Исая 33 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят. (Пс 136:8; Ер 30:16; Авд 1:10)

Пс 136:8Ер 30:16Авд 1:10

2 Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение в усилно време. (Пс 16:7) 3 От страшния Ти глас ще побягнат народите; кога се дигнеш, ще се разпръснат племената, (Пс 67:2; Ис 26:11) 4 и ще отребят плячката ви, както гъсеница отребва; ще се нахвърлят върху и, както скакалци се нахвърлят. 5 Висок е Господ, Който живее във висините: Той ще изпълни Сион със съд и правда. (Ис 9:7; Ис 11:4) 6 И ще настанат твоите безопасни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание; страхът от Господа ще бъде твое съкровище. (4 Цар 18:5; Ер 10:16) 7 Ето, техните юнаци крещят по улиците; пратениците за мир горко плачат. (2 Лет 36:15) 8 Пътищата запустяха; пътници вече няма; той наруши договора, разруши града, – за нищо не смята човеците. (Ис 37:2) 9 Земята тъгува, съхне; Ливан е посрамен, увяхнал; Сарон заприлича на пустиня, а Васан и Кармил са оголени от листата си. 10 Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна. (Пс 101:8; Ис 33:3) 11 Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането ви е огън, който ще ви погълне. (Пс 7:15; Ис 1:31; Ис 47:14)

Пс 7:15Ис 1:31Ис 47:14

12 И народите ще бъдат като вар, която ври, като отсечено тръне ще бъдат изгорени в огън. (Ис 9:18) 13 Слушайте вие, далечни, какво ще направя; и вие, ближни, познайте Моята мощ. (Ис 60:4; Еф 2:13) 14 Уплашиха се грешниците на Сион; трепет обзе нечестивците: „кой от нас може да живее при поядащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?“ – (Вт 5:24; Д А 5:11)

Вт 5:24Д А 5:11

15 Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, – (Пс 14:2) 16 той ще живее във висините: прибежище му са непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне. (Пс 17:3; Ав 3:19) 17 Очите ти ще видят Царя в Неговата красота, ще видят далечна земя; (Пс 44:3; Пс 92:1; Мк 9:2)

Пс 44:3Пс 92:1Мк 9:2

18 само сърцето ти ще си спомня за ужасите: „де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?“ (1 Кор 1:20) 19 Няма вече да видиш народ свиреп, народ с глуха, неразбрана реч, с език странен, непонятен. (Вт 28:49; Ер 5:15; Ез 3:5)

Вт 28:49Ер 5:15Ез 3:5

20 Погледни Сион, града на празничните наши събрания; очите ти ще видят Иерусалим, мирно жилище и непоколебима скиния; стълбовете и никога не ще се изтръгнат, и ни едно от въжата и не ще се скъса. (Пс 124:1; Мт 16:18) 21 Там у нас великият Господ ще бъде вместо реки, вместо широки канали; там не ще влезе ни една ладия с весла, нито ще премине голям кораб. 22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар: Той ще ни спаси. (Пс 43:5; Пс 57:12; Ис 43:15; Як 4:12)

Пс 43:5Пс 57:12Ис 43:15Як 4:12

23 Ослабнаха въжата ти, не могат да удържат мачтите и да опънат платната. Тогава ще бъде голям дележ на плячка, тъй че и хроми ще тръгнат за грабеж. (Ис 35:6) 24 И ни един от жителите не ще каже: „болен съм“; на живеещия там народ ще бъдат опростени съгрешенията. (Ис 40:29; Ис 45:24; 1 Пет 1:3)

Ис 40:29Ис 45:241 Пет 1:3

New International Reader’s Version

от Biblica

Trouble for Assyria and help for God’s people

1 How terrible it will be for you, you who destroy others! Assyria, you haven’t been destroyed yet. How terrible for you, you who turn against others! Others haven’t turned against you yet. When you stop destroying, you will be destroyed. When you stop turning against others, others will turn against you. 2 LORD, have mercy on us. We long for you to help us. Make us strong every morning. Save us when we’re in trouble. 3 At the roar of your army, the nations run away. When you rise up against them, they scatter. 4 Nations, what you have taken in battle is destroyed. It’s as if young locusts had eaten it up. Like large numbers of locusts, people rush to get it. 5 The LORD is honoured. He lives in heaven. He will make sure Zion’s people only do what is fair and right. 6 He will be the firm foundation for their entire lives. He will give them all the wisdom, knowledge and saving power they will ever need. Respect for the LORD is the key to that treasure. 7 Look! Judah’s brave men cry out loud in the streets. The messengers who were sent to bring peace weep bitter tears. 8 The wide roads are deserted. No one travels on them. Our peace treaty with Assyria is broken. Those who witnessed it are looked down on. No one is respected. 9 The land dries up and wastes away. Lebanon is full of shame and dries up. The rich land of Sharon is like the Arabah Desert. The trees of Bashan and Carmel drop their leaves. 10 ‘Now I will take action,’ says the LORD. ‘Now I will be honoured. Now I will be respected. 11 Assyria, your plans and actions are like straw. Your anger is a fire that will destroy you. 12 The nations will be burned to ashes. They will be like bushes that are cut down and set on fire. 13 ‘You nations far away, listen to what I have done! My people who are near, recognise how powerful I am! 14 The sinners in Zion are terrified. They tremble with fear. They say, “Who of us can live through the LORD’s destroying fire? Who of us can live through the fire that burns for ever?” 15 People must do what is right. They must be honest and tell the truth. They must not get rich by cheating others. Their hands must not receive money from those who want special favours. They must not let their ears listen to plans to commit murder. They must close their eyes to even thinking about doing what is evil. 16 People like that will be kept safe. It will be as if they were living on high mountains. It will be as if they were living in a mountain fort. They will have all the food they need. And they will never run out of water.’ 17 People of Judah, you will see the king in all his glory and majesty. You will view his kingdom spreading far and wide. 18 You will think about what used to terrify you. You will say to yourself, ‘Where is that chief officer of Assyria? Where is the one who forced us to send gifts to his king? Where is the officer in charge of the towers that were used when we were attacked?’ 19 You won’t see those proud people anymore. They spoke a strange language. None of us could understand it. 20 Just look at Zion! It’s the city where we celebrate our regular feasts. Turn your eyes towards Jerusalem. It will be a peaceful place to live in. It will be like a tent that will never be moved. Its stakes will never be pulled up. None of its ropes will be broken. 21 There the LORD will be our Mighty One. It will be like a place of wide rivers and streams. No boat with oars will travel on them. No mighty ship will sail on them. 22 That’s because the LORD is our judge. The LORD gives us our law. The LORD is our king. He will save us. 23 The ropes on your ship hang loose. The mast isn’t very secure. The sail isn’t spread out. But the LORD will strike down the Assyrians. Then a large amount of goods will be taken from them and divided up. Even people who are disabled will carry off some of it. 24 No one living in Zion will ever say again, ‘I’m ill.’ And the sins of those who live there will be forgiven.