Деяния 8 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски. (Д А 11:19) 2 А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха. 3 Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор. (Д А 9:1; Д А 22:4; Д А 26:10; 1 Кор 15:9; Гал 1:13)

Д А 9:1Д А 22:4Д А 26:101 Кор 15:9Гал 1:13

4 Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото. 5 А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа. 6 Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше: 7 нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха. (Мк 16:17) 8 И голяма радост биде в оня град. 9 А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. 10 Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия. 11 А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. (Д А 6:5) 13 Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се. 14 Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, 15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. 16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) 17 Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго. (Д А 6:6) 18 А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари 19 и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго. 20 Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. (Мт 10:8) 21 Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога. 22 И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце; 23 понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда. (Вт 29:18) 24 А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте. 25 Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски. 26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст. 27 Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките и съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение, (3 Цар 8:41) 28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия. 29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница. 30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш? 31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него. 32 А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си. (Ис 53:7) 33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“. 34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого? 35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса. 36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя? 37 А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. (Мк 16:16) 38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го. 39 Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си. 40 А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.

New International Reader’s Version

от Biblica

The church is treated badly and scattered

1 And Saul had agreed with the Sanhedrin that Stephen should die. On that day the church in Jerusalem began to be attacked and treated badly. All except the apostles were scattered throughout Judea and Samaria. 2 Godly Jews buried Stephen. They mourned deeply for him. 3 But Saul began to destroy the church. He went from house to house. He dragged away men and women and put them in prison.

Philip goes to Samaria

4 The believers who had been scattered preached the word everywhere they went. 5 Philip went down to a city in Samaria. There he preached about the Messiah. 6 The crowds listened to Philip and saw the signs he did. All of them paid close attention to what he said. 7 Evil spirits screamed and came out of many people. Many people who were disabled or who couldn’t walk were healed. 8 So there was great joy in that city.

Simon the evil magician

9 A man named Simon lived in the city. For quite a while he had practised evil magic there. He amazed all the people of Samaria. He claimed to be someone great. 10 And all the people listened to him, from the least important of them to the most important. They exclaimed, ‘It is right to call this man the Great Power of God!’ 11 He had amazed them for a long time with his evil magic. So they followed him. 12 But Philip announced the good news of God’s kingdom and the name of Jesus Christ. So men and women believed and were baptised. 13 Simon himself believed and was baptised. He followed Philip everywhere. He was amazed by the great signs and miracles he saw. 14 The apostles in Jerusalem heard that people in Samaria had accepted God’s word. So they sent Peter and John to Samaria. 15 When they arrived there, they prayed for the new believers. They prayed that they would receive the Holy Spirit. 16 The Holy Spirit had not yet come on any of them. They had only been baptised in the name of the Lord Jesus. 17 Then Peter and John placed their hands on them. And they received the Holy Spirit. 18 Simon watched as the apostles placed their hands on them. He saw that the Spirit was given to them. So he offered money to Peter and John. 19 He said, ‘Give me this power too. Then everyone I place my hands on will receive the Holy Spirit.’ 20 Peter answered, ‘May your money be destroyed with you! Do you think you can buy God’s gift with money? 21 You have no part or share in this holy work. Your heart is not right with God. 22 Turn away from this evil sin of yours. Pray to the Lord. Perhaps he will forgive you for having such a thought in your heart. 23 I see that you are very bitter. You are a prisoner of sin.’ 24 Then Simon answered, ‘Pray to the Lord for me. Pray that nothing you have said will happen to me.’ 25 Peter and John continued to preach the word of the Lord and tell people about Jesus. Then they returned to Jerusalem. On the way they preached the good news in many villages in Samaria.

Philip and the man from Ethiopia

26 An angel of the Lord spoke to Philip. ‘Go south to the desert road,’ he said. ‘It’s the road that goes down from Jerusalem to Gaza.’ 27 So Philip started out. On his way he met an Ethiopian official. The man had an important position in charge of all the wealth of the Kandake. Kandake means queen of Ethiopia. This official had gone to Jerusalem to worship. 28 On his way home he was sitting in his chariot. He was reading the Book of Isaiah the prophet. 29 The Holy Spirit told Philip, ‘Go to that chariot. Stay near it.’ 30 So Philip ran up to the chariot. He heard the man reading Isaiah the prophet. ‘Do you understand what you’re reading?’ Philip asked. 31 ‘How can I?’ he said. ‘I need someone to explain it to me.’ So he invited Philip to come up and sit with him. 32 Here is the part of Scripture the official was reading. It says, ‘He was led like a sheep to be killed. Just as lambs are silent while their wool is being cut off, he did not open his mouth. 33 When he was treated badly, he was refused a fair trial. Who can say anything about his children? His life was cut off from the earth.’ (Ис 53:7; Ис 53:8) 34 The official said to Philip, ‘Tell me, please. Who is the prophet talking about? Himself, or someone else?’ 35 Then Philip began with that same part of Scripture. He told him the good news about Jesus. 36-37 As they travelled along the road, they came to some water. The official said, ‘Look! Here is water! What can stop me from being baptised?’ 38 He gave orders to stop the chariot. Then both Philip and the official went down into the water. Philip baptised him. 39 When they came up out of the water, the Spirit of the Lord suddenly took Philip away. The official did not see him again. He went on his way full of joy. 40 Philip was seen next at Azotus. From there he travelled all around. He preached the good news in all the towns. Finally he arrived in Caesarea.