Псалм 73 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

Учение Асафово.

1 Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище? (Пс 43:5) 2 Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил. (Пс 67:8; Йоил 3:16) 3 Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището. 4 Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена; (Ер 2:15) 5 изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони; 6 и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири; 7 предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име; (4 Цар 25:9) 8 рекоха в сърцето си: „да ги разорим съвсем“, – и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята. 9 Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това. (П Ер 2:9) 10 Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име? 11 Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си, 12 Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята! 13 Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете; (Изх 14:21) 14 Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята; 15 Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки. (Изх 17:5; Чис 20:11; И Н 3:13)

Изх 17:5Чис 20:11И Н 3:13

16 Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето; 17 Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил. (Бит 8:22) 18 Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име. (П Ер 3:61) 19 Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни. 20 Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища. 21 Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име. (Лк 11:27) 22 Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния; (Ис 49:4; Ез 39:25) 23 не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.

New International Reader’s Version

от Biblica

A psalm of Asaph.

1 God is truly good to Israel. He is good to those who have pure hearts. 2 But my feet had almost slipped. I had almost tripped and fallen. 3 I saw that proud and sinful people were doing well. And I began to long for what they had. 4 They don’t have any troubles. Their bodies are healthy and strong. 5 They don’t have the problems most people have. They don’t suffer as other people do. 6 Their pride is like a necklace. They put on meanness as if it were their clothes. 7 Many sins come out of their hard and stubborn hearts. There is no limit to the evil things they can think up. 8 They laugh at others and speak words of hatred. They are proud. They warn others about the harm they can do to them. 9 They boast as if they owned heaven itself. They talk as if they controlled the earth. 10 So people listen to them. They lap up their words like water. 11 They say, ‘How would God know what we’re doing? Does the Most High God know anything?’ 12 Here is what sinful people are like. They don’t have a care in the world. They keep getting richer and richer. 13 It seems as if I have kept my heart pure for no reason. It didn’t do me any good to wash my hands to show that I wasn’t guilty of doing anything wrong. 14 Day after day I’ve been in pain. God has punished me in a new way every morning. 15 What if I had talked like that? Then I wouldn’t have been faithful to God’s children. 16 I tried to understand it all. But it was more than I could handle. 17 It troubled me until I entered God’s temple. Then I understood what will finally happen to bad people. 18 God, I’m sure you will make them slip and fall. You will throw them down and destroy them. 19 It will happen very suddenly. A terrible death will take them away completely. 20 A dream goes away when a person wakes up. Lord, it will be like that when you rise up. It will be as if those people were only a dream. 21 At one time my heart was sad and my spirit was bitter. 22 I didn’t have any sense. I didn’t know anything. I acted like a wild animal towards you. 23 But I am always with you. You hold me by my right hand. 24 You give me wise advice to guide me. And when I die, you will take me away into the glory of heaven. 25 I don’t have anyone in heaven but you. I don’t want anything on earth besides you. 26 My body and my heart may grow weak. God, you give strength to my heart. You are everything I will ever need. 27 Those who don’t want anything to do with you will die. You destroy all those who aren’t faithful to you. 28 But I am close to you. And that’s good. LORD and King, I have made you my place of safety. I will talk about everything you have done.