Съдии 3 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Ето народите, които Господ остави, за да изпитва с тях всички ония израилтяни, които не знаеха за всички ханаански войни, (Изх 23:29; Вт 7:22)

Изх 23:29Вт 7:22

2 само за да знаят и да се учат на война сетнешните поколения на Израилевите синове, които по-преди не са я знаели: 3 петима филистимски владелци, всички хананейци, сидонци и евейци, които живееха в планина Ливан, от планина Ваал-Ермон до входа в Емат. (Вт 3:8; И Н 13:3)

Вт 3:8И Н 13:3

4 Те бяха оставени, за да бъдат чрез тях изпитвани израилтяните, и да се узнае, дали се покоряват на заповедите на Господа, които Той бе заповядал на отците им чрез Моисея. (Вт 8:2; Съд 2:22)

Вт 8:2Съд 2:22

5 И живееха Израилевите синове между хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци, 6 и си взимаха дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на техните богове. (Изх 23:32; Изх 34:16; Вт 7:3)

Изх 23:32Изх 34:16Вт 7:3

7 И синовете Израилеви сториха зло пред очите на Господа, и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни Вааловци и Астарти. (Ер 7:9) 8 Тогава Господ се разгневи силно против Израиля, и ги предаде в ръцете на Хусарсатема, месопотамски цар, и синовете Израилеви робуваха на Хусарсатема осем години. (Съд 2:14) 9 След това синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ издигна за синовете Израилеви спасител, който ги избави, – Кеназовия син Готониил, по-малък брат Халевов. (И Н 15:17; Съд 2:16; Съд 4:3)

И Н 15:17Съд 2:16Съд 4:3

10 Върху него беше Дух Господен, и той беше съдия на Израиля. Той излезе на война (против Хусарсатема), и Господ предаде в ръцете му месопотамския цар Хусарсатема, и ръката му надви на Хусарсатема. 11 И земята беше спокойна четирийсет години. И умря Готониил, Кеназовият син. (Съд 8:28) 12 Синовете Израилеви почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ даде сила на моавския цар Еглона против израилтяните, задето те вършиха зло пред очите на Господа. (Съд 4:1; Съд 6:1; 1 Цар 12:9)

Съд 4:1Съд 6:11 Цар 12:9

13 Той събра при себе си (всички) амонитци и амаликитци, потегли и порази Израиля, и завладяха града на Палмите. 14 И синовете Израилеви робуваха на моавския цар Еглона осемнайсет години. 15 Тогава синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ им издигна за спасител Аода, син на Гера, Иеминиев син, който беше левичар. И синовете Израилеви пратиха по него дарове на моавския цар Еглона. 16 Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под клашника си на дясното бедро, 17 (и дойде) и поднесе даровете на моавския цар Еглона; а Еглон беше човек твърде пълен. 18 Когато Аод поднесе всички дарове и изпроводи людете, които донесоха даровете, 19 сам се върна от истуканите, що са в Галгал, и каза: царю, имам една тайна дума до тебе. Той рече: по-тихо! И излязоха всички, които стояха при него. 20 Аод влезе при него: той седеше в прохладната горница, която си имаше отделно. И каза Аод: (царю,) имам до тебе дума Божия. Еглон стана от стола (пред него). (Чис 23:16) 21 (Когато той стана,) Аод простря лявата си ръка, и взе меча от дясното си бедро и го заби в корема му, 22 тъй че след острието влезе и дръжката, и тлъстината закри острието, понеже Аод не извади меча от корема му, и той влезе в задните части. 23 Аод излезе в преддверието, затвори подире си вратата на горницата и заключи. 24 След като излезе, слугите на Еглона дойдоха и виждат, ето, вратата на горницата заключени, и си рекоха: навярно той е по нужда в прохладната стая. 25 Чакаха доста дълго, но като видяха, че никой не отваря вратата на горницата, взеха ключ и отключиха, и ето, господарят им лежи на земята мъртъв. 26 Докато се чудеха, Аод избяга, (и никой за него не мислеше,) мина край истуканите и се спаси в Сеират. 27 А щом пристигна (в земята Израилева, Аод) затръби с тръба на Ефремова планина, и слязоха с него синовете Израилеви от планината, и той вървеше пред тях. 28 И им каза: вървете подире ми, защото Господ (Бог) предаде враговете ви моавци във ваши ръце. И тръгнаха подире му, завзеха брода пред Иордан към Моав, и не пущаха никого да премине. 29 Тогава избиха около десет хиляди моавци, все здрави и силни, и никой не избяга. 30 Тъй се усмириха в оня ден моавци пред Израиля, и земята беше спокойна осемдесет години. (И Аод беше техен съдия до смъртта си.) 31 След него дойде Самегар, Анатов син, който изби шестстотин души филистимци с волски остен; и той също избави Израиля. (Съд 5:6)

New International Reader’s Version

от Biblica

1 The LORD left some nations in the land. He left them to test the Israelites who hadn’t lived through any of the wars in Canaan. 2 He wanted to teach the men in Israel who had never been in battle before. He wanted them to learn how to fight. 3 So he left the five rulers of the Philistines. He left the people of Canaan and the people of Sidon. He left the Hivites living in the Lebanon mountains. They lived in the area between Mount Baal Hermon and Lebo Hamath. 4 The LORD left those nations where they were to test the Israelites. He wanted to see whether they would obey his commands. He had given those commands through Moses to their people of long ago. 5 So the Israelites lived among the Canaanites, Hittites, Amorites, Perizzites, Hivites and Jebusites. 6 They married the daughters of those people. They gave their own daughters to the sons of those people. And they served the gods of those people.

Othniel

7 The Israelites did what was evil in the sight of the LORD. They forgot the LORD their God. They served gods that were named Baal. They also served female gods that were named Asherah. 8 So the LORD was very angry with Israel. He handed them over to the power of Cushan-Rishathaim, the king of Aram Naharaim. For eight years Israel was under his rule. 9 They cried out to the LORD. Then he provided someone to save them. The man’s name was Othniel, the son of Kenaz. He was Caleb’s younger brother. 10 The Spirit of the LORD came on Othniel. So he became Israel’s leader. He went to war. The LORD handed over to him Cushan-Rishathaim, the king of Aram. Othniel won the battle over him. 11 So the land was at peace for 40 years. Then Othniel, the son of Kenaz, died.

Ehud

12 Again the Israelites did what was evil in the sight of the LORD. So the LORD gave Eglon power over Israel. Eglon was the king of Moab. 13 He got the Ammonites and Amalekites to join him. All of them came and attacked Israel. They captured Jericho. Jericho was also known as The City of Palm Trees. 14 For 18 years the Israelites were under the rule of Eglon, the king of Moab. 15 Again the Israelites cried out to the LORD. Then he provided someone to save them. The man’s name was Ehud, the son of Gera. Ehud was left-handed. He was from the tribe of Benjamin. The Israelites sent Ehud to Eglon, the king of Moab. They sent him to give the king what he required them to bring him. 16 Ehud had made a sword that had two edges. It was about half a metre long. He tied it to his right leg under his clothes. 17 Eglon, the king of Moab, was a very fat man. Ehud gave him the gift he had brought. 18 After that, Ehud sent away those who had carried it. 19 When he came to the place where some statues of gods stood near Gilgal, Ehud went back to Eglon. He said, ‘Your Majesty, I have a secret message for you.’ The king said to his attendants, ‘Leave us!’ And all his attendants left him. 20 Then Ehud approached him. King Eglon was sitting alone in the upstairs room of his palace. Ehud said, ‘I have a message from God for you.’ So the king got up from his seat. 21 Then Ehud reached out his left hand. He pulled out the sword tied to his right leg. He stuck it into the king’s stomach. 22 Even the handle sank in after the blade. Eglon sagged and fell to the floor. Ehud didn’t pull out the sword. And the fat closed over it. 23 Ehud went out to the porch. He shut the doors of the upstairs room behind him. Then he locked them. 24 After he had gone, the servants came. They found the doors of the upstairs room locked. They said, ‘Eglon must be going to the toilet in the inside room of the palace.’ 25 They waited for a long time. They waited so long they became worried. But the king still didn’t open the doors of the room. So they took a key and unlocked them. There they saw their king. He had fallen to the floor and was dead. 26 While Eglon’s servants had been waiting, Ehud had got away. He passed by the statues of gods and escaped to Seirah. 27 There in the hill country of Ephraim he blew a trumpet. Then he led the Israelites down from the hills. 28 ‘Follow me’, Ehud ordered. ‘The LORD has handed your enemy Moab over to you.’ So they followed him down. They took over the only places where people could go across the River Jordan to get to Moab. They didn’t let anyone go across. 29 At that time they struck down about 10,000 men of Moab. All those men were strong and powerful. But not even one escaped. 30 That day Moab was brought under the rule of Israel. So the land was at peace for 80 years.

Shamgar

31 After Ehud, Shamgar became the next leader. He was the son of Anath. Shamgar struck down 600 Philistines with a large, pointed stick used to drive oxen. He too saved Israel.