от Bulgarian Bible Society1Давид побягна от Нават, който е в Рама, и дойде та рече на Ионатана: що сторих аз, в що съм крив, с какво съгреших пред баща ти, та търси душата ми? (1 Цар 17:29)2Отговори му (Ионатан): не, ти няма да умреш; ето, баща ми не върши нищо, било голямо, било малко, без да яви на ушите ми; защо баща ми ще крие от мене това нещо? Това няма да бъде. (1 Цар 22:15)3Давид се кълнеше и думаше: баща ти добре знае, че аз намерих благоволение в твоите очи, затова си дума: „нека не знае за това Ионатан, за да не се огорчи“; но жив е Господ и жива душата ти – една само крачка има между мене и смъртта. (1 Цар 25:26)4Ионатан рече на Давида: каквото иска душата ти, аз ще сторя за тебе.5Тогава Давид рече на Ионатана: ето, утре е нов месец, и аз трябва да седя с царя на трапезата; но пусни ме, и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден.6Ако баща ти попита за мене, ти кажи: Давид ми се измоли да отиде в своя град Витлеем, защото там се извършва годишно жертвоприношение на целия му род. (1 Цар 9:12; Йн 7:42)7Ако на това той каже: „добре“, твоят раб ще има мир; ако пък се разгневи, то знай, че той е намислил нещо лошо.8А ти стори милост на твоя раб, – защото ти прие раба си в завет Господен с тебе, – и ако има някоя вина в мене, убий ме ти; защо да ме водиш при баща си? (1 Цар 18:3)9Ионатан отговори: това няма да бъде с тебе; защото, ако узная навярно, че баща ми е решил да ти стори нещо лошо, нима не ще ти обадя това?10И Давид рече на Ионатана: кой ще ми обади, ако ти отговори баща ти сърдито?11Ионатан рече на Давида: хайде да идем на полето. И двамата излязоха на полето.12Ионатан рече на Давида: жив Господ, Бог Израилев! Утре по това време, или други ден, ще узная от баща си; и ако той е благосклонен към Давида, и аз още тогава не пратя при тебе и не явя пред ушите ти,13нека това и това стори Господ с Ионатана и още повече да стори. Ако баща ми крои да ти стори зло, и това ще явя в ушите ти, и ще те пусна; тогава иди си смиром, и нека Господ бъде с тебе, както беше с баща ми!14Но и ти, ако бъда още жив, стори ми милост Господня.15Ако пък умра, не отнимай милостта си от моя дом довека, дори и тогава, когато Господ изтреби от лицето на земята всички врагове Давидови. (2 Цар 9:1)16Тъй сключи Ионатан завет с дома Давидов и рече: нека Господ върне на враговете Давидови! (1 Цар 18:3)17Ионатан пак се кле на Давида в обичта си към него, понеже го обичаше като душата си. (1 Цар 18:1; 1 Цар 19:1)18И рече му Ионатан: утре е нов месец, и ще попитат за тебе, понеже мястото ти няма да бъде заето;19затова на третия ден слез и иди бързо на мястото, дето се криеше попреди, и седни при камъка Азел;20аз пък ще пусна към нея страна три стрели, като да стрелям в цел;21после ще пратя едно момче, като му кажа: „иди, намери стрелите“, и ако кажа на момчето: „на, стрелите са отзаде ти, вземи ги“, дойди при мене, понеже е мир за тебе, и, жив ми Господ, няма нищо да ти бъде:22ако пък кажа тъй на момчето: „на, стрелите са отпреде ти“, върви си, понеже Господ те пуща;23а за това, за което говорихме аз и ти, свидетел е Господ между мене и тебе вовеки.24Давид се скри в полето. Настъпи нов месец, и царят седна да обядва. (Чис 10:10)25Царят седна на мястото си, както винаги, на седалището до стената. Ионатан стана, и Авенир седна до Саула; а мястото на Давида остана празно.26Него ден Саул не каза нищо, защото помисли, че това е случайно, че Давид е нечист, не се е очистил. (Лев 7:19; Лев 11:24; Лев 15:2; Лев 15:16)27Настъпи и вторият ден на новия месец, а мястото на Давида оставаше празно. Тогава Саул рече на сина си Ионатана: защо синът Иесеев не дойде на обед нито вчера, нито днес?28Ионатан отговори на Саула: Давид измоли от мене да отиде във Витлеем,29като казваше: „пусни ме, понеже имаме в града роднинско жертвоприношение, и брат ми ме покани; затова, ако съм намерил благоволение в твоите очи, да отида и да се повидя с братята си“, затова той и не дойде на царския обяд.30Тогава Саул се много разгневи на Ионатана и му рече: недостойний и непокорний сине! нима не зная, че си се сдружил с Иесеевия син за срам на себе си и за срам на майка си!31Защото през всички дни, докле Иесеевият син живее на земята, няма да устоиш ни ти, ни царството ти; а сега прати и го доведи при мене, понеже е обречен на смърт.32Ионатан отговори на баща си Саула и му рече: защо да се убива? какво е сторил?33Тогава Саул хвърли копие върху него, за да го убие. И Ионатан разбра, че баща му се е решил да убие Давида. (1 Цар 18:11; 1 Цар 19:10)34Ионатан стана от трапезата много разгневен, и не обядва на втория ден от новия месец, защото скърбеше за Давида, и защото баща му го обиди.35На другия ден сутринта Ионатан излезе на полето, по времето, което бе определил на Давида, и едно малко момче с него.36И той рече на момчето: тичай, търси стрелите, които пущам. Момчето се затече, а той пущаше стрелите тъй, че те летяха по-далеч от момчето.37И момчето се затече натам, накъдето Ионатан пущаше стрелите, и Ионатан завика подир момчето и рече: гледай, стрелата е отпреде ти.38Ионатан пак викаше подир момчето: по-скоро тичай, не се спирай. И момчето събра Ионатановите стрели и дойде при господаря си.39А момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха, каква е работата.40Тогава Ионатан даде оръжието си на момчето, което беше с него, и му рече: иди и го занеси в града.41Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше.42Ионатан рече на Давида: иди си смиром; а това, в което се клехме двама в името Господне, думайки: „Господ да бъде между мене и тебе, между моето семе и твоето семе“, да бъде навеки. (2 Цар 21:7)43И (Давид) стана, та замина, а Ионатан се върна в града.
1Then David fled from Naioth in Ramah and came and said before Jonathan, “What have I done? What is my guilt? And what is my sin before your father, that he seeks my life?” (1 Цар 1:19)2And he said to him, “Far from it! You shall not die. Behold, my father does nothing either great or small without disclosing it to me. And why should my father hide this from me? It is not so.”3But David vowed again, saying, “Your father knows well that I have found favor in your eyes, and he thinks, ‘Do not let Jonathan know this, lest he be grieved.’ But truly, as the Lord lives and as your soul lives, there is but a step between me and death.” (Бит 33:15; Рут 3:13; 1 Цар 1:26; 1 Цар 25:26; 4 Цар 2:2; 4 Цар 2:4; 4 Цар 2:6; 4 Цар 4:30)4Then Jonathan said to David, “Whatever you say, I will do for you.”5David said to Jonathan, “Behold, tomorrow is the new moon, and I should not fail to sit at table with the king. But let me go, that I may hide myself in the field till the third day at evening. (Чис 10:10; Чис 28:11; 1 Цар 19:2; 1 Цар 20:18)6If your father misses me at all, then say, ‘David earnestly asked leave of me to run to Bethlehem his city, for there is a yearly sacrifice there for all the clan.’ (1 Цар 9:12; 1 Цар 16:4; 1 Цар 20:18)7If he says, ‘Good!’ it will be well with your servant, but if he is angry, then know that harm is determined by him. (1 Цар 20:33; 1 Цар 25:17; Ест 7:7)8Therefore deal kindly with your servant, for you have brought your servant into a covenant of the Lord with you. But if there is guilt in me, kill me yourself, for why should you bring me to your father?” (1 Цар 18:3; 1 Цар 20:16; 1 Цар 20:42; 1 Цар 23:18; 2 Цар 14:32; 2 Цар 21:7)9And Jonathan said, “Far be it from you! If I knew that it was determined by my father that harm should come to you, would I not tell you?” (1 Цар 20:7)10Then David said to Jonathan, “Who will tell me if your father answers you roughly?”11And Jonathan said to David, “Come, let us go out into the field.” So they both went out into the field.12And Jonathan said to David, “The Lord, the God of Israel, be witness![1] When I have sounded out my father, about this time tomorrow, or the third day, behold, if he is well disposed toward David, shall I not then send and disclose it to you?13But should it please my father to do you harm, the Lord do so to Jonathan and more also if I do not disclose it to you and send you away, that you may go in safety. May the Lord be with you, as he has been with my father. (И Н 1:5; И Н 1:17; Рут 1:17; 1 Цар 17:37; 3 Цар 1:37; 1 Лет 22:11; 1 Лет 22:16)14If I am still alive, show me the steadfast love of the Lord, that I may not die;15and do not cut off[2] your steadfast love from my house forever, when the Lord cuts off every one of the enemies of David from the face of the earth.” (2 Цар 9:1; 2 Цар 9:3; 2 Цар 9:7; 2 Цар 21:7)16And Jonathan made a covenant with the house of David, saying, “May[3] the Lord take vengeance on David’s enemies.” (И Н 22:23; 1 Цар 25:22)17And Jonathan made David swear again by his love for him, for he loved him as he loved his own soul. (1 Цар 18:1; 1 Цар 18:3)18Then Jonathan said to him, “Tomorrow is the new moon, and you will be missed, because your seat will be empty. (1 Цар 20:5; 1 Цар 20:6; 1 Цар 20:25; 1 Цар 20:27)19On the third day go down quickly to the place where you hid yourself when the matter was in hand, and remain beside the stone heap.[4]20And I will shoot three arrows to the side of it, as though I shot at a mark.21And behold, I will send the boy, saying, ‘Go, find the arrows.’ If I say to the boy, ‘Look, the arrows are on this side of you, take them,’ then you are to come, for, as the Lord lives, it is safe for you and there is no danger. (Рут 3:13; 1 Цар 20:3)22But if I say to the youth, ‘Look, the arrows are beyond you,’ then go, for the Lord has sent you away. (1 Цар 20:37)23And as for the matter of which you and I have spoken, behold, the Lord is between you and me forever.” (1 Цар 20:14; 1 Цар 20:42)24So David hid himself in the field. And when the new moon came, the king sat down to eat food.25The king sat on his seat, as at other times, on the seat by the wall. Jonathan sat opposite,[5] and Abner sat by Saul’s side, but David’s place was empty. (1 Цар 20:18)26Yet Saul did not say anything that day, for he thought, “Something has happened to him. He is not clean; surely he is not clean.” (Лев 7:21; Лев 11:24; Лев 15:1)27But on the second day, the day after the new moon, David’s place was empty. And Saul said to Jonathan his son, “Why has not the son of Jesse come to the meal, either yesterday or today?” (1 Цар 20:25; 1 Цар 20:34)28Jonathan answered Saul, “David earnestly asked leave of me to go to Bethlehem. (1 Цар 20:6)29He said, ‘Let me go, for our clan holds a sacrifice in the city, and my brother has commanded me to be there. So now, if I have found favor in your eyes, let me get away and see my brothers.’ For this reason he has not come to the king’s table.”30Then Saul’s anger was kindled against Jonathan, and he said to him, “You son of a perverse, rebellious woman, do I not know that you have chosen the son of Jesse to your own shame, and to the shame of your mother’s nakedness?31For as long as the son of Jesse lives on the earth, neither you nor your kingdom shall be established. Therefore send and bring him to me, for he shall surely die.”32Then Jonathan answered Saul his father, “Why should he be put to death? What has he done?” (1 Цар 19:5)33But Saul hurled his spear at him to strike him. So Jonathan knew that his father was determined to put David to death. (1 Цар 18:11; 1 Цар 19:10; 1 Цар 20:7)34And Jonathan rose from the table in fierce anger and ate no food the second day of the month, for he was grieved for David, because his father had disgraced him.35In the morning Jonathan went out into the field to the appointment with David, and with him a little boy.36And he said to his boy, “Run and find the arrows that I shoot.” As the boy ran, he shot an arrow beyond him.37And when the boy came to the place of the arrow that Jonathan had shot, Jonathan called after the boy and said, “Is not the arrow beyond you?” (1 Цар 20:22)38And Jonathan called after the boy, “Hurry! Be quick! Do not stay!” So Jonathan’s boy gathered up the arrows and came to his master.39But the boy knew nothing. Only Jonathan and David knew the matter.40And Jonathan gave his weapons to his boy and said to him, “Go and carry them to the city.”41And as soon as the boy had gone, David rose from beside the stone heap[6] and fell on his face to the ground and bowed three times. And they kissed one another and wept with one another, David weeping the most.42Then Jonathan said to David, “Go in peace, because we have sworn both of us in the name of the Lord, saying, ‘The Lord shall be between me and you, and between my offspring and your offspring, forever.’” And he rose and departed, and Jonathan went into the city.[7] (1 Цар 1:17; 1 Цар 20:13; 1 Цар 20:15; 1 Цар 20:23)