от Bulgarian Bible Society1-2Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза: Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя! (2 Цар 22:1)3Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище. (Евр 2:13)4Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си.5Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили,6вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели. (Йов 22:10)7В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух. (Пс 33:6; Ис 26:16; Йона 2:3; Йона 2:8)8Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог); (2 Цар 22:8; Ер 10:10)9дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него. (Вт 4:24; Ез 10:2; Евр 12:29)10Наведе Той небесата и слезе, – и мрак под нозете Му.11И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила.12И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си – водния мрак, въздушните облаци. (Ис 50:3)13От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени.14Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени. (1 Цар 2:10; 1 Цар 7:10; Ер 51:16)15Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии – и ги разсипа.16И явиха се водни извори, и се разтвориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв.17Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води; (Пс 65:12; Пс 68:2)18избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене.19В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора.20Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене. (Пс 30:9)21Въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на моите ръце ме възнагради, (Йов 22:30)22защото аз пазех Господните пътища и не бях нечестив пред моя Бог;23защото всички Негови заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах.24Бях непорочен пред Него и се предпазвах да не съгреша;25и въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на ръцете ми пред Негови очи.26С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек – искрено,27с чист – чисто, а с лукав – според неговото лукавство,28защото Ти спасяваш угнетените люде, а надменните очи унижаваш. (1 Цар 2:8; Пс 112:7)29Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми. (Ис 42:16)30С Тебе войска разбивам, с моя Бог на стена възлизам. (Пс 59:14)31Бог! – Непорочен е Неговият път, чисто е словото на Господа; Той е щит за всички, които се Нему уповават. (Пс 11:7; Пс 18:8; Пр 30:5)32Защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог? (2 Цар 22:32; Ис 43:11; Ис 44:6)33Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път;34прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини; (Ав 3:19)35учи ръцете ми на борба, и мишците ми трошат меден лък. (Пс 143:1)36Ти си ми дал щита на Твоето спасение, Твоята десница ме поддържа и Твоята милост ме възвеличава.37Ти разширяваш крачките ми под мене, и нозете ми се не поклащат. (Пс 30:9)38Гоня враговете си и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя;39поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми,40защото Ти ме препаса със сила за война и повали под нозете ми ония, които въстанаха против мене;41Ти обърна към мене тила на враговете ми, и аз ще изтребя ония, които ме мразят: (Бит 49:8)42те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викат, – ала Той ги не слуша; (Йов 27:9)43разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал. (4 Цар 13:7; Пс 82:8; Ис 10:6)44Ти ме избави от народния бунт, постави ме глава на другородци; народ, който не познавах, ми служи; (Рим 15:9)45само по слух за мене ми се покоряват; другородци ми се умилкват;46другородци бледнеят и треперят в своите крепости.47Жив Господ, и благословен да е моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение, (Вт 32:40)48Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите (1 Лет 17:10)49и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме възвиси над ония, които въстанаха против мене, и ме отърва от жесток човек.50Затова ще Те славя между другородците и ще възпявам Твоето име, Господи, (Рим 15:9)51Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки.
1Ein Gebet von David. HERR, höre meine Bitte, verhilf mir zu meinem Recht! Achte auf mein Schreien und nimm mein Gebet an, das ich ohne Falschheit und Lüge an dich richte.2Wenn du dein Urteil fällst, dann sprich mich frei; du siehst doch, dass ich unschuldig bin.3Du durchschaust alles, was in mir vorgeht, du durchforschst mich auch in der Nacht. Du prüfst mich, aber du findest nichts, was du tadeln müsstest. Ich habe mir vorgenommen, mich nicht einmal zu bösen Worten hinreißen zu lassen!4Dein Wort war mein einziger Maßstab – auch dann, wenn andere nicht danach lebten. Von gewalttätigen Menschen hielt ich mich fern.5Bei jedem Schritt habe ich deine Ordnungen befolgt, nie bin ich davon abgewichen.6Mein Gott, nun rufe ich dich an. Ich bin sicher, du antwortest mir. Lass mich bei dir ein offenes Ohr finden und höre mein Gebet!7Du rettest alle, die bei dir vor ihren Feinden Zuflucht suchen. Zeige doch auch mir deine wunderbare Liebe!8Bewahre mich wie deinen Augapfel! Beschütze mich wie ein Vogel seine Jungen9vor den gottlosen Menschen, die mich hart bedrängen, vor meinen Todfeinden, die mich umzingeln!10Sie haben ihr Herz verschlossen und kennen kein Mitgefühl, voll Überheblichkeit reden sie daher.11Wohin ich auch gehe – überall umringen sie mich. Sie warten nur darauf, mich zu Fall zu bringen.12Sie sind wie Löwen, die im Versteck ihrer Beute auflauern, um sie dann gierig zu zerfleischen.13Greif ein, HERR, komm ihnen zuvor! Wirf sie zu Boden! Mit deiner Macht[1] rette mich vor dieser Mörderbande!14Bring mich vor denen in Sicherheit, die nichts als die Güter dieser Welt im Sinn haben! Du gibst ihnen schon, was sie verdienen. Sogar ihre Kinder und Enkel werden noch genug davon bekommen![2]15Ich aber lebe nach deinem Willen, darum werde ich dich schauen dürfen. Wenn ich erwache, will ich mich satt sehen an dir.