от Bulgarian Bible Society1Когато иерусалимският цар Адониседек чу, че Иисус превзел Гай и го предал на заклятие, и че е постъпил с Гай и с царя му тъй, както постъпи с Иерихон и царя му, и че гаваонци сключили мир (с Иисуса и) с Израиля и останали между тях,2той се много уплаши, защото Гаваон (беше) голям град, като един от царските градове, и по-голям от Гай, и всичките му жители бяха юнаци.3Поради това иерусалимският цар Адониседек изпрати при хевронския цар Хохама, и при иармутския цар Фирама, и при лахиския цар Яфия, и при еглонския цар Девира да кажат:4дойдете при мене и ми помогнете да съсипем Гаваон, задето е сключил мир с Иисуса и синовете Израилеви.5Те се събраха и отидоха петимата аморейски царе: иерусалимският цар, хевронският цар, иармутският цар, лахиският цар, еглонският цар, те и всичкото им опълчение, и се разположиха на стан до Гаваон, за да воюват срещу него.6Гаваонци изпратиха до Иисуса в (израилския) стан, в Галгал, да кажат: не оттегляй ръката си от твоите роби; дойди по-скоро при нас, избави ни и ни помогни; защото против нас се събраха всички аморейски царе, които живеят в планините.7Иисус тръгна от Галгал, той и с него всички способни за война, и всички храбри мъже.8Тогава Господ каза на Иисуса: не бой се от тях, защото Аз ги предадох в ръцете ти: никой от тях няма да устои пред лицето ти. (И Н 11:6; И Н 24:11)9И нападна върху тях Иисус внезапно, (понеже) цялата нощ бе вървял от Галгал. (И Н 11:7)10Господ ги докара в смущение пред израилтяните, и те им нанесоха голямо поражение в Гаваон, гониха ги по пътя към Веторонската височина и ги разбиваха до Азек и до Макед. (Изх 23:27; Вт 11:25; 3 Цар 9:17)11А когато бягаха от израилтяните по склона на Веторонската планина, Господ хвърляше върху тях от небето големи камъни (градушка) до самия град Азек, и те умираха: умрелите от камъните на градушката бяха по-много, отколкото ония, които синовете Израилеви убиха с меч (в битката). (Ис 28:21; Прем 5:23; Сир 46:6)12Иисус извика към Господа в оня ден, в който Господ (Бог) предаде Аморея в ръцете на Израиля, след като ги изби в Гаваон, и те бяха избити пред лицето на синовете Израилеви, и каза пред израилтяните: спри се, слънце, над Гаваон, и ти, месечино, над Айалонската долина! (Ис 28:21; Сир 46:5)13И слънцето се спря и месецът стоя, докле народът отмъстяваше на враговете си. Нали това е писано в книгата на Праведния: слънцето стоеше сред небето и не бързаше да зайде почти цял ден? (2 Цар 1:18; 4 Цар 20:11; Ис 28:21)14Такъв ден не е имало ни преди, ни подир оня, в който Господ (тъй) да е слушал човешки глас. Защото Господ воюваше за Израиля. (Изх 14:14; Изх 14:25; Вт 1:30)15След това Иисус и цял Израил с него се върнаха в стана, в Галгал.16А петимата ония царе побягнаха и се скриха в пещерата в Макед.17Когато обадиха на Иисуса и казаха: „намериха се петте царе, те се крият в пещерата в Макед“,18Иисус каза: „привалете големи камъни при входа на пещерата и поставете при нея люде да ги пазят;19а вие не се спирайте (тука), но гонете враговете си, изтребвайте задните части от войската им и не им давайте да отидат по градовете си, понеже Господ, Бог ваш, ги предаде в ръцете ви“. (Вт 25:18)20След като Иисус и синовете Израилеви им нанасяха твърде голямо поражение, и останалите от тях побягнаха в укрепените градове,21целият народ се върна смиром в стана при Иисуса в Макед, и никой не обели зъб против синовете Израилеви.22Тогава Иисус каза: отворете входа на пещерата и доведете при мене от пещерата петимата царе.23Тъй и сториха: доведоха при него от пещерата петимата царе: иерусалимския цар, хевронския цар, иармутския цар, лахиския цар и еглонския цар.24Когато изведоха тия царе пред Иисуса, Иисус свика всички израилтяни и каза на военачалниците, които бяха ходили с него: приближете се, стъпете с нозете си върху вратовете на тия царе. Те се приближиха и стъпиха с нозете си върху вратовете им. (Бит 3:15; Лк 10:19; Рим 16:20)25Иисус им каза: не бойте се и не се ужасявайте, бъдете твърди и храбри; защото тъй ще постъпи Господ с всички ваши врагове, с които ще воювате.26След това Иисус ги удари, уби ги, и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта. (Вт 21:23; И Н 8:29)27При залез-слънце Иисус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги в пещерата, в която се бяха крили, и към входа на пещерата притърколиха големи камъни, които са там и доднес. (Вт 21:23; И Н 8:29)28В същия ден Иисус превзе Макед и порази с меч (него) и царя му, и предаде на заклятие тях и всичко живо, що се намираше в него: не остави никого, който да оцелее (и да избяга); и с македския цар постъпи тъй, както постъпи с иерихонския цар. (Вт 20:16; И Н 6:20)29След това потегли Иисус и всички израилтяни с него от Макед за Ливна и воюва против Ливна;30и предаде Господ и нея в ръцете на Израиля, (и превзеха нея) и царя и, и я изтреби Иисус с меч и всичко живо, що се намираше в нея: не остави в нея никого, който да оцелее (и да избяга), а с царя им постъпи тъй, както постъпи с иерихонския цар.31От Ливна потегли Иисус и всички израилтяни с него за Лахис, разположи се пред него на стан и воюва против него;32и предаде Господ Лахис в ръцете на Израиля, и той го превзе на другия ден, и порази с меч него и всичко живо, що беше в него, (и го изтреби) тъй, както постъпи с Ливна. (Чис 21:35; И Н 15:39)33Тогава на помощ на Лахис дойде газерският цар Хорам; но Иисус порази (с меч) и него и народа му тъй, че не остави от народа никого, който да оцелее (и да избяга). (И Н 8:22; И Н 11:8; 3 Цар 9:15)34И потегли Иисус и всички израилтяни с него от Лахис за Еглон, разположиха се пред него на стан и воюваха против него;35(предаде го Господ в ръцете на Израиля) и го превзеха в същия ден и го поразиха с меч, и всичко живо, що се намираше в него в оня ден, той предаде на заклятие, както постъпи с Лахис.36И потегли Иисус и всички израилтяни с него от Еглон за Хеврон и воюваха против него;37превзеха го и поразиха с меч него и царя му, всичките му градове и всичко живо, що се намираше в него; не остави никого, който да оцелее, както постъпи и с Еглон: предаде на заклятие него и всичко живо, що се намираше в него.38После обърна се Иисус и цял Израил с него към Давир и воюва против него; (И Н 13:26)39превзеха него, царя му и всичките му градове, и ги поразиха с меч, и предадоха на заклятие (тях и) всичко живо, що се намираше в него: никого не остави, който да оцелее; както постъпи с Хеврон и царя му, с Ливна и царя и, тъй постъпи и с Давир и царя му.40И порази Иисус цялата планинска и южна земя, низините и земята покрай планините и всичките им царе: не остави никого, който да оцелее, и всичко живо предаде на заклятие, както бе заповядал Господ, Бог Израилев; (Изх 23:32; Изх 34:12; Вт 7:2; Вт 20:16; И Н 12:8)41порази ги Иисус от Кадес-Варни до Газа и цялата земя Гошен дори до Гаваон;42и всички тия царе и земите им Иисус превзе наведнъж, понеже Господ, Бог Израилев, се сражаваше за Израиля. (Изх 14:14; Вт 1:30; Вт 3:22)43След това Иисус и всички израилтяни с него се върнаха в стана, в Галгал.
1Adoni-Zedek was the king of Jerusalem. He heard that Joshua had captured Ai. He found out that the city had been set apart to the LORD in a special way to be destroyed. He heard that Joshua had done to Ai and its king the same thing he had done to Jericho and its king. Adoni-Zedek heard that the people of Gibeon had made a peace treaty with Israel. He also found out that they were living among the Israelites.2The things he heard alarmed him and his people very much. That’s because Gibeon was an important city. It was like one of the royal cities. It was larger than Ai. All its men were good soldiers.3So Adoni-Zedek, the king of Jerusalem, made an appeal to Hoham, the king of Hebron. He appealed to Piram, the king of Jarmuth. He appealed to Japhia, the king of Lachish. He also made an appeal to Debir, the king of Eglon.4‘Come up and help me attack Gibeon,’ he said. ‘Its people have made peace with Joshua and the Israelites.’5Then the kings of Jerusalem, Hebron, Jarmuth, Lachish and Eglon gathered their armies together. Those five Amorite kings moved all their troops into position to fight against Gibeon. Then they attacked it.6Joshua was in the camp at Gilgal. The people of Gibeon sent a message to him there. They said, ‘Don’t desert us. We serve you. Come up to us quickly! Save us! Help us! All the Amorite kings from the central hill country have gathered their armies together to fight against us.’7So Joshua marched up from Gilgal with his whole army. The army included all his best fighting men.8The LORD said to Joshua, ‘Do not be afraid of them. I have handed them over to you. Not one of them will be able to fight against you and win.’9Joshua marched all night from Gilgal. He took the Amorite armies by surprise.10The LORD threw them into a panic as Israel marched towards them. Then Joshua and the Israelites won a complete victory over them at Gibeon. The Israelites chased them along the road that goes up to Beth Horon. They struck them down all the way to Azekah and Makkedah.11The Amorites tried to escape as Israel marched towards them. They ran down the road from Beth Horon to Azekah. Then the LORD threw large hailstones down on them. The hailstones killed more of them than the swords of the Israelites did.12So the LORD gave the Amorites over to Israel. On that day Joshua spoke to the LORD while the Israelites were listening. He said, ‘Sun, stand still over Gibeon. And you, moon, stand still over the Valley of Aijalon.’13So the sun stood still. The moon stopped. They didn’t move again until the nation won the battle over its enemies. You can read about it in the Book of Jashar. The sun stopped in the middle of the sky. It didn’t go down for about a full day.14There has never been a day like it before or since. It was a day when the LORD listened to a mere human being. Surely the LORD was fighting for Israel!15Joshua and his whole army returned to the camp at Gilgal.
Joshua kills the five Amorite kings
16The five Amorite kings had run away. They had hidden in the cave at Makkedah.17Joshua was told that the five kings had been found. He was also told that they were hiding in the cave at Makkedah.18He said, ‘Roll some large rocks up to the opening of the cave. Put some men there to guard it.19But keep on going! Chase your enemies! Attack them from behind. Don’t let them get back to their cities. The LORD your God has handed them over to you.’20So Joshua and the men of Israel had complete victory over them. They killed almost every one of them. But a few escaped. They went back to their cities that had high walls around them.21Then Israel’s whole army returned safely to Joshua. He was in the camp at Makkedah. No one in the land dared to say anything against the Israelites.22Joshua said, ‘Open up the cave. Bring those five kings out to me.’23So Joshua’s men brought the kings out of the cave. They were the kings of Jerusalem, Hebron, Jarmuth, Lachish and Eglon.24The men brought them to Joshua. Then he sent for all the men of Israel. He spoke to the army commanders who had come with him. He said, ‘Come here. Put your feet on the necks of these kings.’ So they came forward and placed their feet on the necks of the kings.25Joshua said to them, ‘Don’t be afraid. Don’t lose hope. Be strong and brave. This is what the LORD will do to all the enemies you are going to fight.’26Joshua put the five kings to death. He stuck a pole through each of their bodies. Then he set the poles up where people could see the bodies. He left them there until evening.27At sunset Joshua ordered his men to take down the bodies. So they took them down from the poles and threw them into the cave where the kings had been hiding. They placed large rocks at the opening of the cave. And the rocks are still there to this day.
The campaign against the cities in the south
28That day Joshua captured Makkedah. He cut down its people and their king. He totally destroyed everyone in it. He didn’t leave anyone alive. He did to the king of Makkedah the same thing he had done to the king of Jericho.29Joshua moved on from Makkedah to Libnah. Israel’s whole army went with him. They attacked Libnah.30The LORD also handed that city and its king over to Israel. Joshua destroyed the city. He and his men killed everyone in it with their swords. He didn’t leave anyone alive there. He did to its king the same thing he had done to the king of Jericho.31Joshua moved on from Libnah to Lachish. Israel’s whole army went with him. The men took up their battle positions. Then Joshua attacked Lachish.32The LORD handed it over to Israel. Joshua captured the city on the second day of the battle. He destroyed the city. He and his men killed everyone in it with their swords. He had done the same thing to Libnah.33While all that was happening, Horam had come up to help Lachish. He was the king of Gezer. But Joshua won the battle over him and his army. No one was left alive.34Joshua moved on from Lachish to Eglon. Israel’s whole army went with him. They took up their battle positions. Then they attacked Eglon.35They captured it that same day. They totally destroyed everyone in it with their swords. They had done the same thing to Lachish.36Joshua went up from Eglon to Hebron. Israel’s whole army went with him. Then they attacked Hebron.37They captured the city. They destroyed it and its villages. They killed all its people and their king with their swords. They didn’t leave anyone alive. They totally destroyed the city and everyone in it. They had done the same thing at Eglon.38Joshua turned back and attacked Debir. Israel’s whole army went with him.39They captured the city, its king and its villages. They totally destroyed everyone in Debir with their swords. They didn’t leave anyone alive. They did to Debir and its king the same thing they had done to Libnah and its king. They had also done the same thing to Hebron.40So Joshua brought the whole area under his control. That included the central hill country and the Negev Desert. It included the western hills and the mountain slopes. It also included all the kings in that whole area. Joshua didn’t leave anyone alive. He totally destroyed everyone who breathed. He did just as the LORD, the God of Israel, had commanded.41Joshua brought everyone from Kadesh Barnea to Gaza under his control. He did the same thing to everyone from the whole area of Goshen to Gibeon.42He won the battle over all those kings and their lands. He did it in one campaign. That’s because the LORD, the God of Israel, fought for Israel.43Then Joshua returned to the camp at Gilgal. Israel’s whole army went with him.