от Bulgarian Bible Society1Тогава Иисус събра всички колена Израилеви в Сихем и свика старейшините на Израиля и началниците му, съдиите му и надзорниците му, и предстанаха пред (Господа) Бога. (И Н 23:2; 3 Цар 12:1; 2 Лет 10:1)2И рече Иисус на целия народ: тъй говори Господ, Бог Израилев: „вашите отци, Тара, баща Авраамов и баща Нахоров, в старо време живееха отвъд реката и служеха на други богове. (Бит 11:26)3Но Аз взех отца ви Авраама изотвъд реката, водих го по цялата Ханаанска земя, и размножих семето му и му дадох Исаака. (Бит 11:31; Бит 21:2)4На Исаака дадох Иакова и Исава. На Исава дадох в наследство планина Сеир; а Иаков и синовете му преминаха в Египет (и станаха там голям, силен и многоброен народ, и египтяни почнаха да ги притесняват). (Бит 25:26; Бит 36:8; Бит 46:6)5Тогава изпратих Моисея и Аарона и поразих Египет с язви, които му причиних, и после ви изведох. (Изх 3:10)6Изведох бащите ви от Египет, и вие дойдохте при Червено море. Тогава египтяни се спуснаха подир бащите ви с колесници и конници до Червено море; (Изх 12:37; Изх 14:9)7но те викнаха към Господа, и Той тури (облак и) тъмнина между вас и египтяни и повдигна върху тях морето, което ги и покри. Очите ви видяха, какво направих Аз в Египет. След това дълго време прекарахте в пустинята.8И ви доведох в земята на аморейци, които живееха отвъд Иордан; те се удариха с вас, но Аз ги предадох в ръцете ви, и вие получихте за наследство земята им; Аз ги изтребих пред вас. (Чис 21:25)9Подигна се Валак, син Сепфоров, моавски цар, и отиде с войска против Израиля, и прати та повика Веоровия син Валаама, за да ви прокълне; (Чис 22:5)10но Аз не исках да слушам Валаама, – и той ви благослови, и Аз ви избавих от ръцете му.11Вие преминахте Иордан и дойдохте при Иерихон. И почнаха да воюват с вас жителите на Иерихон, аморейци и ферезейци, хананейци и хетейци, гергесейци, евейци и иевусейци, но Аз ги предадох в ръцете ви. (Изх 23:23; И Н 6:1; И Н 11:3)12Аз пратих пред вас стършели, които изгониха от вас двамата аморейски царе; не с твоя меч и не с твоя лък бе направено това. (Изх 23:28; Вт 7:20; И Н 11:20)13И дадох ви земя, над която вие не сте се трудили, и градове, които не сте градили, и вие живеете в тях; от лозята и маслинените градини, които не сте садили, ядете плодове.“ (Вт 6:10)14И тъй, бойте се от Господа и Му служете с чистота и искреност; отхвърлете боговете, на които са служили бащите ви отвъд реката и в Египет, а служете Господу (Изх 20:2; Лев 26:1; Ез 23:3)15Ако пък не ви е угодно да служите Господу, изберете си сега, кому да служите: на боговете ли, на които са служили бащите ви, когато бяха отвъд реката, или на боговете на аморейци, в чиято земя живеете; пък аз и домът ми ще служим Господу (понеже Той е свет). (3 Цар 18:21; Лк 11:23)16Отговори народът и каза: не, не може да бъде да оставим Господа и да почнем да служим на други богове!17Защото Господ е Бог наш; Той изведе нас и бащите ни от Египетската земя, от дома на робството, и прави пред очите ни големи личби и ни пази по целия път, по който вървяхме, и сред всички народи, през които минавахме.18Господ прогони от нас всички народи и аморейците, които живееха в тая земя. Затова и ние ще служим Господу, понеже Той е Бог наш.19Иисус каза на народа: не ще можете служи Господу (Богу), защото Той е свет Бог, Бог ревнител; Той няма да претърпи беззаконието ви и греховете ви. (Вт 4:24; Евр 12:29)20Ако оставите Господа и служите на чужди богове, Той ще напрати върху вас зло и ще ви изтреби, след като ви е правил добро. (Вт 29:25; И Н 23:15)21И народът отговори на Иисуса: не, ние ще служим Господу.22Иисус каза на народа: свидетели ли сте вие за себе си, че си избрахте Господа да Му служите? Те отговориха: свидетели сме.23И тъй, отхвърлете чуждите богове, които са между вас, и обърнете сърцето си към Господа, Бога Израилев. (Бит 35:2; 1 Цар 7:3)24Народът рече на Иисуса: на Господа, нашия Бог, ще служим и гласа Му ще слушаме. (Ер 42:6)25И оня ден Иисус сключи с народа завет и му даде наредби и закон в Сихем (пред скинията на Господа, Бога Израилев). (Вт 29:14; 4 Цар 23:3)26И записа Иисус тия думи в книгата на закона Божий, и взе голям камък и го тури там под дъба, който е до светилището Господне. (Съд 9:6)27И каза Иисус на целия народ: ето, тоя камък ще ни бъде свидетел, понеже той чу всички думи на Господа, които Той говори с нас (днес); той да бъде свидетел против вас (в по-сетнешни дни), за да не излъжете пред (Господа) вашия Бог. (Бит 31:48; И Н 22:27; Ис 19:20)28Тогава Иисус разпусна народа, всекиго в дела му. (Съд 2:6)29След това умря Иисус, син Навинов, раб Господен, на сто и десет години. (Бит 50:26; Вт 34:5; Съд 2:8)30И погребаха го в пределите на дела му в Тамнат-Сараи, в Ефремова планина, на север от планина Гааш. (И туриха там с него в гроба, в който го погребаха, каменните ножове, с които Иисус бе обрязал Израилевите синове в Галгал, когато ги изведе от Египет, както бе заповядал Господ; и те са там дори доднес.) (И Н 19:50; Съд 2:9)31И служи Израил Господу през всички дни на Иисуса и през всички дни на старейшините, чийто живот се продължи след Иисуса, и които видяха всички дела на Господа, що Той стори за Израиля.32И костите на Иосифа, които Израилевите синове изнесоха от Египет, погребаха в Сихем, в оная част на полето, което Иаков бе купил от синовете на Емора, баща Сихемов, за сто сребърника, и което се падна дял на Иосифовите синове. (Бит 23:16; Бит 50:25; Д А 7:16)33(След това) умря и Аароновият син (първосвещеник) Елеазар, и го погребаха на могилата на сина му Финееса, която бе му дадена в Ефремова планина.34(В него ден Израилевите синове, като взеха ковчега Божий, носеха го със себе си, а Финеес беше свещеник вместо баща си Елеазара, докле умря и го погребаха в неговия град Гаваат.35И синовете Израилеви отидоха всякой в своето място и в своя град.36И почнаха Израилевите синове да служат на Астарта и Астарот и на боговете на околните народи; и Господ ги предаде в ръцете на моавския цар Еглона, който ги владя осемнайсет години.)
1Joshua gathered all Israel’s tribes together at Shechem. He sent for the elders, leaders, judges and officials of Israel. They came and stood there in the sight of God.2Joshua spoke to all the people. He said, ‘The LORD is the God of Israel. He says, “Long ago your people lived east of the River Euphrates. They worshipped other gods there. Your people included Terah. He was the father of Abraham and Nahor.3I took your father Abraham from the land east of the Euphrates. I led him all through Canaan. I gave him many children and grandchildren. I gave him Isaac.4To Isaac I gave Jacob and Esau. I gave the hill country of Seir to Esau. But Jacob and his family went down to Egypt.5‘ “Then I sent Moses and Aaron. I made the people of Egypt suffer because of the plagues I sent on them. But I brought you out of Egypt.6When I brought your people out, they came to the Red Sea. The people of Egypt chased them with chariots and with men on horses. They chased them all the way to the sea.7But your people cried out to me for help. So I put darkness between you and the people of Egypt. I swept them into the sea. It completely covered them. Your own eyes saw what I did to them. After that, you lived in the desert for a long time.8‘ “I brought you to the land of the Amorites. They lived east of the River Jordan. They fought against you. But I handed them over to you. I destroyed them to make room for you. Then you took over their land.9Balak, the son of Zippor, prepared to fight against Israel. Balak was the king of Moab. He sent for Balaam, the son of Beor. Balak wanted Balaam to put a curse on you.10But I would not listen to Balaam’s curses. So he blessed you again and again. And I saved you from his power.11‘ “Then you went across the River Jordan. You came to Jericho. Its people fought against you. So did the Amorites, Perizzites, Canaanites, Hittites, Girgashites, Hivites and Jebusites. But I handed them over to you.12I sent hornets ahead of you. They drove your enemies out to make room for you. That included the two Amorite kings. You did not do that with your own swords and bows.13So I gave you a land you had never farmed. I gave you cities you had not built. You are now living in them. And you are eating the fruit of vineyards and olive trees you did not plant.”14‘So have respect for the LORD. Serve him. Be completely faithful to him. Throw away the gods your people worshipped east of the River Euphrates and in Egypt. Serve the LORD.15But suppose you don’t want to serve him. Then choose for yourselves now whom you will serve. You can choose the gods your people served east of the River Euphrates. Or you can serve the gods of the Amorites. After all, you are living in their land. But as for me and my family, we will serve the LORD.’16Then the people answered Joshua, ‘We would never desert the LORD! We would never serve other gods!17The LORD our God himself brought us and our parents up out of Egypt. He brought us out of that land where we were slaves. With our own eyes, we saw those great signs he did. He kept us safe on our entire journey. He kept us safe as we travelled through all the nations.18He drove them out to make room for us. That included the Amorites. They also lived in the land. We too will serve the LORD. That’s because he is our God.’19Joshua said to the people, ‘You aren’t able to serve the LORD. He is a holy God. He is a jealous God. He won’t forgive you when you disobey him. He won’t forgive you when you sin against him.20Suppose you desert the LORD. Suppose you serve the gods that people in other lands serve. If you do, he will turn against you. He will bring trouble on you. He will destroy you, even though he has been good to you.’21But the people said to Joshua, ‘No! We will serve the LORD.’22Then Joshua said, ‘You are witnesses against yourselves. You have said that you have chosen to serve the LORD.’ ‘Yes. We are witnesses,’ they replied.23‘Now then’, said Joshua, ‘throw away the statues of the gods that are among you. People from other lands serve those gods. Give yourselves completely to the LORD. He is the God of Israel.’24Then the people said to Joshua, ‘We will serve the LORD our God. We will obey him.’25On that day Joshua made a covenant for the people. There at Shechem he reminded them of its rules and laws.26He recorded these things in the Book of the Law of God. Then he got a large stone. He set it up in Shechem under the oak tree. It was near the place that had been set apart for the LORD.27‘Look!’ he said to all the people. ‘This stone will be a witness against us. It has heard all the words the LORD has spoken to us. Suppose you aren’t faithful to your God. Then the stone will be a witness against you.’28Joshua sent the people away. He sent all of them to their own shares of land.
Joshua is buried in the promised land
29Then Joshua, the servant of the LORD, died. He was the son of Nun. He was 110 years old when he died.30His people buried him at Timnath Serah on his own property. It’s north of Mount Gaash in the hill country of Ephraim.31Israel served the LORD as long as Joshua lived. They also served him as long as the elders lived. Those were the elders who lived longer than Joshua did. They had seen for themselves everything the LORD had done for Israel.32The Israelites had brought Joseph’s bones up from Egypt. They buried his bones at Shechem in the piece of land Jacob had bought. He had bought it from the sons of Hamor. He had paid 100 pieces of silver for it. Hamor was the father of Shechem. That piece of land became the share that belonged to Joseph’s children after him.33Aaron’s son Eleazar died. He was buried at Gibeah in the hill country of Ephraim. Gibeah had been given to Eleazar’s son Phinehas.