Марко 6 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха. (Мт 13:54; Лк 4:16) 2 Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му? (Мт 7:28; Мк 1:27) 3 Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него. (Мт 13:55; Лк 4:22; Йн 6:42)

Мт 13:55Лк 4:22Йн 6:42

4 А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си. (Ер 12:6; Мт 13:57; Лк 4:24; Йн 4:44)

Ер 12:6Мт 13:57Лк 4:24Йн 4:44

5 И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им. 6 И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше. (Мт 9:35) 7 Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове. (Мт 10:1; Лк 9:1) 8 И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса, 9 но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи. 10 И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. 11 И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град. (Мт 10:14; Лк 9:5; Д А 13:51; Д А 18:6)

Мт 10:14Лк 9:5Д А 13:51Д А 18:6

12 Те тръгнаха и проповядваха покаяние; 13 изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха. (Як 5:14) 14 Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него. (Мт 14:1; Лк 9:7) 15 Други казваха: това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците. 16 А Ирод, като чу, каза: това е Иоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите. 17 Защото сам Ирод бе проводил да хванат Иоана и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея. (Лк 3:19) 18 Защото Иоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена. (Лев 18:16; Лев 20:21) 19 А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше. 20 Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше. (Мт 21:26) 21 И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски, 22 дъщерята Иродиадина влезе, игра и у годи на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам. 23 И закле и се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, – дори и половината си царство. 24 А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: главата на Иоана Кръстителя. 25 И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 26 Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да и откаже. 27 И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му. 28 А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си. 29 Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха. 30 И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали. (Лк 9:10) 31 Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога. 32 И отидоха с кораб в уединено място насаме. (Мт 14:13; Лк 9:10) 33 Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него. 34 Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много. (Мт 9:36) 35 И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно; 36 разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат. 37 Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат? 38 А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби. (Мт 14:17; Лк 9:13; Йн 6:9)

Мт 14:17Лк 9:13Йн 6:9

39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40 И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет. 41 Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички. 42 И ядоха всички, и се наситиха. 43 И дигнаха къшеи хляб и остатъциот рибите дванайсет пълни коша. 44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже. 45 И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа. 46 И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли. (Мт 14:23) 47 Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата. (Йн 6:16) 48 И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине. 49 Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха; 50 защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51 И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си. 52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило. (Мк 8:18) 53 И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега. (Мт 14:34) 54 Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха, 55 бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той. (Мт 4:24) 56 И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.

New International Reader’s Version

от Biblica

A prophet without honour

1 Jesus left there and went to his home town of Nazareth. His disciples went with him. 2 When the Sabbath day came, he began to teach in the synagogue. Many who heard him were amazed. ‘Where did this man get these things?’ they asked. ‘What’s this wisdom that has been given to him? What are these remarkable miracles he is doing? 3 Isn’t this the carpenter? Isn’t this Mary’s son? Isn’t this the brother of James, Joseph, Judas and Simon? Aren’t his sisters here with us?’ They were not pleased with him at all. 4 Jesus said to them, ‘A prophet is honoured everywhere except in his own town. He doesn’t receive any honour among his relatives or in his own home.’ 5 Jesus placed his hands on a few ill people and healed them. But he could not do any other miracles there.

Jesus sends out the 12 disciples

6 He was amazed because they had no faith. Jesus went around teaching from village to village. 7 He called the 12 disciples to him. Then he began to send them out two by two. He gave them authority to drive out evil spirits. 8 Here is what he told them to do. ‘Take only a walking stick for your trip. Do not take bread or a bag. Take no money in your belts. 9 Wear sandals. But do not take extra clothes. 10 When you are invited into a house, stay there until you leave town. 11 Some places may not welcome you or listen to you. If they don’t, leave that place and shake the dust off your feet. That will be a witness against the people living there.’ 12 They went out. And they preached that people should turn away from their sins. 13 They drove out many demons. They poured olive oil on many ill people and healed them.

John the Baptist’s head is cut off

14 King Herod heard about this. Jesus’ name had become well known. Some were saying, ‘John the Baptist has been raised from the dead! That is why he has the power to do miracles.’ 15 Others said, ‘He is Elijah.’ Still others claimed, ‘He is a prophet. He is like one of the prophets of long ago.’ 16 But when Herod heard this, he said, ‘I had John’s head cut off. And now he has been raised from the dead!’ 17 In fact, it was Herod himself who had given orders to arrest John. He had him tied up and put in prison. He did this because of Herodias. She was the wife of Herod’s brother Philip. But now Herod was married to her. 18 John had been saying to Herod, ‘It is against the Law for you to be married to your brother’s wife.’ 19 Herodias couldn’t forgive John for saying that. She wanted to kill him. But she could not, 20 because Herod was afraid of John. So he kept John safe. Herod knew John was a holy man who did what was right. When Herod heard him, he was very puzzled. But he liked to listen to John. 21 Finally the right time came. Herod gave a banquet on his birthday. He invited his high officials and military leaders. He also invited the most important men in Galilee. 22 Then the daughter of Herodias came in and danced. She pleased Herod and his dinner guests. The king said to the girl, ‘Ask me for anything you want. I’ll give it to you.’ 23 And he gave her his promise. He said to her, ‘Anything you ask for I will give you. I’ll give you up to half my kingdom.’ 24 She went out and said to her mother, ‘What should I ask for?’ ‘The head of John the Baptist,’ she answered. 25 At once the girl hurried to ask the king. She said, ‘I want you to give me the head of John the Baptist on a big plate right now.’ 26 The king was very upset. But he thought about his promise and his dinner guests. So he did not want to say no to the girl. 27 He sent a man right away to bring John’s head. The man went to the prison and cut off John’s head. 28 He brought it back on a big plate. He gave it to the girl, and she gave it to her mother. 29 John’s disciples heard about this. So they came and took his body. Then they placed it in a tomb.

Jesus feeds five thousand

30 The apostles gathered around Jesus. They told him all they had done and taught. 31 But many people were coming and going. So they did not even have a chance to eat. Then Jesus said to his apostles, ‘Come with me by yourselves to a quiet place. You need to get some rest.’ 32 So they went away by themselves in a boat to a quiet place. 33 But many people who saw them leaving recognised them. They ran from all the towns and got there ahead of them. 34 When Jesus came ashore, he saw a large crowd. He felt deep concern for them. They were like sheep without a shepherd. So he began teaching them many things. 35 By that time it was late in the day. His disciples came to him. ‘There is nothing here,’ they said. ‘It’s already very late. 36 Send the people away. Then they can go to the nearby countryside and villages to buy something to eat.’ 37 But Jesus answered, ‘You give them something to eat.’ They said to him, ‘That would take more than half a year’s pay! Should we go and spend that much on bread? Are we supposed to feed them?’ 38 ‘How many loaves do you have?’ Jesus asked. ‘Go and see.’ When they found out, they said, ‘Five loaves and two fish.’ 39 Then Jesus instructed them to have all the people sit down in groups on the green grass. 40 So they sat down in groups of 100s and 50s. 41 Jesus took the five loaves and the two fish. He looked up to heaven and gave thanks. He broke the loaves into pieces. Then he gave them to his disciples to pass around to the people. He also divided the two fish among them all. 42 All of them ate and were satisfied. 43 The disciples picked up 12 baskets of broken pieces of bread and fish. 44 The number of men who had eaten was 5,000.

Jesus walks on the water

45 Right away Jesus made his disciples get into the boat. He had them go on ahead of him to Bethsaida. Then he sent the crowd away. 46 After leaving them, he went up on a mountainside to pray. 47 Later that night, the boat was in the middle of the Sea of Galilee. Jesus was alone on land. 48 He saw the disciples pulling hard on the oars. The wind was blowing against them. Shortly before dawn, he went out to them. He walked on the lake. When he was about to pass by them, 49 they saw him walking on the lake. They thought he was a ghost, so they cried out. 50 They all saw him and were terrified. Right away Jesus said to them, ‘Be brave! It is I. Don’t be afraid.’ 51 Then he climbed into the boat with them. The wind died down. And they were completely amazed. 52 They had not understood about the loaves. They were stubborn. 53 They went across the lake and landed at Gennesaret. There they tied up the boat. 54 As soon as Jesus and his disciples got out, people recognised him. 55 They ran through that whole area to bring to him those who were ill. They carried them on mats to where they heard he was. 56 He went into the villages, the towns and the countryside. Everywhere he went, the people brought those who were ill to the market areas. Those who were ill begged him to let them touch just the edge of his clothes. And all who touched his clothes were healed.