Съдии 11 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Галаадецът Иефтай беше човек храбър; той беше син на блудница; Иефтай бе роден от Галаада. (Евр 11:32) 2 И жената на Галаада му роди синове. Когато пораснаха синовете на жената, те изпъдиха Иефтая, като му казаха: ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена. (Бит 21:10) 3 Тогава Иефтай побягна от братята си и живя в земя Тов; и при Иефтая се събраха безделници и ходеха с него. (1 Цар 22:2) 4 След няколко време амонитци излязоха на война против Израиля. 5 Във време на войната на амонитци с израилтяните дойдоха галаадските старейшини да вземат Иефтая от земя Тов, 6 и казаха на Иефтая: дойди, стани ни воевода, и ще се бием с амонитци. 7 Иефтай рече на галаадските старейшини: нали ме намразихте и изпъдихте из бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в беда? 8 Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: затова дойдохме сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш с амонитци и да бъдеш у нас началник на всички жители галаадски. (Съд 10:18) 9 И Иефтай рече на галаадските старейшини: ако ме върнете, за да се бия с амонитци, и Господ ми ги предаде, – ще остана ли у вас началник? 10 Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: Господ да бъде свидетел между нас, че ще сторим според думата ти! (Мал 2:14) 11 След това Иефтай отиде с галаадските старейшини, и народът го постави за свой началник и воевода, и Иефтай изрече в Масифа всички свои думи пред лицето на Господа. (1 Цар 12:11) 12 Иефтай изпрати пратеници при амонитския цар да кажат: какво искаш от мене, та си дошъл при мене да воюваш в земята ми? (Вт 20:10) 13 Амонитският цар каза на Иефтаевите пратеници: когато Израил идеше от Египет, завзе земята ми от Арнон до Иавок и Иордан; затова върни ми я смиром (и аз ще отстъпя). (Чис 21:13; Чис 21:24) 14 (И върнаха се пратениците при Иефтая.) Иефтай още веднъж изпрати пратеници при амонитския цар 15 да му кажат: тъй говори Иефтай: Израил не е завзимал земята Моавска и земята Амонитска; (Вт 2:19) 16 защото, когато идеше из Египет, Израил отиде в пустинята при Червено море и дойде в Кадес; 17 оттам Израил прати пратеници при едомския цар да кажат: „позволи ми да мина през земята ти“; но едомският цар не склони; и при моавския цар праща, но и той се не съгласи; затова Израил остана в Кадес. (Чис 20:14; Чис 20:17) 18 И тръгна през пустинята, заобиколи земята Едомска и земята Моавска, и дойде до източната граница на Моавската земя, и се разположи на стан отвъд Арнон; но не влиза в пределите Моавски, понеже Арнон е граница на Моав. (Чис 21:13) 19 И изпрати Израил пратеници при Сихона, цар аморейски, цар есевонски, комуто Израил каза: позволи ни да минем през твоята земя за нашето място. (Чис 21:21) 20 Но Сихон се не съгласи да пропусне Израиля през пределите си, и събра Сихон целия си народ, разположи се на стан в Иаац и се удари с Израиля. 21 И Господ, Бог Израилев, предаде Сихона и целия му народ в ръцете на Израиля, и той ги изби; и завладя Израил цялата земя на Аморея, който живееше в оная земя; (Чис 21:24) 22 и те завладяха всички предели на Аморея от Арнон до Иавок и от пустинята до Иордан. 23 И тъй, Господ, Бог Израилев, прогони Аморея пред народа Си Израиля, а ти искаш да я завладееш? (Ам 2:9) 24 Не владееш ли ти това, което ти е дал Хамос, твоят бог? И ние владеем всичко онова, което ни е дал за наследие Господ, Бог наш. (3 Цар 11:7; 4 Цар 23:13) 25 Нима ти си по-добър от Валака, Сепфоров син, цар моавски? Карал ли се е той с Израиля или воювал ли е с тях? (Чис 22:2) 26 Израил живее вече триста години в Есевон и в подчинените нему градове, в Ароер и в подчинените нему градове, и във всички градове, които са близо до Арнон; защо през това време не (ги) отнехте? 27 Аз не съм виновен пред тебе, и ти ми правиш зло, като си излязъл на война против мене. Господ Съдия да бъде съдия между синовете Израилеви и амонитци! (Бит 16:5) 28 Но амонитският цар не послуша думите на Иефтая, които той прати до него. 29 И върху Иефтая беше Дух Господен, и той премина Галаад и Манасия, премина Масифа Галаадска, и от Масифа Галаадска отиде при амонитци. (Съд 6:34; Съд 13:25; Лк 1:35)

Съд 6:34Съд 13:25Лк 1:35

30 И даде Иефтай оброк на Господа, като каза: ако предадеш амонитци в ръцете ми, 31 то като се върна с мир от амонитци, каквото излезе насреща ми от вратата на дома ми, ще бъде за Господа, и ще го принеса всесъжение. 32 И отиде Иефтай при амонитци, за да се срази с тях, и Господ ги предаде в ръцете му; 33 и им нанесе твърде голямо поражение, от Ароер до Минит, в двайсет града, и до Авел-Карамим, и се смириха амонитци пред синовете Израилеви. (Вт 3:12) 34 И дойде Иефтай в Масифа, в дома си, и ето, дъщеря му излиза насреща му с тимпани и хора: тя му беше едничка; той нямаше още ни син, ни дъщеря. (Изх 15:20; 1 Цар 18:6; Пс 67:8)

Изх 15:201 Цар 18:6Пс 67:8

35 Щом я видя, разкъса дрехата си и каза: ах, дъще моя! ти ме съсипа: и ти си между ония, които нарушиха покоя ми! Аз отворих (за тебе) устата си пред Господа и не мога да се отрека. (Бит 37:29; Бит 37:34) 36 Тя му каза: татко! ти си отворил устата си пред Господа – прави с мене това, което са произнесли устата ти, щом като Господ е отмъстил чрез тебе на твоите врагове амонитци. 37 И каза на баща си: направи ми само ето що: пусни ме за два месеца; аз ще отида, ще се възкача на планините и ще оплача моминството си с моите дружки. 38 Той каза: иди. И я пусна за два месеца. Тя отиде с дружк ите си и оплак ва моминството си в планините. 39 След два месеца тя се върна при баща си, и той извърши над нея оброк а си, що даде, и тя не позна мъж. И стана обичай у Израиля, 40 щото всяка година дъщерите Израилеви да отиват и оплакват дъщерята на галаадеца Иефтая, четири дена всяка година.

New International Reader’s Version

от Biblica

1 Jephthah was a mighty warrior. He was from the land of Gilead. His father’s name was Gilead. Jephthah’s mother was a prostitute. 2 Gilead’s wife also had sons by him. When they had grown up, they drove Jephthah away. ‘You aren’t going to get any share of our family’s property,’ they said. ‘You are the son of another woman.’ 3 So Jephthah ran away from his brothers. He made his home in the land of Tob. A group of men who weren’t good for anything gathered around him there. And they followed him. 4 Some time later, the Ammonites were fighting against Israel. 5 So the elders of Gilead went to get Jephthah from the land of Tob. 6 ‘Come with us,’ they said. ‘Be our commander. Then we can fight against the Ammonites.’ 7 Jephthah said to them, ‘Didn’t you hate me? Didn’t you drive me away from my father’s house? Why are you coming to me only when you are in trouble?’ 8 The elders of Gilead replied to him. ‘You are right,’ they said. ‘That’s why we’re turning to you now. Come with us and fight against the Ammonites. Then you will rule over all of us who live in Gilead.’ 9 Jephthah said, ‘Suppose you take me back to fight against the Ammonites. And suppose the LORD gives me victory over them. Then will I really be your leader?’ 10 The elders of Gilead replied, ‘The LORD is our witness. We’ll certainly do as you say.’ 11 So Jephthah went with the elders of Gilead. And the people made him their leader and commander. He went to Mizpah. There he repeated to the LORD everything he had said. 12 Then Jephthah sent messengers to the king of Ammon. They asked, ‘What do you have against me? Why have you attacked my country?’ 13 The king of Ammon answered Jephthah’s messengers. He said, ‘Israel came up out of Egypt. At that time they took my land away. They took all the land between the River Arnon and the River Jabbok. It reached all the way to the River Jordan. Now give it back. Then there will be peace.’ 14 Jephthah sent messengers back to the king of Ammon. 15 They said, ‘Here is what Jephthah says to you. Israel didn’t take the land of Moab. They didn’t take the land of Ammon. 16 When Israel came up out of Egypt, they went through the desert to the Red Sea. From there they went on to Kadesh. 17 Then Israel sent messengers to the king of Edom. They said, “Please let us go through your country.” But the king of Edom wouldn’t listen to them. They sent the same message to the king of Moab. But he refused too. So Israel stayed at Kadesh. 18 ‘Next, they travelled through the desert. They travelled along the borders of the lands of Edom and Moab. They passed along the east side of the country of Moab. They camped on the other side of the River Arnon. They didn’t enter the territory of Moab. The River Arnon was Moab’s border. 19 ‘Then Israel sent messengers to Sihon. He was the king of the Amorites. He ruled in Heshbon. They said to him, “Let us pass through your country to our own land.” 20 But Sihon didn’t trust Israel to pass through his territory. Instead, he gathered all his troops together. They camped at Jahaz. And they fought against Israel. 21 ‘Then the LORD, the God of Israel, handed Sihon and his whole army over to Israel. Israel won the battle over them. Amorites were living in the country at that time. And Israel took over all their land. 22 Israel captured all the land between the River Arnon and the River Jabbok. It reached from the desert all the way to the River Jordan. 23 ‘The LORD, the God of Israel, has driven the Amorites out to make room for his people. So what right do you have to take it over? 24 You will take what your god Chemosh gives you, won’t you? In the same way, we will take over what the LORD our God has given us. 25 Are you any better than Balak, the son of Zippor? Balak was the king of Moab. Did he ever argue with Israel? Did he ever fight against them? 26 For 300 years Israel has been living in Heshbon and Aroer. They have been living in the settlements around those cities. They have also been living in all the towns along the River Arnon. Why didn’t you take those places back during that time? 27 I haven’t done anything wrong to you. But you are doing something wrong to me. You have gone to war against me. The LORD is the Judge. So let him decide our case today. Let him settle matters between the Israelites and the Ammonites.’ 28 But the king of Ammon didn’t pay any attention to the message Jephthah sent him. 29 Then the Spirit of the LORD came on Jephthah. He went across the territories of Gilead and Manasseh. He passed through Mizpah in the land of Gilead. From there he attacked the people of Ammon. 30 Jephthah made a promise to the LORD. Jephthah said, ‘Hand the Ammonites over to me. 31 If you do, here’s what I’ll do when I come back from winning the battle. Anything that comes out the door of my house to meet me will belong to the LORD. I will sacrifice it as a burnt offering.’ 32 Then Jephthah went over to fight against the Ammonites. The LORD handed them over to him. 33 Jephthah destroyed 20 towns between Aroer and the area of Minnith. He destroyed them all the way to Abel Keramim. So Israel brought Ammon under their control. 34 Jephthah returned to his home in Mizpah. And guess who came out to meet him. It was his daughter! She was dancing to the beat of tambourines. She was his only child. He didn’t have any other sons or daughters. 35 When Jephthah saw her, he was so upset that he tore his clothes. He cried out, ‘Oh no, my daughter! You have filled me with trouble and sorrow. I’ve made a promise to the LORD. And I can’t break it.’ 36 ‘My father’, she replied, ‘you have given your word to the LORD. So do to me just what you promised to do. The Ammonites were your enemies. And the LORD has paid them back for what they did to you. 37 But please do one thing for me,’ she continued. ‘Give me two months to wander around in the hills. Let me weep there with my friends. I want to do that because I’ll never get married.’ 38 ‘You may go,’ he said. He let her go for two months. She and her friends went into the hills. They were filled with sadness because she would never get married. 39 After the two months were over, she returned to her father. He did to her just what he had promised to do. And she was a virgin. So that became a practice in Israel. 40 Each year the young women of Israel go away for four days. They do it in honour of the daughter of Jephthah. He was from the land of Gilead.