Псалм 77

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society

Учение Асафово.

1 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми. 

2 Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време. (Пс 48:5; Мт 13:35) 

3 Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни, 

4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори. 

5 Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си, (Вт 4:9) 

6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, – 

7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди 

8 и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух. (Вт 32:5; Ез 2:3) 

9 Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката: (Съд 8:2; Съд 12:1; Ис 7:2; Ос 7:11) 

10 те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон; (4 Цар 17:15) 

11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил. 

12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан: 

13 раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена; (Изх 14:21) 

14 денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина; (Изх 13:21; Пс 104:35) 

15 разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна; (Изх 17:6; Чис 20:11; 1 Кор 10:4; Прем 11:4) 

16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки. 

17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята: 

18 изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си, (Чис 11:4; Пс 105:14; 1 Кор 10:9) 

19 говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“ 

20 Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“ 

21 Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля, (Чис 11:1) 

22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него. 

23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето, 

24 та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен. (Изх 16:14; Чис 11:7; Йн 6:31; 1 Кор 10:3; Прем 16:2) 

25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита. 

26 Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния, (Изх 16:13; Чис 11:31; Пс 104:35) 

27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски: 

28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища, 

29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде. 

30 Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им, (Чис 11:33) 

31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци. 

32 При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му. (Вт 1:32) 

33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове. 

34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога, 

35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител, 

36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него; 

37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му. 

38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост: 

39 Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща. (Як 4:14) 

40 Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна! (Чис 14:22) 

41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев, 

42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество, 

43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса; 

44 и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият; (Изх 7:20; Пс 104:29) 

45 напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват; (Изх 8:24; Пс 104:31) 

46 земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци; (Изх 10:13) 

47 лозята им уби с град и смоковниците им – със слана; (Изх 9:23; Изх 9:25; Пс 104:33) 

48 добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици; 

49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели; 

50 уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор; (Изх 9:6) 

51 порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри; (Изх 12:29) 

52 и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята: (Изх 12:37) 

53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри; 

54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила; 

55 прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им. (И Н 12:7) 

56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му; 

57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък; 

58 огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му. (Вт 32:16) 

59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля; 

60 отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците; (1 Цар 4:11) 

61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага; 

62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие. 

63 Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни; 

64 свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха. (1 Цар 4:11) 

65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен, 

66 и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам; (1 Цар 5:6; 1 Цар 6:4) 

67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово, 

68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби. 

69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки, 

70 и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари, (1 Цар 16:11; 2 Цар 7:8) 

71 и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля. (2 Цар 5:2; 1 Лет 11:2) 

72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка. 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Псалм 77

Lutherbibel 2017

от Deutsche Bibelgesellschaft

Trost aus Gottes früheren Taten

1 Ein Psalm Asafs, vorzusingen, für Jedutun. 

2 Ich rufe zu Gott und schreie um Hilfe, zu Gott rufe ich, und er erhört mich. 

3 In der Zeit meiner Not suche ich den Herrn; / meine Hand ist des Nachts ausgereckt und lässt nicht ab; denn meine Seele will sich nicht trösten lassen. 

4 Ich denke an Gott – und bin betrübt; ich sinne nach – und mein Geist verzagt. Sela. 

5 Meine Augen hältst du, dass sie wachen müssen; ich bin so voll Unruhe, dass ich nicht reden kann. 

6 Ich gedenke der uralten Zeiten, der längst vergangenen Jahre. (Пс 143:5) 

7 Ich denke des Nachts an mein Saitenspiel / und rede mit meinem Herzen, mein Geist muss forschen. 

8 Wird denn der Herr auf ewig verstoßen und keine Gnade mehr erweisen? 

9 Ist’s denn ganz und gar aus mit seiner Güte, und hat die Verheißung für immer ein Ende? 

10 Hat Gott vergessen, gnädig zu sein, hat er sein Erbarmen im Zorn verschlossen? Sela. 

11 Ich sprach: Darunter leide ich, dass die rechte Hand des Höchsten sich so ändern kann. 

12 Darum gedenke ich an die Taten des HERRN, ja, ich gedenke an deine früheren Wunder 

13 und sinne über alle deine Werke und denke deinen Taten nach. 

14 Gott, dein Weg ist heilig. Wo ist ein so mächtiger Gott, wie du, Gott, bist? (Изх 15:11) 

15 Du bist der Gott, der Wunder tut, du hast deine Macht bewiesen unter den Völkern. 

16 Du hast dein Volk erlöst mit starkem Arm, die Kinder Jakobs und Josefs. Sela. 

17 Die Wasser sahen dich, Gott, / die Wasser sahen dich und ängstigten sich, ja, die Tiefen tobten. 

18 Die dicken Wolken gossen Wasser, / die Wolken donnerten, und deine Pfeile fuhren einher. 

19 Dein Donner rollte, Blitze erhellten den Erdkreis, die Erde erbebte und wankte. 

20 Dein Weg ging durch das Meer / und dein Pfad durch große Wasser; doch niemand sah deine Spur. (Изх 14:21) 

21 Du führtest dein Volk wie eine Herde durch die Hand von Mose und Aaron. 

Die Bibel nach Martin Luthers Übersetzung, revidiert 2017, © 2016 Deutsche Bibelgesellschaft, Stuttgart.
Die Verwendung des Textes erfolgt mit Genehmigung der Deutschen Bibelgesellschaft.

www.die-bibel.de