1 Царе 12 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И Самуил рече на целия Израил: ето аз послушах вашия глас във всичко що ми говорихте, и поставих ви цар, (1 Цар 8:7; 1 Цар 11:15) 2 и ето, царят върви пред вас; а аз остарях и побелях; и синовете ми са с вас. Аз пък вървях пред вас от младини доднес; (Чис 27:17) 3 ето ме: свидетелствувайте против мене пред Господа и пред Неговия помазаник, кому съм взел вола, кому съм взел осела, кого съм обидил и кого съм притеснил, от кого съм взел дар и затворил очи спрямо делото му, – и аз ще ви го върна. (Д А 20:33; Сир 46:20) 4 И отговориха: ти не си ни обиждал, нито си ни притеснявал и от никого нищо не си взел. 5 И той им рече: свидетел против вас е Господ, свидетел е и помазаникът Му в тоя ден, че не намерихте нищо против мене. И те отговориха: свидетел е. 6 Тогава Самуил рече на народа: свидетел е Господ, Който постави Моисея и Аарона и Който изведе вашите отци из Египетската земя. 7 А сега застанете, и аз ще се съдя с вас пред Господа за всички благодеяния, които Той направи вам и на отците ви. 8 Когато Иаков дойде в Египет, и бащите ви завикаха към Господа, Господ прати Моисея и Аарона, и те изведоха бащите ви из Египет и ги поселиха на това място. (Бит 46:6) 9 Но те забравиха Господа, своя Бог, и Той ги предаде в ръцете на Сисара, асорски военачалник, и в ръцете на филистимци и в ръцете на моавския цар, които воюваха против тях. (Съд 4:2) 10 Но когато викнаха към Господа и рекоха: „съгрешихме, защото оставихме Господа и почнахме да служим на Вааловци и Астарти, избави ни сега от ръцете на враговете ни, и ние ще служим на Тебе“, 11 тогава Господ прати Иероваала и Варака, Иефтая и Самуила и ви избави от ръцете на околните ви врагове, и вие живяхте безопасно. (Съд 4:6; Съд 6:14; Съд 11:11; 1 Цар 7:10)

Съд 4:6Съд 6:14Съд 11:111 Цар 7:10

12 Но като видяхте, че амонитският цар Наас иде против вас, вие ми казахте: „не, нека цар царува над нас“, когато Господ, вашият Бог, е ваш цар. (1 Цар 8:5) 13 И тъй, ето царя, когото избрахте, когото искахте; ето, Господ ви постави цар. 14 Ако се боите от Господа и Му служите, ако слушате гласа Му и не се противите на заповедите Господни, вие и царят ви, който царува над вас, и вървите след Господа, вашия Бог (то ръката Господня няма да бъде против вас); (Вт 7:12) 15 ако пък не слушате гласа Господен и почнете да се противите на заповедите Господни, ръката на Господа ще бъде против вас, както беше против бащите ви. (Вт 1:26; Вт 2:15)

Вт 1:26Вт 2:15

16 Сега станете и погледнете великото дело, което Господ ще извърши пред очите ви: 17 нали сега е пшеничена жетва? Но аз ще призова Господа, и Той ще прати гръм и дъжд, и вие ще узнаете и видите, колко голям е грехът, който сте направили пред очите на Господа, искайки за себе си цар. (1 Цар 8:7; Пр 26:1) 18 И Самуил призова Господа, и Господ прати гръм и дъжд в оня ден; и цял народ се много уплаши от Господа и Самуила. 19 И целият народ рече на Самуила: помоли се за рабите си пред Господа, твоя Бог, за да не умрем; защото към всичките си грехове прибавихме още един грях, когато искахме за себе си цар. (Изх 20:19) 20 И отговори Самуил на народа: не се бойте, вие сторихте тоя грях, но само не отстъпвайте от Господа, и служете Господу от все сърце (Вт 6:5; Вт 6:13; Вт 17:11; Евр 11:32)

Вт 6:5Вт 6:13Вт 17:11Евр 11:32

21 и не отивайте подир нищожни богове, които не ще ви принесат полза и не ще ви избавят, понеже са нищо; (Лев 19:14; Ер 3:23; 1 Кор 8:4)

Лев 19:14Ер 3:231 Кор 8:4

22 а Господ няма да остави народа Си заради Своето велико име, понеже Господу беше угодно да ви избере за Свой народ; 23 също и аз няма да си допусна грях пред Господа, да престана да се моля за вас, и ще ви показвам добрия и правия път; (1 Цар 7:8; 3 Цар 8:36) 24 само бойте се от Господа и Му служете истински от всичкото си сърце, защото видяхте, какви велики дела извърши Той с вас; (4 Цар 17:39) 25 ако пък вършите зло, то и вие и царят ви ще загинете. (Ис 24:2)

New International Reader’s Version

от Biblica

Samuel’s final speech to Israel

1 Samuel spoke to all the Israelites. He said, ‘I’ve done everything you asked me to do. I’ve placed a king over you. 2 Now you have a king as your leader. But I’m old. My hair is grey. My sons are here with you. I’ve been your leader from the time I was young until this day. 3 Here I stand. Bring charges against me if you can. The LORD is a witness. And so is his anointed king. Whose ox have I taken? Whose donkey have I taken? Have I cheated anyone? Have I treated anyone badly? Have I accepted money from anyone who wanted special favours? If I’ve done any of these things, I’ll make it right.’ 4 ‘You haven’t cheated us,’ they replied. ‘You haven’t treated us badly. You haven’t taken anything from anyone.’ 5 Samuel said to them, ‘The LORD is a witness against you this day. And so is his anointed king. They are witnesses that I haven’t taken anything from any of you.’ ‘The LORD is a witness,’ they said. 6 Then Samuel said to the people, ‘The LORD appointed Moses and Aaron. He brought out of Egypt your people who lived long ago. 7 Now then, stand here. I’m going to remind you of all the good things the LORD has done for you and your people. He is a witness. 8 ‘After Jacob’s family entered Egypt, they cried out to the LORD for help. The LORD sent Moses and Aaron. They brought your people out of Egypt. They had them make their homes in this land. 9 ‘But the people forgot the LORD their God. So he put them under the control of Sisera. Sisera was the commander of the army of Hazor. The LORD also put the Israelites under the control of the Philistines and the king of Moab. All those nations fought against Israel. 10 So the people cried out to the LORD. They said, “We have sinned. We’ve deserted the LORD. We’ve served gods that are named Baal. We’ve served female gods that are named Ashtoreth. But save us now from the power of our enemies. Then we will serve you.” 11 The LORD sent Gideon, Barak, Jephthah and me. He saved you from the power of your enemies who were all around you. So you lived in safety. 12 ‘But then you saw that Nahash, the king of Ammon, was about to attack you. So you said to me, “No! We want a king to rule over us.” You said it even though the LORD your God was your king. 13 Now here is the king you have chosen. He’s the one you asked for. The LORD has placed a king over you. 14 But you must have respect for the LORD. You must serve him and obey him. You must not say no to his commands. Both you and the king who rules over you must obey the LORD your God. If you do, that’s good. 15 But you must not disobey him. You must not say no to his commands. If you do, his power will be against you. That’s what happened to your people who lived before you. 16 ‘So stand still. Watch the great thing the LORD is about to do right here in front of you! 17 It’s time to gather in the wheat, isn’t it? I’ll call out to the LORD to send thunder and rain. Then you will realise what an evil thing you did in the sight of the LORD. You shouldn’t have asked for a king.’ 18 Samuel called out to the LORD. That same day the LORD sent thunder and rain. So all the people had great respect for the LORD and for Samuel. 19 They said to Samuel, ‘Pray to the LORD your God for us. Pray that we won’t die because we asked for a king. That was an evil thing to do. We added it to all our other sins.’ 20 ‘Don’t be afraid,’ Samuel replied. ‘It’s true that you have done all these evil things. But don’t turn away from the LORD. Serve him with all your heart. 21 Don’t turn away and worship statues of gods. They are useless. They can’t do you any good. They can’t save you either. They are completely useless. 22 But the LORD will be true to his great name. He won’t turn his back on his people. That’s because he was pleased to make you his own people. 23 I would never sin against the LORD by failing to pray for you. I’ll teach you to live in a way that is good and right. 24 But be sure to have respect for the LORD. Serve him faithfully. Do it with all your heart. Think about the great things he has done for you. 25 But don’t be stubborn. Don’t continue to do what is evil. If you do, both you and your king will be destroyed.’