Галатяни 1 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Павел апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите, (Д А 9:15) 2 и всички братя, които са с мене – до църквите Галатийски: 3 благодат вам и мир от Бога Отца и от Господа нашего Иисуса Христа, 4 Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего, (Мт 20:28; Лк 1:74) 5 Комуто слава вовеки веков. Амин. 6 Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие; 7 не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. (Д А 15:24) 8 Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. 9 Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде. 10 У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб. (1 Сол 2:4) 11 Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, (1 Кор 15:1) 12 защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. (Д А 26:16) 13 Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, (Д А 9:21) 14 и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. 15 А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи (Д А 9:15) 16 да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, аз веднага се не съветвах с плът и кръв, (Еф 3:8) 17 нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. 18 Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена. (Д А 9:26) 19 Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен. (Мт 13:55) 20 А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа. (2 Кор 11:31) 21 След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски. (Д А 9:30) 22 На Христовите църкви в Иудея лично не бях познат, 23 а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше. 24 И прославяха Бога за мене.

New International Reader’s Version

от Biblica

1 I, Paul, am writing this letter. I am an apostle. People have not sent me. No human authority has sent me. I have been sent by Jesus Christ and by God the Father. God raised Jesus from the dead. 2 All the brothers and sisters who are with me join me in writing. We are sending this letter to you, the members of the churches in Galatia. 3 May God our Father and the Lord Jesus Christ give you grace and peace. 4 Jesus gave his life for our sins. He set us free from this evil world. That was what our God and Father wanted. 5 Give glory to God for ever and ever. Amen.

There is no other good news

6 I am amazed. You are so quickly deserting the one who chose you. He chose you to live in the grace that Christ has provided. You are turning to a different ‘good news.’ 7 What you are accepting is really not the good news at all. It seems that some people have confused you. They are trying to twist the good news about Christ. 8 But suppose even we should preach a different ‘good news.’ Suppose even an angel from heaven should preach it. Suppose it is different from the good news we gave you. Then let anyone who does that be cursed by God. 9 I have already said it. Now I will say it again. Suppose someone preaches a ‘good news’ that is different from what you accepted. That person should be cursed by God. 10 Am I now trying to get people to think well of me? Or do I want God to think well of me? Am I trying to please people? If I were, I would not be serving Christ.

Paul was appointed by God

11 Brothers and sisters, here is what I want you to know. The good news I preached does not come from human beings. 12 No one gave it to me. No one taught it to me. Instead, I received it from Jesus Christ. He showed it to me. 13 You have heard how I lived earlier in my Jewish way of life. With all my strength I attacked the church of God. I tried to destroy it. 14 I was moving ahead in my Jewish way of life. I went beyond many of my people who were my own age. I held firmly to the teachings passed down by my people. 15 But God set me apart from before the time I was born. He showed me his grace by appointing me. He was pleased 16 to show his Son in my life. He wanted me to preach about Jesus among the Gentiles. When God appointed me, I decided right away not to ask anyone for advice. 17 I didn’t go up to Jerusalem to see those who were apostles before I was. Instead, I went into Arabia. Later I returned to Damascus. 18 Then after three years I went up to Jerusalem. I went there to get to know Peter. I stayed with him for 15 days. 19 I didn’t see any of the other apostles. I only saw James, the Lord’s brother. 20 Here is what you can be sure of. And God is even a witness to it. What I am writing to you is not a lie. 21 Then I went to Syria and Cilicia. 22 The members of Christ’s churches in Judea did not know me in a personal way. 23 They only heard others say, ‘The man who used to attack us has changed. He is now preaching the faith he once tried to destroy.’ 24 And they praised God because of me.