от Bulgarian Bible Society1О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти (Пс 96:5; Лк 10:24; Отк 22:20)2като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите. (Пс 82:8)3Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, – планините се топяха от Твоето лице. (Съд 5:5)4Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват. (1 Кор 2:9)5Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени? (Пс 30:13)6Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда – като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят. (Пс 89:6)7И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.8Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце. (Ис 63:16)9Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ. (Пс 78:8)10Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен. (Пс 78:1)11Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени.12След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно? (Ис 62:1)
Исая 64
New International Reader’s Version
от Biblica1I wish you would open up your heavens and come down to us! I wish the mountains would tremble when you show your power!2Be like a fire that causes twigs to burn. It also makes water boil. So come down and make yourself known to your enemies. Cause the nations to shake with fear when they see your power!3Long ago you did some wonderful things we didn’t expect. You came down, and the mountains trembled when you showed your power.4No one’s ears have ever heard of a God like you. No one’s eyes have ever seen a God who is greater than you. No God but you acts for the good of those who trust in him.5You come to help those who enjoy doing what is right. You help those who thank you for teaching them how to live. But when we continued to disobey you, you became angry with us. So how can we be saved?6All of us have become like someone who is ‘unclean’. All the good things we do are like dirty rags to you. All of us are like leaves that have dried up. Our sins sweep us away like the wind.7No one prays to you. No one asks you for help. You have turned your face away from us. You have let us feel the effects of our sins.8LORD, you are our Father. We are the clay. You are the potter. Your hands made all of us.9Don’t be so angry with us, LORD. Don’t remember our sins anymore. Please have mercy on us. All of us belong to you.10Your sacred cities have become a desert. Even Zion is a desert. Jerusalem is a dry and empty place.11Our people of long ago used to praise you in our holy and glorious temple. But now it has been burned down. Everything we treasured has been destroyed.12LORD, won’t you help us even after everything that’s happened? Will you keep silent and punish us more than we can stand?