Исая 16 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Пращайте агнета за владетеля на страната, пращайте от Села в пустинята към планината на дъщерята Сионова; 2 защото дъщерите на Моав при Арнонските бродове ще бъдат подобни на скитница птица, изхвърлена от гнездото. 3 „Свикай съвет, вземи решение; засени ни със сянката си посред пладне като нощем, прикрий изпъдените, не издавай скитниците. 4 Нека поживеят у тебе моите изпъдени моавци; бъди им закрила от грабители: защото притеснителят – няма да го има, грабеж ще престане, потисници ще изчезнат от земята. 5 И престолът ще се утвърди с милост, и на него ще седне с вярност, в Давидовата шатра, съдия, който дири правда и се стреми към правосъдие.“ (Лк 1:32) 6 „Слушали сме за гордостта на Моава, извънмерна гордост, за неговата надутост и високомерие и за неговото беснуване: неискрена е речта му.“ 7 Затова Моав ще заридае за Моав, – всички ще ридаят: стенете за крепостите на Кирхарешет: те са досущ съборени. (Ер 48:20) 8 Есевонските полета се изтощиха, както и Севамското лозе; властителите на народите изтребиха най-добрите му лози, които достигаха до Иазер, разстилаха се по пустинята; младочките им се ширеха, преминаваха отвъд морето. (Ер 48:32) 9 Поради това и аз ще плача за лозата Севамска с плача на Иазера, ще те обливам със сълзите си, Есевоне и Елеало; защото по твоя гроздобер и по твоята жетва няма вече шумна радост. 10 Изчезна от плодоносната земя радост и веселба, и по лозята не пеят, нито се радват; лозарят не тъпче грозде в линове: Аз прекъснах веселбите. (Ер 48:33) 11 Затова моята вътрешност стене за Моава като гусла, и сърцето ми за Кирхарешет. (Ер 4:19; Ер 48:36; П Ер 1:20)

Ер 4:19Ер 48:36П Ер 1:20

12 Ако и да се яви Моав и до умора да се подвизава по оброчища, и да дойде при светилището си, за да се помоли, пак нищо не ще помогне. 13 Това е словото, което Господ бе отдавна изрекъл за Моава. (Ис 15:1) 14 А сега тъй казва Господ: след три години, смятайки наемнишки години, величието на Моава ще бъде унижено с всичкото голямо многолюдство, и остатъкът ще бъде твърде малък и незначителен. (Ис 21:16)

New International Reader’s Version

от Biblica

1 People of Moab, send lambs as a gift to the ruler of Judah. Send them from Sela. Send them across the desert. Send them to Mount Zion in the city of Jerusalem. 2 The women of Moab are at the places where people go across the River Arnon. They are like birds that flap their wings when they are pushed from their nest. 3 The Moabites say to the rulers of Judah, ‘Make up your mind. Make a decision. Cover us with your shadow. Make it like night even at noon. Hide those of us who are running away. Don’t turn them over to their enemies. 4 Let those who have run away from Moab stay with you. Keep them safe from those who are trying to destroy them.’ Those who crush others will be destroyed. The killing will stop. The attackers will disappear from the earth. 5 A man from the royal house of David will sit on Judah’s throne. He will rule with faithful love. When he judges he will do what is fair. He will be quick to do what is right. 6 We have heard all about Moab’s pride. We have heard how very proud they are. They think they are so much better than others. They boast about themselves. But all their boasting is nothing but empty words. 7 So the people of Moab cry out. All of them cry over their country. Sing a song of sadness. Weep that you can no longer enjoy the raisin cakes of Kir Hareseth. 8 The fields of Heshbon dry up. So do the vines of Sibmah. The rulers of the nations have walked all over its finest vines. Those vines once reached as far as Jazer. They spread out towards the desert. Their new growth went all the way to the Dead Sea. 9 Jazer weeps for the vines of Sibmah. And so do I. Heshbon and Elealeh, I soak you with my tears! There isn’t any ripe fruit for people to shout about. There isn’t any harvest to make them happy. 10 Joy and gladness are taken away from the orchards. No one sings or shouts in the vineyards. No one treads grapes at the winepresses. That’s because the LORD has put an end to the shouting. 11 My heart mourns over Moab like a song of sadness played on a harp. Deep down inside me I mourn over Kir Hareseth. 12 Moab’s people go to their high place to pray. But all they do is wear themselves out. Their god Chemosh can’t help them at all. 13 That’s the message the LORD has already spoken against Moab. 14 But now he says, ‘In exactly three years, people will look down on Moab’s glory. Now Moab has many people. But by that time only a few of them will be left alive. And even they will be weak.’