Съдии 20 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Тогава излязоха всички синове Израилеви, и се събра цялото общество като един човек от Дан до Вирсавия и Галаадската земя пред Господа в Масифа. (Ос 10:9) 2 Събраха се (пред Господа) началниците на целия народ, всички колена Израилеви, в събранието на народа Божий, – четиристотин хиляди пешаци меченосци. 3 Вениаминовите синове чуха, че синовете Израилеви са дошли в Масифа. И Израилевите синове попитаха: кажете, как е станало това зло? 4 Левитът, мъжът на убитата жена, отговори и каза: дойдох с наложницата си да пренощувам в Гива Вениаминова; (Съд 19:15) 5 и дигнаха се против мене жителите на Гива и през нощта заобиколиха зарад мене къщата; мене крояха да убият, а наложницата ми изтощиха (след като я изнасилваха), тъй че тя умря; 6 аз взех наложницата си, нарязах я и я разпратих по всички области на владението Израилево, понеже те извършиха беззаконно и срамно дело в Израиля; (Бит 34:7; Съд 19:29; Ер 29:23)

Бит 34:7Съд 19:29Ер 29:23

7 ето, всички вие, синове Израилеви, разгледайте това дело и решете тук. (Съд 19:30) 8 И дигна се целият народ като един човек и каза: никой няма да отиде в шатрата си и никой няма да се върне у дома си; 9 и ето какво ще сторим сега с Гива: (да отидем) против нея по жребие; 10 ще вземем по десет души на сто от всички Израилеви колена, по сто на хиляда и по хиляда на десет хиляди, за да донесат храна за народа, който ще иде против Гива Вениаминова да я накаже за срамотията, що е извършила против Израиля. 11 И всички израилтяни се събраха против града единодушно, като един човек. 12 И Израилевите колена пратиха да кажат на цялото Вениаминово коляно: каква гнусотия е извършена у вас! 13 Предайте ония развратници, които са в Гива; ние ще ги убием и ще изкореним злото от Израиля. Но синовете Вениаминови не искаха да послушат гласа на братята си, синове Израилеви; (Съд 19:22; Ос 9:9) 14 и синовете Вениаминови от градовете се събраха в Гива, за да отидат на война против синовете Израилеви. 15 И в оня ден Вениаминовите синове, които се бяха събрали от градовете, се наброяваха двайсет и шест хиляди души меченосци; освен това от жителите на Гива имаше отбрани на брой седемстотин; 16 от целия тоя народ имаше седемстотин души отбрани, които бяха левичари, и те всички хвърляха с прашки камъни на косъм, без да погрешат. (Съд 3:15) 17 А израилтяни, без Вениаминовите синове, се наброяваха четиристотин хиляди души меченосци; те всички бяха способни за война. 18 Тогава Израилевите синове станаха и отидоха в Божия дом и попитаха Бога, думайки: кой от нас първом ще иде на бой против синовете Вениаминови? И Господ отговори: Иуда първом (ще отиде). (Съд 1:1; Съд 19:18) 19 На сутринта синовете Израилеви станаха и се разположиха на стан пред Гива; 20 и излязоха израилтяните на бой против Вениамина, и наредиха се синовете Израилеви в боен ред близо до Гива. 21 Тогава излязоха синовете Вениаминови из Гива и простряха на земята в оня ден двайсет и две хиляди израилтяни. 22 Но израилският народ се съвзе и пак се нареди за бой на онова място, дето стояха предния ден. 23 И отидоха Израилевите синове и плакаха пред Господа до вечерта, и питаха Господа: да влезем ли пак в бой със синовете на брата си Вениамина? Господ каза: вървете против него. 24 И на втория ден синовете Израилеви настъпиха против синовете на Вениамина. 25 Вениамин излезе против тях из Гива на втория ден, и простряха на земята от синовете Израилеви още осемнайсет хиляди души меченосци. 26 Тогава всички Израилеви синове и целият народ тръгнаха и дойдоха в Божия дом, седяха там, плакаха пред Господа, постиха оня ден до вечерта, и принесоха Господу всесъжение и мирни жертви. 27 И питаха синовете Израилеви Господа (в това време ковчегът на завета Божий се намираше там, 28 и Финеес, син на Елеазара, сина Ааронов, стоеше пред него): да излезем ли пак на бой със синовете на брата си Вениамина или не? Господ каза: вървете. Утре ще го предам в ръцете ви. 29 И постави Израил засада около Гива. (Съд 20:37; 1 Цар 15:5) 30 На третия ден излязоха синовете Израилеви против синовете на Вениамина и се наредиха за бой пред Гива, както по-напред. 31 Вениаминовите синове излязоха против народа и се отдалечиха от града, и почнаха, както по-преди, да убиват от народа по пътищата, от които един води за Ветил, а друг за Гива, през полето, и убиха до трийсет души израилтяни. 32 И Вениаминовите синове си казаха: те падат пред нас, както попреди. А Израилевите синове си рекоха: да бягаме от тях и да ги отвлечем от града на пътя. (Тъй и направиха.) 33 Всички израилтяни станаха от мястото си и се наредиха във Ваал-Тамара. А Израилевата засада се спускаше от мястото си от западна страна на Гива. 34 И се обърнаха срещу Гива десет хиляди души отбрани от цял Израил, и се почна жестока битка. Но Вениаминовите синове не знаеха, че ще ги сполети зло, 35 а Господ разби Вениамина пред израилтяните, и израилтяните простряха в оня ден от синовете Вениаминови двайсет и пет хиляди и сто души меченосци. (Изх 15:3) 36 Защото, когато Вениаминовите синове помислиха, че са разбили израилтяните, които им сториха място, понеже израилтяните се надяваха на засадата, която бяха поставили близо до Гива, 37 засадата побърза и се спусна към Гива, – влезе и порази с меч целия град. 38 Израилтяните си бяха уговорили знак със засадата, да нападнат, кога се дигне дим от града. 39 И тъй, когато израилтяните отстъпиха от мястото на битката, и Вениамин почна да поразява и свали до трийсет души израилтяни, като казваше: „пак падат пред нас, както и в предишните битки“, 40 тогава почна да се издига от града дим като стълб. Вениамин погледа назад, и ето, от целия град възлиза дим към небето. (И Н 8:20) 41 Израилтяните се върнаха, а Вениамин се уплаши, понеже видя, че го е зло сполетяло. 42 И побягнаха синовете Вениаминови от израилтяните по пътя към пустинята, но бидоха преследвани със сеч, и ония, които излизаха от градовете, ги избиваха там; 43 заобиколиха Вениамина и го преследваха до Менуха и поразяваха до самата източна страна на Гива. 44 И от синовете Вениаминови паднаха осемнайсет хиляди души, силни мъже. 45 Останалите се обърнаха и се спуснаха към пустинята, към скала Римон, шестстотин души, и останаха там в каменната планина Римон четири месеца. 46 Всички пък Вениаминови синове, паднали него ден, бяха двайсет и пет хиляди души меченосци, и всички бяха силни мъже. 47 Останалите се обърнаха и побягнаха в пустинята, при скала Римон, и (израилтяните) избиха по пътищата още пет хиляди души; и ги гониха до Гидом и убиха от тях още две хиляди души. (Съд 21:13) 48 А израилтяните се върнаха към синовете Вениаминови и ги поразиха с меч и людете в града, и добитъка, и всичко, каквото се срещаше (във всички градове), и с огън изгориха всички градове, които се намираха по пътя.

New International Reader’s Version

от Biblica

The Israelites punish the tribe of Benjamin

1 Then all the Israelites came out. They came from the whole land between Dan and Beersheba. They also came from the land of Gilead. All of them gathered together in front of the LORD at Mizpah. 2 The leaders of all the tribes of Israel came. They took their places among the people of God gathered together. There were 400,000 men carrying swords. 3 The tribe of Benjamin heard that the Israelites had gone up to Mizpah. The Israelites said, ‘Tell us how this awful thing happened.’ 4 So the Levite spoke. He was the husband of the woman who had been murdered. He said, ‘I and my concubine went to Gibeah in Benjamin. We spent the night there. 5 During the night the men of Gibeah came after me. They surrounded the house. They were planning to kill me. They raped my concubine, and she died. 6 I took my concubine and cut her into pieces. I sent one piece to each part of Israel’s territory. I did it because the men of Gibeah had done a very terrible thing in Israel. 7 All you men of Israel, speak up now. Tell me what you have decided to do.’ 8 All the men got up together. They said, ‘None of us will go home. Not one of us will return to his house. 9 Here is what we’ll do to Gibeah. We’ll cast lots to tell us how to attack the city. 10 We’ll take ten men out of every 100 from all the tribes of Israel. We’ll take 100 from every 1,000. We’ll take 1,000 from every 10,000. The men we take will get supplies for the army. Then the army will go to Gibeah in Benjamin. They’ll give Gibeah exactly what they should get because of the terrible thing they did in Israel.’ 11 So all the men of Israel came together to fight against the city. 12 The tribes of Israel sent people to carry a message through the whole tribe of Benjamin. They said, ‘What about this awful crime that was committed among you? 13 Hand over to us those evil men of Gibeah. We’ll put them to death. In that way we’ll get rid of those evil people.’ But the people of Benjamin wouldn’t listen to the other Israelites. 14 They came together at Gibeah from their towns. They came to fight against the other Israelites. 15 Right away the people of Benjamin gathered together 26,000 men from their towns. They were carrying swords. These men were added to the 700 capable young men from Gibeah. 16 Among all these men there were 700 who were left-handed. Each of them could sling a stone at a hair and not miss. 17 Israel gathered 400,000 men together. They were carrying swords. All of them were trained for battle. That number didn’t include the tribe of Benjamin. 18 The Israelites went up to Bethel. There they asked God, ‘Who should go up first and fight against the people of Benjamin?’ The LORD answered, ‘The tribe of Judah will go first.’ 19 The next morning the Israelites got up. They set up camp near Gibeah. 20 The Israelites went out to fight against the men of Benjamin. They took up their battle positions against them at Gibeah. 21 The men of Benjamin came out of Gibeah. They killed 22,000 Israelites on the field of battle that day. 22 But the Israelites cheered one another on. They again took up their positions in the places where they had been the first day. 23 The Israelites went and wept in front of the LORD until evening. They asked the LORD, ‘Should we go up again to fight against the men of Benjamin? They are our fellow Israelites.’ The LORD answered, ‘Go up and fight against them.’ 24 The Israelites came near the men of Benjamin on the second day. 25 The men of Benjamin came out from Gibeah to oppose them. That time they killed 18,000 more Israelites. All the men who died had been carrying swords. 26 Then all the Israelites, the whole army, went up to Bethel. They sat there and wept in front of the LORD. They didn’t eat anything that day until evening. Then they brought burnt offerings and friendship offerings to the LORD. 27 Again the Israelites spoke to the LORD. In those days the ark of the covenant of God was there. 28 Phinehas was serving as priest at the ark. He was the son of Eleazar. Eleazar was the son of Aaron. The Israelites asked, ‘Should we go up again to fight against the men of Benjamin? They are our fellow Israelites.’ The LORD answered, ‘Go. Tomorrow I will hand them over to you.’ 29 Then Israel hid some men and had them wait all around Gibeah. 30 They went up to fight against the men of Benjamin on the third day. They took up their positions against Gibeah, just as they had done before. 31 The men of Benjamin came out to fight against them. They were drawn away from the city. They began to wound and kill the Israelites just as they had done before. About 30 men fell in battle. They fell in the open fields and on the roads. One of the roads led to Bethel. The other led to Gibeah. 32 The men of Benjamin said, ‘We’re winning the battle over them, just as we did before.’ But the men of Israel said, ‘Let’s pull back. Let’s draw them away from the city to the roads.’ 33 All the men of Israel moved away from their places. They took up new battle positions at Baal Tamar. The men who had been hiding charged out. They came from west of Gibeah. 34 Then 10,000 of Israel’s capable young men attacked Gibeah. The men of Benjamin didn’t realise they were about to be destroyed. The fighting was very heavy. 35 The LORD helped Israel win the battle over Benjamin. On that day the Israelites struck down 25,100 men of Benjamin. All the men who died had been carrying swords. 36 Then the men of Benjamin saw that they had lost the battle. The men of Israel had moved away from their positions in front of Benjamin. They had depended on the men they had hidden near Gibeah. 37 Suddenly those men who had been hiding rushed into Gibeah. They spread out. Then they killed everyone in the city with their swords. 38 The Israelites had made a plan with those who had been hiding. They had told them to send up a large cloud of smoke from the city. 39 Then the Israelites would turn round and attack. The men of Benjamin had begun to wound and kill the men of Israel. They had struck down about 30 of them. They had said, ‘We’re winning the battle over them, just as we did the first time.’ 40 But a large cloud of smoke began to go up from the city. The men of Benjamin turned round. They saw the whole city going up in smoke. 41 Then the Israelites turned round and attacked them. The men of Benjamin were terrified. They realised they were going to be destroyed. 42 So they ran away from the men of Israel. They ran towards the desert. But they couldn’t escape the battle. Other Israelites came out of the towns. There they struck down the men of Benjamin. 43 Here’s how it happened. The Israelites had surrounded them. They had chased them and easily caught up with them east of Gibeah. 44 So 18,000 men of Benjamin fell in battle. All of them were brave fighters. 45 Some men of Benjamin turned back. They ran towards the desert to the rock of Rimmon. As they did, the Israelites struck down 5,000 of them along the roads. They kept chasing the men of Benjamin all the way to Gidom. Along the way they struck down 2,000 more. 46 On that day 25,000 men of Benjamin fell in battle. They had been carrying swords. All of them were brave fighters. 47 But 600 of them turned back. They ran into the desert to the rock of Rimmon. They stayed there for four months. 48 The men of Israel went back to Benjamin. In all the towns they killed the people with their swords. They even killed the animals. So they killed everything they found. They set on fire all the towns they came to.