: днес Господ изтръгна царството Израилево от тебе и го даде на твоя ближен, който е по-добър от тебе. (1 Цар 28:17) 29 Верният Израилев неправда няма да каже, нито ще се разкае, понеже Той не е човек, та да се разкае. (Чис 23:19; Ос 11:9) 30 И рече Саул: съгреших; но стори ми сега чест пред старейшините на моя народ и пред Израиля, и се върни с мене, и аз ще се поклоня на Господа, твоя Бог. (Мк 12:17; Йн 5:44) 31 Самуил се върна след Саула, и Саул се поклони Господу. 32 След това Самуил рече: доведете ми амаликския цар Агага. И Агаг, разтреперан, се приближи до него, и рече Агаг: горчилото на смъртта, навярно, е отминало! 33 Но Самуил рече: както мечът ти лишаваше жени от деца, тъй и майка ти между жените нека бъде лишена от син. И разсече Самуил Агага пред Господа в Галгал. (3 Цар 18:40; Ер 31:15) 34 Самуил отиде в Рама, а Саул отиде у дома си в Гива Саулова. 35 И Самуил вече се не видя със Саула до деня на смъртта си; но Самуил тъгуваше за Саула, понеже Господ бе се разкаял, че възцари Саула над Израиля. (1 Цар 16:1; 4 Цар 8:29; Рим 9:2)

1 Цар 16:14 Цар 8:29Рим 9:2

New International Reader’s Version

от Biblica

The Lordis sad that he made Saul king

1 Samuel said to Saul, ‘The LORD sent me to anoint you as king over his people Israel. So listen now to a message from him. 2 The LORD who rules over all says, “I will punish the Amalekites because of what they did to Israel. As the Israelites came up from Egypt, the Amalekites attacked them. 3 Now go. Attack the Amalekites. Completely destroy all that belongs to them. Do not spare the Amalekites. Put the men and women to death. Put the children and babies to death. Also kill the cattle, sheep, camels and donkeys.” ’ 4 So Saul brought his men together at Telaim. The total number was 200,000 soldiers on foot from Israel and 10,000 from Judah. 5 Saul went to the city of Amalek. Then Saul had some of his men hide and wait in the valley. 6 Then Saul said to the Kenites, ‘You were kind to all the Israelites when they came up out of Egypt. Get away from the Amalekites. Then I won’t have to destroy you along with them.’ So the Kenites moved away from the Amalekites. 7 Saul attacked the Amalekites. He struck them down all the way from Havilah to Shur. Shur was near the eastern border of Egypt. 8 Saul captured Agag, the king of the Amalekites. But he and his men totally destroyed with their swords all Agag’s people. 9 So Saul and the army spared Agag. They spared the best of the sheep and cattle. They spared the fat calves and lambs. They spared everything that was valuable. They weren’t willing to completely destroy any of those things. But they totally destroyed everything that was worthless and weak. 10 Then the LORD gave Samuel a message. He said, 11 ‘I am very sad I have made Saul king. He has turned away from me. He has not done what I instructed him to do.’ When Samuel heard that, he was angry. He cried out to the LORD during that whole night. 12 Early the next morning Samuel got up. He went to see Saul. But Samuel was told, ‘Saul went to Carmel. There he set up a monument in his own honour. Now he has gone on down to Gilgal.’ 13 When Samuel got there, Saul said, ‘May the LORD bless you. I’ve done what he instructed me to do.’ 14 But Samuel said, ‘Then why do I hear the baaing of sheep? Why do I hear the mooing of cattle?’ 15 Saul answered, ‘The soldiers brought them from the Amalekites. They spared the best of the sheep and cattle. They did it to sacrifice them to the LORD your God. But we totally destroyed everything else.’ 16 ‘That’s enough!’ Samuel said to Saul. ‘Let me tell you what the LORD said to me last night.’ ‘Tell me’, Saul replied. 17 Samuel said, ‘There was a time when you didn’t think you were important. But you became the leader of the tribes of Israel. The LORD anointed you to be king over Israel. 18 He sent you to do something for him. He said, “Go and completely destroy the Amalekites. Go and destroy those evil people. Fight against them until you have wiped them out.” 19 Why didn’t you obey the LORD? Why did you keep for yourselves what you had taken from your enemies? Why did you do what is evil in the sight of the LORD?’ 20 ‘But I did obey the LORD,’ Saul said. ‘I went to do what he sent me to do. I completely destroyed the Amalekites. I brought back Agag, their king. 21 The soldiers took sheep and cattle from what had been taken from our enemies. They took the best of what had been set apart to God. They wanted to sacrifice them to the LORD your God at Gilgal.’ 22 But Samuel replied, ‘What pleases the LORD more? Burnt offerings and sacrifices, or obeying the LORD? It is better to obey than to offer a sacrifice. It is better to do what he says than to offer the fat of rams. 23 Refusing to obey the LORD is as sinful as using evil magic. Being proud is as evil as worshipping statues of gods. You have refused to do what the LORD told you to do. So he has refused to have you as king.’ 24 Then Saul said to Samuel, ‘I have sinned. I’ve broken the LORD’s command. I haven’t done what you instructed me to do. I was afraid of the men. So I did what they said I should do. 25 Now I beg you, forgive my sin. Come back into town with me so I can worship the LORD.’ 26 But Samuel said to him, ‘I won’t go back with you. You have refused to do what the LORD told you to do. So he has refused to have you as king over Israel!’ 27 Samuel turned to leave. But Saul grabbed the hem of his robe, and it tore. 28 Samuel said to Saul, ‘The LORD has torn the kingdom of Israel away from you today. He has given it to one of your neighbours. He has given it to someone better than you. 29 The God who is the Glory of Israel does not lie. He doesn’t change his mind. That’s because he isn’t a mere human being. If he were, he might change his mind.’ 30 Saul replied, ‘I have sinned. But please honour me in front of the elders of my people and in front of Israel. Come back with me so I can worship the LORD your God.’ 31 So Samuel went back with Saul. And Saul worshipped the LORD. 32 Then Samuel said, ‘Bring me Agag, the king of the Amalekites.’ Agag was in chains when he came to Samuel. Agag thought, ‘The time for me to be put to death must have passed by now.’ 33 But Samuel said, ‘Your sword has killed the children of other women. So the child of your mother will be killed.’ Samuel put Agag to death at Gilgal in front of the LORD. 34 Then Samuel left to go to Ramah. But Saul went up to his home in Gibeah of Saul. 35 Until the day Samuel died, he didn’t go to see Saul again. Samuel was filled with sorrow because of Saul. And the LORD was very sad he had made Saul king over Israel.