Исая 38 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. (4 Цар 20:1; 2 Лет 32:24) 2 Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки: (Сир 38:9) 3 „О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи.“ И силно заплака Езекия. (Мт 5:48) 4 И биде слово Господне към Исаия и му бе казано: 5 иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години, (4 Цар 20:5; Евр 11:34) 6 и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град. 7 И ето ти личба от Господа, че Господ ще изпълни словото, което изрече. 8 Ето, ще върна десет стъпала назад слънчевата сянка, която мина по стъпалата Ахазови. И върна се слънцето десет стъпала по стъпалата, по които то слизаше. (Сир 48:25) 9 Молитва на иудейския цар Езекия, когато беше болен и оздравя от болестта: 10 „Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си. 11 Аз казвах: не ще видя Господа, Господа в земята на живите; не ще видя вече човек между живеещите в света; 12 жилището ми се снема от мястото и се отнася от мене като овчарска колиба; трябва да отрежа като тъкач живота си; Той ще ме от основа отреже; денем и нощем чаках, че Ти ще ми пратиш смърт. (Йов 30:22; 2 Пет 1:13) 13 Чаках до заранта; като лъв Той съкрушаваше всичките ми кости; ден и нощ чаках, че ще ми пратиш смърт. (Йов 4:21) 14 Като жерав, като лястовичка издавах звукове, като гълъб тъгувах; очите ми унило гледаха към небето: Господи! утеснен съм; спаси ме. 15 Какво да кажа? Той ми каза, – Той и стори. Тихо ще прекарвам всички години на живота си, помнейки тъгата на душата си. 16 Господи! Тъй живеят, и във всичко това е животът на моя дух; Ти ще ме изцериш, ще ми даруваш живот. 17 Ето, за добро ми беше силната тъга, и Ти избави душата ми от гибелния ров, хвърли зад гърба Си всичките ми грехове. (Ез 18:22; Йн 3:16) 18 Защото не преизподнята Тебе слави, не смъртта Тебе възхваля, не слезлите в гроб се уповават на Твоята истина. (Пс 6:6; Пс 113:9; Вар 2:17)

Пс 6:6Пс 113:9Вар 2:17

19 Живият, само живият ще Те прослави, както аз сега; баща ще възвести на децата Твоята истина. (4 Цар 20:18) 20 Господ ще ме спаси; и ние във всички дни на нашия живот със звуковете на моите струни ще пеем песни в дома Господен.“ (Пс 26:6) 21 И рече Исаия: нека донесат пласт от смокини и да наложат с него цирея; и царят ще оздравее. 22 А Езекия рече: какво е личбата, че ще ходя в дома Господен? (Ис 38:8)

New International Reader’s Version

от Biblica

Hezekiah becomes ill and is healed

1 In those days Hezekiah became very ill. He knew he was about to die. Isaiah went to see him. Isaiah was the son of Amoz. Isaiah told Hezekiah, ‘The LORD says, “Put everything in order. Make out your will. You are going to die soon. You will not get well again.” ’ 2 Hezekiah turned his face towards the wall. He prayed to the LORD. He said, 3 ‘LORD, please remember how faithful I’ve been to you. I’ve lived the way you wanted me to. I’ve served you with all my heart. I’ve done what is good in your sight.’ And Hezekiah wept bitterly. 4 A message from the LORD came to Isaiah. The LORD said, 5 ‘Go and speak to Hezekiah. Tell him, “The LORD, the God of King David, says, ‘I have heard your prayer. I have seen your tears. I will add 15 years to your life. 6 And I will save you and this city from the power of the king of Assyria. I will guard this city. 7 ‘ “ ‘Here is a sign from me. It will show you that I will heal you, just as I promised I would. 8 The shadow that was made by the sun has gone down ten steps on the stairway of Ahaz. I will make it go back up those ten steps.’ ” ’ So the shadow went back up the ten steps it had gone down. 9 Here is a song of praise that was written by Hezekiah, the king of Judah. He wrote it after he was ill and had got well again. 10 I said, ‘I’m enjoying the best years of my life. Must I now go through the gates of death? Will the rest of my years be taken away from me?’ 11 I said, ‘LORD, I’ll never see you again while I’m still alive. I’ll never see people anymore. I’ll never again be with those who live in this world. 12 My body is like a shepherd’s tent. It has been pulled down and carried off. My life is like a piece of cloth that I’ve rolled up. You have cut it off from the loom. In a short period of time you have brought my life to an end. 13 I waited patiently until sunrise. But like a lion you broke all my bones. In a short period of time you have brought my life to an end. 14 I cried softly like a weak little bird. I sounded like a dove as I mourned. My eyes grew tired as I looked up towards heaven. Lord, my life is in danger. Please come and help me! 15 ‘But what can I say? You have promised to heal me. And you yourself have done it. Once I was proud and bitter. But now I will live the rest of my life free of pride. 16 Lord, people find the will to live because you keep your promises. And my spirit also finds life in your promises. You brought me back to health. You let me live. 17 I’m sure it was for my benefit that I suffered such great pain. You love me. You kept me from going down into the pit of death. You have put all my sins behind your back. 18 People in the grave can’t praise you. Dead people can’t sing praise to you. Those who go down to the grave can’t hope for you to be faithful to them. 19 It is those who are alive who praise you. And that’s what I’m doing today. Parents tell their children about how faithful you are. 20 ‘The LORD will save me. So we will sing and play music on stringed instruments. We will sing all the days of our lives in the LORD’s temple.’ 21 When Hezekiah was ill, Isaiah had said, ‘Press some figs together. Spread them on a piece of cloth. Apply them to Hezekiah’s boil. Then he’ll get well again.’ 22 At that time Hezekiah had asked, ‘What will the sign be to prove I’ll go up to the LORD’s temple?’ That’s when the LORD had made the shadow go back ten steps.