1Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.2Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.3Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници – към тях е всичкото ми желание. (Йн 11:5)4Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена. (Ис 1:11)5Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий. (П Ер 3:24)6Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.7Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.8Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.9Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,10защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление, (Д А 13:35)11Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки. (Д А 2:28)
1Ein Lied von David. HERR, wer darf in dein Heiligtum[1] kommen? Wer darf auf deinem heiligen Berg zu Hause sein?2Jeder, der aufrichtig lebt, der das Rechte tut und durch und durch ehrlich ist.3Jeder, der andere nicht verleumdet, der seinen Mitmenschen kein Unrecht zufügt und Nachbarn und Verwandte nicht in Verruf bringt.4Jeder, der keine Freundschaft pflegt mit denen, die Gott verworfen hat, sondern alle achtet, die dem HERRN mit Ehrfurcht begegnen. Jeder, der hält, was er geschworen hat, auch wenn ihm daraus Nachteile entstehen.5Jeder, der keine Wucherzinsen nimmt, wenn er Geld ausleiht, und der sich nicht bestechen lässt, gegen Unschuldige falsch auszusagen oder sie zu verurteilen. Wer so handelt, der wird niemals zu Fall kommen!