Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома.
1Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене; (2 Цар 15:14)2мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога.3Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми.4С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина. (Пс 27:7)5Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля.6Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене.7Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите. (Лк 12:4)8От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение. (Ис 43:11; Ос 13:4)
A psalm of David when he ran away from his son Absalom.
1LORD, I have so many enemies! So many people are rising up against me!2Many are saying about me, ‘God will not save him.’3LORD, you are like a shield that keeps me safe. You bring me honour. You help me win the battle.4I call out to the LORD. He answers me from his holy mountain.5I lie down and sleep. I wake up again, because the LORD takes care of me.6I won’t be afraid even though tens of thousands attack me on every side.7LORD, rise up! My God, save me! Strike all my enemies in the face. Break the teeth of sinful people.8LORD, you are the one who saves. May your blessing be on your people.