Деяния 11 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие. (Д А 10:44) 2 И когато Петър възлезе в Иерусалим, обрязаните му натякваха, 3 думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях. 4 А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки: 5 аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, спущано от небето за четирите краища, и приближи до мене. 6 Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни. 7 И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж! 8 Пък аз казах: не, Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми. 9 А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто. 10 Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето. 11 И ето, тозчас, трима мъже се спряха пред къщата, в която бях, пратени от Кесария при мене. 12 А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. Дойдоха с мене и тия шестима братя, и влязохме в къщата на оня човек. (Д А 10:20; Д А 15:7) 13 Той ни разказа, как видял в къщата си Ангел (светий), който застанал и му рекъл: прати в Иопия човеци и повикай Симона, наречен Петър; 14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. 15 И когато аз захванах да говоря, слезе върху тях Дух Светии, както и върху нас отначало. (Д А 2:2) 16 Тогава си спомних думите на Господа, как Той говореше: „Иоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий“. (Мт 3:11; Мк 1:8; Д А 1:5; Д А 19:4)

Мт 3:11Мк 1:8Д А 1:5Д А 19:4

17 Ако, прочее, Бог им даде равен дар, какъвто и нам, които повярвахме в Господа Иисуса Христа, кой съм аз, за да можех попречи Богу? 18 Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот. 19 А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи. (Д А 8:1) 20 Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса. 21 И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа. (Д А 5:14) 22 Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия. 23 Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, (Д А 14:22) 24 защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. 25 Тогаз Варнава отиде в Тарс да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия. (Д А 9:30) 26 Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни. 27 През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Иерусалим. (Д А 13:1; Д А 15:32) 28 И един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия. (Д А 21:10) 29 Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея; (Д А 24:17) 30 това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла. (Рим 15:25; 2 Кор 8:4; 2 Кор 9:8)

Рим 15:252 Кор 8:42 Кор 9:8

New International Reader’s Version

от Biblica

Peter explains his actions

1 The apostles and the believers all through Judea heard that Gentiles had also received God’s word. 2 Peter went up to Jerusalem. There the Jewish believers found fault with him. 3 They said, ‘You went into the house of Gentiles. You ate with them.’ 4 Starting from the beginning, Peter told them the whole story. 5 ‘I was in the city of Joppa praying,’ he said. ‘There I had a vision. I saw something that looked like a large sheet. It was being let down from heaven by its four corners. It came down to where I was. 6 I looked into it and saw four-footed animals of the earth. There were also wild animals, reptiles and birds. 7 Then I heard a voice speaking to me. “Get up, Peter,” the voice said. “Kill and eat.” 8 ‘I replied, “No, Lord! I will not! Nothing that is not pure and ‘clean’ has ever entered my mouth.” 9 ‘A second time the voice spoke from heaven. The voice said, “Do not say anything is not pure that God has made ‘clean’. ” 10 This happened three times. Then the sheet was pulled up into heaven. 11 ‘Just then three men stopped at the house where I was staying. They had been sent to me from Caesarea. 12 The Holy Spirit told me not to let anything keep me from going with them. These six brothers here went with me. We entered the man’s house. 13 He told us how he had seen an angel appear in his house. The angel said, “Send to Joppa for Simon Peter. 14 He has a message to bring to you. You and your whole family will be saved through it.” 15 ‘As I began to speak, the Holy Spirit came on them. He came just as he had come on us at the beginning. 16 Then I remembered the Lord’s words. “John baptised with water,” he had said. “But you will be baptised with the Holy Spirit.” 17 God gave them the same gift he gave those of us who believed in the Lord Jesus Christ. So who was I to think that I could stand in God’s way?’ 18 When they heard this, they didn’t object anymore. They praised God. They said, ‘So then, God has allowed even Gentiles to turn away from their sins. He did this so that they could live.’

The believers in Antioch

19 Some believers had been scattered by the suffering that unbelievers had caused them. They were scattered after Stephen was killed. Those believers travelled as far as Phoenicia, Cyprus and Antioch. But they spread the word only among Jews. 20 Some believers from Cyprus and Cyrene went to Antioch. There they began to speak to Greeks also. They told them the good news about the Lord Jesus. 21 The Lord’s power was with them. Large numbers of people believed and turned to the Lord. 22 The church in Jerusalem heard about this. So they sent Barnabas to Antioch. 23 When he arrived and saw what the grace of God had done, he was glad. He told them all to remain true to the Lord with all their hearts. 24 Barnabas was a good man. He was full of the Holy Spirit and of faith. Large numbers of people came to know the Lord. 25 Then Barnabas went to Tarsus to look for Saul. 26 He found him there. Then he brought him to Antioch. For a whole year Barnabas and Saul met with the church. They taught large numbers of people. At Antioch the believers were called Christians for the first time. 27 In those days some prophets came down from Jerusalem to Antioch. 28 One of them was named Agabus. He stood up and spoke through the Spirit. He said there would not be nearly enough food anywhere in the Roman world. This happened while Claudius was the emperor. 29 The believers decided to provide help for the brothers and sisters living in Judea. All of them helped as much as they could. 30 They sent their gift to the elders through Barnabas and Saul.