Исая 40 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва вашият Бог; (Ис 35:4; Ис 52:9; Лк 2:10)

Ис 35:4Ис 52:9Лк 2:10

2 говорете на Иерусалим, що му е по сърце, и възвестявайте му, че времето на неговата борба се изпълни, че за неправдата му е дадено удовлетворение, защото от ръката Господня получи двойно за всички свои грехове. (Ер 16:18) 3 Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог; (Мт 3:3; Мк 1:3; Лк 3:4; Йн 1:23)

Мт 3:3Мк 1:3Лк 3:4Йн 1:23

4 всякой дол да се изпълни, и всяка планина и хълм да се снишат; кривините да се изправят, и неравните пътища да станат гладки; (Ис 42:16; Лк 18:14) 5 и ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението Божие); защото устата Господни изрекоха това. (Д А 11:14) 6 Гласът говори: разгласяй! и рече: какво да разгласям? – Всяка плът е трева, и всичката и красота е като полско цвете. (Йов 14:2; Пс 102:15; Як 1:10; 1 Пет 1:24; Сир 14:18)

Йов 14:2Пс 102:15Як 1:101 Пет 1:24Сир 14:18

7 Тревата изсъхва, цветето увяхва, щом духне върху него духане от Господа: тъй и народът е трева. 8 Трева изсъхва, цвете увяхва, а словото на нашия Бог ще пребъде вечно. (Пс 118:29; Мт 24:35; 1 Пет 1:25)

Пс 118:29Мт 24:351 Пет 1:25

9 Възлез на висока планина, благовестителю Сионе! възвиси силно гласа си, благовестителю Иерусалиме! възвиси, не бой се, кажи на градовете Иудини: ето вашия Бог! 10 Ето, Господ Бог иде със сила, и мишцата Му – с власт. Ето, наградата Му е с Него, и отплатата Му е пред лицето Му. (Ис 62:11; Йн 1:27) 11 Като пастир ще пасе Той своето стадо; агнетата ще взема Той на ръце и ще ги носи на гърдите Си, и ще води дойниците. (Ез 34:23; Йн 10:11) 12 Кой е изчерпал водите с шепата си и с педя е измерил небесата, и е вместил в мяра праха земен и претеглил на теглилка планините и на къпони – хълмовете? (Ис 48:13) 13 Кой е разумял Духа на Господа, и е бил Нему съветник и Го е учил? (Рим 11:34; 1 Кор 2:14; 1 Кор 2:16; Прем 9:13; Сир 1:6)

Рим 11:341 Кор 2:141 Кор 2:16Прем 9:13Сир 1:6

14 С кого се Той съветва, и кой Го вразумява и Го поучава в пътя на правдата, и Го учи на знание и Му посочва пътя на мъдростта? 15 Ето, народите са като капка из ведро и се смятат като прашинка на къпони. Ето, островите Той подига като прашец. (Пс 102:14; Сир 17:31) 16 И Ливан не стига за жертвен огън, и животните по него – за всесъжение. 17 Всички народи пред Него са като нищо, – за по-малко от нищо и от празнота ги счита Той. (Пс 38:6) 18 И тъй, кому ще уподобите Бога? и какво подобие ще Му намерите? (Д А 17:29) 19 Художник излива идола, и златар го покрива със злато и принажда сребърни верижки. (Ис 44:12; Прем 13:11; Прем 15:9)

Ис 44:12Прем 13:11Прем 15:9

20 А който е беден за такъв принос, избира дърво, що не гние, намира се изкусен художник да направи идол, който да стои твърдо. 21 Нима не знаете? нима не сте слушали? нима не ви е говорено отначало? нима не сте разумели това по основите на земята? 22 Той е Оня, Който седи над кръга на земята, и живеещите по нея са като скакалци пред Него; Той е разпрострял небесата като тънко платно и ги е разпънал като шатра за живеене. (Ер 10:12) 23 Той обръща князете в нищо, съдиите земни прави като нищожни. (Йов 12:21) 24 Едва посадени, едва посеяни, едва се укоренил в земята стволът им, щом Той духне върху тях, те са изсъхнали, и вихърът ги отниса като плява. 25 Кому прочее ще Ме уподобите и с кого ще Ме сравните? казва Светият. (Ис 40:18) 26 Подигнете очите си към висините небесни и погледайте, кой ги е сътворил! Кой изчисля броя на воинството им? Той всички тях ги нарича по име: поради голямото могъщество и велика сила у Него нищо не липсва. (Пс 146:4) 27 А как говориш ти, Иакове, и казваш, Израилю: „пътят ми е скрит от Господа, и делото ми е забравено у моя Бог“? (Йов 34:5; Йов 34:12) 28 Нима не знаеш? нима не си слушал, че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим. (Ис 42:5; Ис 45:11) 29 Той дава сила на уморения и дарува якост на изнемощелия. (Ис 33:24; 2 Кор 12:9; Кол 1:11)

Ис 33:242 Кор 12:9Кол 1:11

30 Уморяват се и момци и ослабват, и млади люде падат, 31 а които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят. (Йов 29:20; Ис 41:1)

New International Reader’s Version

от Biblica

God comforts his people

1 ‘Comfort my people,’ says your God. ‘Comfort them. 2 Speak tenderly to the people of Jerusalem. Announce to them that their hard labour has been completed. Tell them that their sin has been paid for. Tell them the LORD has punished them enough for all their sins.’ 3 A messenger is calling out, ‘In the desert prepare the way for the LORD. Make a straight road through it for our God. 4 Every valley will be filled in. Every mountain and hill will be made level. The rough ground will be smoothed out. The rocky places will be made flat. 5 Then the glory of the LORD will appear. And everyone will see it together. The LORD has spoken.’ 6 Another messenger says, ‘Cry out.’ And I said, ‘What should I cry?’ ‘Cry out, “All people are like grass. They don’t stay faithful to me any longer than wildflowers last. 7 The grass dries up. The flowers fall to the ground. That happens when the LORD makes his wind blow on them. So people are just like grass. 8 The grass dries up. The flowers fall to the ground. But what our God says will stand for ever.” ’ 9 Zion, you are bringing good news to your people. Go up on a high mountain and announce it. Jerusalem, you are bringing good news to them. Shout the message loudly. Shout it out loud. Don’t be afraid. Say to the towns of Judah, ‘Your God is coming!’ 10 The LORD and King is coming with power. He rules with a powerful arm. He has set his people free. He is bringing them back as his reward. He has won the battle over their enemies. 11 He takes care of his flock like a shepherd. He gathers the lambs in his arms. He carries them close to his heart. He gently leads those that have little ones. 12 Who has measured the oceans by using the palm of his hand? Who has used the width of his hand to mark off the sky? Who has measured out the dust of the earth in a basket? Who has weighed the mountains on scales? Who has weighed the hills in a balance? 13 Who can ever understand the Spirit of the LORD? Who can ever give him advice? 14 Did the LORD have to ask anyone to help him understand? Did he have to ask someone to teach him the right way? Who taught him what he knows? Who showed him how to understand? 15 The nations are only a drop in a bucket to him. He considers them as nothing but dust on the scales. He weighs the islands as if they were only fine dust. 16 Lebanon doesn’t have enough trees to keep his altar fires burning. It doesn’t have enough animals to sacrifice as burnt offerings to him. 17 To him, all the nations don’t amount to anything. He considers them to be worthless. In fact, they are less than nothing in his sight. 18 So who will you compare God with? Is there any other god like him? 19 Will you compare him with a statue of a god? Anyone who works with metal can make a statue. Then another worker covers it with gold and makes silver chains for it. 20 But someone who is too poor to bring that kind of offering will choose some wood that won’t rot. Then they look for a skilled worker. They pay the worker to make a statue of a god that won’t fall over. 21 Don’t you know who made everything? Haven’t you heard about him? Hasn’t it been told to you from the beginning? Haven’t you understood it ever since the earth was made? 22 God sits on his throne high above the earth. Its people look like grasshoppers to him. He spreads out the heavens like a cover. He sets it up like a tent to live in. 23 He takes the power of princes away from them. He reduces the rulers of this world to nothing. 24 They are planted. They are scattered like seeds. They put down roots in the ground. But as soon as that happens, God blows on them and they dry up. Then a violent storm sweeps them away like straw. 25 ‘So who will you compare me with? Who is equal to me?’ says the Holy One. 26 Look up towards the sky. Who created everything you see? The LORD causes the stars to come out at night one by one. He calls out each one of them by name. His power and strength are great. So none of the stars is missing. 27 Family of Jacob, why do you complain, ‘The LORD doesn’t notice our condition’? People of Israel, why do you say, ‘Our God doesn’t pay any attention to our rightful claims’? 28 Don’t you know who made everything? Haven’t you heard about him? The LORD is the God who lives for ever. He created everything on earth. He won’t become worn out or get tired. No one will ever know how great his understanding is. 29 He gives strength to those who are tired. He gives power to those who are weak. 30 Even young people become worn out and get tired. Even the best of them trip and fall. 31 But those who trust in the LORD will receive new strength. They will fly as high as eagles. They will run and not get tired. They will walk and not grow weak.