2 Коринтяни 7 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий. 2 Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме. 3 Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно. 4 Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб. 5 Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън – нападения, отвътре – страхове. 6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита, (2 Кор 1:4) 7 и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах. 8 Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време. 9 Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас. 10 Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт. (1 Пет 2:19) 11 Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело. 12 И тъй, ако ви и писах, то не заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане явна нашата за вас грижа пред Бога. 13 Затова се утешихме с вашата утеха; а още повече се зарадвахме с радостта на Тита, задето вие всички сте успокоили духа му, 14 и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска; 15 и голяма е неговата сърдечна любов към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет. 16 И тъй, радвам се, че във всичко мога да се доверя на вас.

English Standard Version

от Crossway

1 Since we have these promises, beloved, let us cleanse ourselves from every defilement of body^[1] and spirit, bringing holiness to completion in the fear of God. (1 Пет 2:11; 1 Йн 3:3)

Paul’s Joy

2 Make room in your hearts^[2] for us. We have wronged no one, we have corrupted no one, we have taken advantage of no one. (Д А 20:33; 2 Кор 6:12; 2 Кор 11:20)

Д А 20:332 Кор 6:122 Кор 11:20

3 I do not say this to condemn you, for I said before that you are in our hearts, to die together and to live together. (2 Кор 6:11) 4 I am acting with great boldness toward you; I have great pride in you; I am filled with comfort. In all our affliction, I am overflowing with joy. (2 Кор 1:4; 2 Кор 1:12; 2 Кор 3:12; 2 Кор 6:10; 2 Кор 8:24; 2 Кор 9:2; Фил 2:17; Кол 1:24)

2 Кор 1:42 Кор 1:122 Кор 3:122 Кор 6:102 Кор 8:242 Кор 9:2Фил 2:17Кол 1:24

5 For even when we came into Macedonia, our bodies had no rest, but we were afflicted at every turn—fighting without and fear within. (Вт 32:25; П Ер 1:20; 2 Кор 2:13)

Вт 32:25П Ер 1:202 Кор 2:13

6 But God, who comforts the downcast, comforted us by the coming of Titus, (2 Кор 1:4; 2 Кор 7:13; 1 Сол 3:6)

2 Кор 1:42 Кор 7:131 Сол 3:6

7 and not only by his coming but also by the comfort with which he was comforted by you, as he told us of your longing, your mourning, your zeal for me, so that I rejoiced still more. 8 For even if I made you grieve with my letter, I do not regret it—though I did regret it, for I see that that letter grieved you, though only for a while. (2 Кор 2:2; 2 Кор 2:4) 9 As it is, I rejoice, not because you were grieved, but because you were grieved into repenting. For you felt a godly grief, so that you suffered no loss through us. (Пс 38:18; 1 Кор 5:2) 10 For godly grief produces a repentance that leads to salvation without regret, whereas worldly grief produces death. (2 Цар 12:13; Пр 17:22; Д А 11:18) 11 For see what earnestness this godly grief has produced in you, but also what eagerness to clear yourselves, what indignation, what fear, what longing, what zeal, what punishment! At every point you have proved yourselves innocent in the matter. (2 Кор 2:6) 12 So although I wrote to you, it was not for the sake of the one who did the wrong, nor for the sake of the one who suffered the wrong, but in order that your earnestness for us might be revealed to you in the sight of God. (1 Кор 5:1) 13 Therefore we are comforted. And besides our own comfort, we rejoiced still more at the joy of Titus, because his spirit has been refreshed by you all. (Рим 15:32; 2 Кор 7:6) 14 For whatever boasts I made to him about you, I was not put to shame. But just as everything we said to you was true, so also our boasting before Titus has proved true. (2 Кор 4:2; 2 Кор 6:7; 2 Кор 8:24; 2 Кор 9:2; 2 Кор 10:8; 2 Сол 1:4)

2 Кор 4:22 Кор 6:72 Кор 8:242 Кор 9:22 Кор 10:82 Сол 1:4

15 And his affection for you is even greater, as he remembers the obedience of you all, how you received him with fear and trembling. (2 Кор 2:9; 2 Кор 10:6) 16 I rejoice, because I have complete confidence in you. (2 Кор 2:3)