Битие 44 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Тогава заповяда (Иосиф) на домакина си и рече: напълни чувалите на тия люде с храна, колкото могат да носят, а всекиму среброто тури при устата на чувала му; 2 а моята чаша, сребърната чаша, тури при устата на чувала на най-малкия, заедно със среброто за купеното от него жито. И той направи, според както му рече Иосиф. 3 На сутринта, като се съмна, човеците бяха изпратени, те и техните осли. 4 Още не бяха отминали далеко от града, рече Иосиф на своя домакин: иди, стигни тия човеци, и, като ги настигнеш, кажи им: защо заплатихте зло за добро? (защо откраднахте сребърната ми чаша?) (Пс 37:21) 5 Нали с тая чаша пие господарят ми? той и гадае с нея; лошо сторихте с това. 6 Той ги настигна и им каза тия думи. 7 Те му рекоха: защо нашият господар говори такива думи? Не, твоите раби няма да сторят такова нещо; 8 ето, среброто, което бяхме намерили при устата на чувалите си, върнахме ти назад от Ханаанската земя; та как ще откраднем от дома на господаря ти сребро или злато? 9 у когото от рабите ти се намери (чашата), нему смърт, а ние ще бъдем роби на нашия господар. (Бит 31:32) 10 Той рече: добре; както рекохте, тъй нека и бъде: у когото се намери (чашата), той ще ми бъде раб, а вие не ще бъдете виновни. 11 Те всички бързо снеха чувалите си на земята и отвориха всеки своя чувал. 12 Той претърси, като захвана от най-стария и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал. 13 Тогава те раздраха дрехите си и, като натовариха всеки своя осел, върнаха се в града. (Бит 37:29) 14 Иуда и братята му дойдоха в дома на Иосифа, който си беше още вкъщи, и паднаха ничком пред него. 15 Иосиф им рече: какво сторихте? нима не знаехте, че такъв човек, като мене, бездруго ще отгатне? 16 Иуда рече: какво да кажем на нашия господар? какво да говорим? с какво да се оправдаем? Бог намери неправдата на твоите раби; ето, ние сме роби на нашия господар, и ние, и оня, в чиито ръце се намери чашата. 17 Но (Иосиф) рече: не, това няма да сторя; роб ще ми бъде оня, в чиито ръце се намери чашата, а вие си идете смиром при баща си. 18 И приближи се Иуда при него и рече: господарю, позволи на твоя раб да каже дума в ушите на моя господар и не се гневи на твоя раб; защото ти си също, каквото и фараонът. 19 Господарят ми бе питал рабите си, като рече: имате ли баща или брат? (Бит 43:7) 20 Ние отговорихме на нашия господар, че имаме престарял баща, и (той има) най-малък син, син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си, и баща ни го обича. (Бит 42:13) 21 А ти бе казал на рабите си: доведете го при мене да го видя. 22 Ние казахме на нашия господар: момчето не може да остави баща си; ако го остави, баща му ще умре. 23 Но ти рече на рабите си: ако не дойде с вас най-малкият ви брат, да се не вестявате повече пред лицето ми. (Бит 43:5) 24 Когато отидохме при твоя раб, нашия баща, обадихме му думите на моя господар. 25 И рече баща ни: идете пак и ни купете малко храна. (Бит 43:2) 26 Ние рекохме: не можем да отидем; а ако бъде с нас най-малкият ни брат, ще отидем; защото не можем да видим лицето на оня човек, ако не бъде с нас най-малкият ни брат. 27 И рече ни твоят раб, нашият баща: вие знаете, че жена ми роди двама синове: 28 единият отиде от мене, и аз рекох: бездруго е разкъсан; и го не видях досега; (Бит 37:33) 29 ако вземете и тогова от очите ми, и се случи злочестина с него, ще свалите седината ми с тъга в гроба. (Бит 42:38) 30 Сега, ако отида при твоя раб, нашия баща, и не бъде с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа, 31 той, като види, че няма детето, ще умре; и рабите ти ще свалят седината на твоя раб, нашия баща, с тъга в гроба. (Бит 37:35) 32 При това аз, твоят раб, се наех да отговарям пред баща си за момчето, като рекох: ако ти го не доведа (и го не изправя пред тебе), ще остана виноват пред моя баща през целия си живот. (Бит 43:9) 33 И тъй, нека аз, твоят раб, остана вместо момчето роб на господаря си, а момчето нека върви с братята си: 34 защото, как ще отида при баща си, ако момчето не бъде с мене? Аз бих видял злочестината, която би постигнала баща ми.

New International Reader’s Version

от Biblica

A silver cup in a sack

1 Joseph told the manager of his house what to do. ‘Fill the men’s sacks with as much food as they can carry,’ he said. ‘Put each man’s money in his sack. 2 Then put my silver cup in the youngest one’s sack. Put it there along with the money he paid for his corn.’ So the manager did what Joseph told him to do. 3 When morning came, the men were sent on their way with their donkeys. 4 They hadn’t gone very far from the city when Joseph spoke to his manager. ‘Go after those men right away,’ he said. ‘Catch up with them. Say to them, “My master was good to you. Why have you paid him back by doing evil? 5 Isn’t this the cup my master drinks from? Doesn’t he also use it to find things out? You have done an evil thing.” ’ 6 When the manager caught up with them, he told them what Joseph had said. 7 But they said to him, ‘Why do you say these things? We would never do anything like that! 8 We even brought back to you from Canaan the money we found in our sacks. So why would we steal silver or gold from your master’s house? 9 If you find out that any of us has the cup, he will die. And the rest of us will become your slaves.’ 10 ‘All right, then,’ he said. ‘As you wish. The one found to have the cup will become my slave. But the rest of you will not be blamed.’ 11 Each of them quickly put his sack down on the ground and opened it. 12 Then the manager started to search. He began with the eldest and ended with the youngest. The cup was found in Benjamin’s sack. 13 When that happened, they were so upset they tore their clothes. Then all of them loaded their donkeys and went back to the city. 14 Joseph was still in the house when Judah and his brothers came in. They threw themselves down on the ground in front of him. 15 Joseph said to them, ‘What have you done? Don’t you know that a man like me has ways to find things out?’ 16 ‘What can we say to you?’ Judah replied. ‘What can we say? How can we prove we haven’t done anything wrong? God has shown you that we are guilty. We are now your slaves. All of us are, including the one found to have the cup.’ 17 But Joseph said, ‘I would never do anything like that! Only the man found to have the cup will become my slave. The rest of you may go back to your father in peace.’ 18 Then Judah went up to him. He said, ‘Please, sir. Let me speak a word to you. Don’t be angry with me, even though you are equal to Pharaoh himself. 19 You asked us, “Do you have a father or a brother?” 20 We answered, “We have an old father. A young son was born to him when he was old. His brother is dead. He’s the only one of his mother’s sons left. And his father loves him.” 21 ‘Then you said to us, “Bring him down to me. I want to see him for myself.” 22 We said to you, “The boy can’t leave his father. If he does, his father will die.” 23 But you told us, “Your youngest brother must come down here with you. If he doesn’t, you won’t see my face again.” 24 So we went back to my father. We told him what you had said. 25 ‘Then our father said, “Go back. Buy a little more food.” 26 But we said, “We can’t go down. We’ll only go if our youngest brother goes there with us. We can’t even see the man’s face unless our youngest brother goes with us.” 27 ‘Your servant my father said to us, “You know that my wife had two sons by me. 28 One of them went away from me. And I said, ‘He must have been torn to pieces.’ I haven’t seen him since. 29 What if you take this one from me too and he is harmed? Then you would cause me to die as a sad old man. I would go down into the grave full of pain and suffering.” 30 ‘So now, what will happen if the boy isn’t with us when I go back to my father? His life depends on the boy’s life. 31 When he sees that the boy isn’t with us, he’ll die. Because of us, he’ll go down into the grave as a sad old man. 32 I promised my father I would keep the boy safe. I said, “Father, I’ll bring him back to you. If I don’t, you can put the blame on me for the rest of my life.” 33 ‘Now then, please let me stay here. Let me be your slave in place of the boy. Let the boy return with his brothers. 34 How can I go back to my father if the boy isn’t with me? No! Don’t let me see the pain and suffering that would come to my father.’