Изход 9 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; (Изх 5:1; Изх 7:16; Изх 10:3)

Изх 5:1Изх 7:16Изх 10:3

2 защото, ако ти не поискаш да пуснеш (Моя народ) и още го задържаш, 3 ето, ръката Господня ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху волове и овци – страшен мор ще настане. (Вт 2:15; Пс 77:21)

Вт 2:15Пс 77:21

4 И (в онова време) Господ ще различи добитъка израилски от добитъка египетски, и от всичкия (добитък) на синовете Израилеви нищо няма да умре. 5 И определи Господ времето, като рече: утре ще стори това Господ в тая земя. 6 И на другия ден Господ направи това: измря всичкият египетски добитък; а от добитъка на синовете Израилеви нищо не умря. 7 Фараонът прати да узнаят, и ето, от (всичкия) добитък (на синовете) Израилеви не бе умряло нищо. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той не пусна народа. (Изх 7:14; Изх 8:15; Изх 8:32)

Изх 7:14Изх 8:15Изх 8:32

8 И рече Господ на Моисея и Аарона: вземете по една пълна шепа пепел от пещ, и нека я хвърли Моисей на възбог пред очите на фараона (и служителите му); (Изх 7:8) 9 и ще се дигне прах по цяла Египетска земя, и циреи ще излязат по човеци и по добитък в цяла Египетска земя. 10 Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Моисей я хвърли на възбог, и гнойни струпеи излязоха по човеци и по добитък. 11 И не можеха влъхвите да устоят пред Моисея поради струпеите, защото струпеи имаше по влъхвите и по всички египтяни. (Прем 17:7) 12 Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не ги послуша, както и бе казал Господ на Моисея. (Изх 4:21; Изх 8:15) 13 И рече Господ на Моисея: утре стани рано и се яви пред фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; 14 защото тоя път Аз ще напратя всички Мои порази в сърцето ти, и върху твоите служители, и върху твоя народ, за да познаеш, че няма подобен на Мене в цялата земя; 15 понеже, простра ли ръка, ще поразя тебе и твоя народ с мор, и ти ще бъдеш изтребен от земята: 16 но затова Аз те запазих, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цяла земя. (Рим 9:17) 17 Ти още противостоиш на Моя народ и го не пускаш, – 18 но ето, Аз ще пратя утре, тъкмо по това време, твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основанието му досега. 19 Прати прочее да приберат стадата ти и всичко, що имаш по полето: защото върху всички човеци и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани дома, ще падне град, и ще измрат. 20 Ония фараонови служители, които се уплашиха от думата Господня, прибра ха бързо слугите си и стадата си в къщите; 21 а който не обърна внимание към думата Господня, той остави слугите си и стадата си на полето. 22 И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще падне град по цялата Египетска земя, върху човеци, върху добитък и върху всичката полска трева в Египетската земя. 23 И простря Моисей тоягата си към небето, и даде Господ гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху (цялата) Египетска земя; (Пс 77:21; Пс 104:32; Прем 16:16; Прем 19:19)

Пс 77:21Пс 104:32Прем 16:16Прем 19:19

24 беше град, и огън смесен с град, (град) много силен, какъвто не е имало по цялата Египетска земя, откак е заселена. 25 И градът порази по цялата Египетска земя всичко, що беше в полето, от човек до добитък; градът уби и всичката полска трева, и всички дървета в полето изпочупи (градът). 26 Само в земя Гесем, дето живееха синовете Израилеви, нямаше град. 27 И прати фараонът, та повика Моисеяи Аарона и им рече: тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни. (Изх 10:16; П Ер 1:18)

Изх 10:16П Ер 1:18

28 Помолете се (за мене) на Господа: нека престанат гръмовете Божии и градът (и огънят на земята), и ще ви пусна и няма вече да ви задържам. 29 Моисей му рече: щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа (на небето), и гръмовете ще престанат, и град (и дъжд) няма да има вече, за да познаеш, че земята е Господня; (Пс 23:1) 30 но аз зная, че ти и твоите служители още няма да се побоите от Господа Бога. 31 Ленът и ечемикът бяха убити, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше завързал семе; 32 пшеницата пък и лимецът не бяха убити, защото бяха късни. 33 Излезе Моисей от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престана гръмът и градът, и дъжд се не изливаше вече на земята. 34 Като видя фараонът, че престана дъждът, градът и гръмът, продължаваше да греши, и закоравя сърцето негово и на служителите му. 35 Ожесточи се сърцето на фараона (и на служителите му), и той не пусна синовете Израилеви, както и бе казал Господ чрез Моисея.

New International Reader’s Version

от Biblica

The plague on livestock

1 Then the LORD spoke to Moses. He said, ‘Go to Pharaoh. Tell him, “The LORD, the God of the Hebrews, says, ‘Let my people go. Then they will be able to worship me. 2 Do not refuse to let them go. Do not keep holding them back. 3 If you refuse, my powerful hand will bring a terrible plague on you. I will strike your livestock in the fields. I will strike your horses, donkeys, camels, cattle, sheep and goats. 4 But I will treat Israel’s livestock differently from yours. No animal that belongs to the people of Israel will die.’ ” ’ 5 The LORD set a time for the plague. He said, ‘Tomorrow I will send it on the land.’ 6 So the next day the LORD sent it. All the livestock of the Egyptians died. But not one animal that belonged to the Israelites died. 7 Pharaoh searched and found out what had happened. He discovered that not even one animal that belonged to the Israelites had died. But he was still very stubborn. He wouldn’t let the people go.

The plague of boils

8 Then the LORD spoke to Moses and Aaron. He said, ‘Take handfuls of ashes from a furnace. Let Moses toss them into the air in front of Pharaoh. 9 The ashes will turn into fine dust over the whole land of Egypt. Then painful boils will break out on people and animals all over the land. Their bodies will be covered with them.’ 10 So Moses and Aaron took ashes from a furnace and stood in front of Pharaoh. Moses tossed them into the air. Then boils broke out on people and animals alike. 11 The bodies of all the Egyptians were covered with boils. The magicians couldn’t stand in front of Moses because of the boils that were all over them. 12 But the LORD made Pharaoh stubborn. Pharaoh wouldn’t listen to Moses and Aaron, just as the LORD had said to Moses.

The plague of hail

13 Then the LORD spoke to Moses. He said, ‘Get up early in the morning. Go to Pharaoh and say to him, “The LORD, the God of the Hebrews, says, ‘Let my people go. Then they will be able to worship me. 14 If you do not let them go, I will send the full force of my plagues against you this time. They will strike your officials and your people. Then you will know that there is no one like me in the whole earth. 15 By now I could have reached out my hand. I could have struck you and your people with a plague that would have wiped you off the earth. 16 But I had a special reason for making you king. I decided to show you my power. I wanted my name to become known everywhere on earth. 17 But you are still against my people. You will not let them go. 18 So at this time tomorrow I will send the worst hailstorm ever to fall on Egypt in its entire history. 19 Give an order now to bring your livestock inside to a safe place. Bring in everything that is outside. The hail will fall on all the people and animals that are left outside. They will die.’ ” ’ 20 The officials of Pharaoh who had respect for what the LORD had said obeyed him. They hurried to bring their slaves and their livestock inside. 21 But others didn’t pay attention to what the LORD had said. They left their slaves and livestock outside. 22 Then the LORD spoke to Moses. He said, ‘Reach out your hand towards the sky. Then hail will fall all over Egypt. It will beat down on people and animals alike. It will strike everything growing in the fields of Egypt.’ 23 Moses reached out his walking stick towards the sky. Then the LORD sent thunder and hail. Lightning flashed down to the ground. The LORD rained hail on the land of Egypt. 24 Hail fell and lightning flashed to and fro. It was the worst storm in Egypt’s entire history. 25 Hail struck everything in the fields all over Egypt. It fell on people and animals alike. It beat down everything growing in the fields. It tore all the leaves off the trees. 26 The only place it didn’t hail was in the area of Goshen. That’s where the people of Israel were. 27 Then Pharaoh sent for Moses and Aaron. ‘This time I’ve sinned,’ he said to them. ‘The LORD has done what is right. I and my people have done what is wrong. 28 Pray to the LORD, because we’ve had enough thunder and hail. I’ll let you and your people go. You don’t have to stay here any longer.’ 29 Moses replied, ‘When I’ve left the city, I’ll lift up my hands and pray to the LORD. The thunder will stop. There won’t be any more hail. Then you will know that the earth belongs to the LORD. 30 But I know that you and your officials still don’t have any respect for the LORD God.’ 31 The barley was ripe. The flax was in bloom. So they were both destroyed. 32 But the wheat and spelt weren’t destroyed. That’s because they ripen later. 33 Then Moses left Pharaoh and went out of the city. Moses lifted up his hands and prayed to the LORD. The thunder and hail stopped. The rain didn’t pour down on the land any longer. 34 Pharaoh saw that the rain, hail and thunder had stopped. So he sinned again. He and his officials became stubborn. 35 So Pharaoh was stubborn. He wouldn’t let the people of Israel go, just as the LORD had said through Moses.