1 Коринтяни 15

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society

1 Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите; (Гал 1:11) 

2 чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали. (Рим 1:16) 

3 Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, (Пс 21:7; Ис 53:5; Зах 13:7) 

4 че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията, (Пс 15:10; Ис 53:11; Ос 6:2; Йона 2:1) 

5 и че се яви на Кифа и след това на единайсетте; (Мт 28:17; Мк 16:14; Лк 24:34) 

6 после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха; 

7 после се яви на Иакова, след това на всички апостоли, 

8 а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг. (Д А 9:3) 

9 Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия. (Д А 8:3; Еф 3:8; 1 Тим 1:13) 

10 Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене. (Мт 10:20; Мк 16:20; Еф 3:7) 

11 И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте. 

12 И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви? (Д А 17:18; 2 Тим 2:18) 

13 А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал; (Йн 11:25; Рим 8:11) 

14 ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. 

15 При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал; 

16 защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал; 

17 ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; (Д А 13:38; Рим 4:25) 

18 тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. 

19 И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. 

20 Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. (Д А 26:23; Кол 1:18; Отк 1:5) 

21 Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. (Бит 2:17; Бит 3:19; Йн 6:39) 

22 Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; 

23 но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови; (1 Сол 4:15) 

24 а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила. (Мт 28:18; 1 Тим 6:15) 

25 Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си. (Пс 109:1; Д А 2:34; Евр 1:13) 

26 А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта, (Отк 20:14) 

27 защото „всичко покори под нозете Му“; а щом се казва, че „всичко е Нему покорено“, очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко. (Пс 8:7; Евр 2:8) 

28 Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички. (1 Кор 11:3) 

29 Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите? 

30 Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност? (2 Кор 11:26) 

31 Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ. (Рим 8:36) 

32 Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем! (Ис 22:13; Лк 12:19; Прем 2:6) 

33 Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави. 

34 Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога – за ваш срам го казвам. (Рим 13:11) 

35 Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? 

36 Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. (Йн 12:24) 

37 И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое; 

38 но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло. 

39 Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга – рибената, друга – птичата. 

40 Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните; 

41 един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък. 

42 Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление; 

43 сее се в безчестие – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила; 

44 сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно. (Мт 22:30; Лк 12:19) 

45 Тъй е и писано: „първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам – животворен дух. (Бит 2:7; Рим 5:18) 

46 Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното. 

47 Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. (Бит 2:7; Йн 3:31) 

48 Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните; (Йн 3:6) 

49 и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния. (Бит 5:3; Рим 8:29) 

50 И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление. (Йн 1:13; Йн 3:3) 

51 Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим (1 Сол 4:17) 

52 изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; (Мт 24:31; Йн 5:28; 1 Сол 4:16) 

53 защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие. 

54 А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: „смъртта биде погълната с победа“. (Ис 25:8) 

55 „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ (Ос 13:14) 

56 Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът. (Рим 4:15) 

57 Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа. (1 Йн 5:4) 

58 И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа. (Кол 1:23) 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

1 Коринтяни 15

English Standard Version

от Crossway

The Resurrection of Christ

1 Now I would remind you, brothers, of the gospel I preached to you, which you received, in which you stand, (Рим 5:2; 2 Кор 1:24; 2 Тим 2:8; 2 Тим 3:6; 1 Пет 5:12) 

2 and by which you are being saved, if you hold fast to the word I preached to you— unless you believed in vain. (1 Кор 1:18; 1 Кор 11:2; Гал 3:4; Евр 3:6; Евр 3:14) 

3 For I delivered to you as of first importance what I also received: that Christ died for our sins in accordance with the Scriptures, (Ис 53:1; Дан 9:26; Зах 13:7; Йн 1:29; 1 Кор 11:23; Гал 1:4; Гал 1:12; Евр 5:1; Евр 5:3; 1 Пет 1:11; 1 Пет 2:24) 

4 that he was buried, that he was raised on the third day in accordance with the Scriptures, (Пс 16:10; Ис 53:10; Ос 6:2; Мт 12:40; Йн 2:22; Д А 2:25; Д А 13:33; Д А 26:22; Д А 26:23) 

5 and that he appeared to Cephas, then to the twelve. (Мк 16:14; Лк 24:34; Лк 24:36; Йн 20:19; Йн 20:26; Д А 10:41) 

6 Then he appeared to more than five hundred brothers at one time, most of whom are still alive, though some have fallen asleep. 

7 Then he appeared to James, then to all the apostles. (Лк 24:50; Д А 1:3; Д А 1:4; Д А 12:17) 

8 Last of all, as to one untimely born, he appeared also to me. (1 Кор 9:1) 

9 For I am the least of the apostles, unworthy to be called an apostle, because I persecuted the church of God. (Д А 8:3; 2 Кор 12:11; Еф 3:7; Еф 3:8; 1 Тим 1:13) 

10 But by the grace of God I am what I am, and his grace toward me was not in vain. On the contrary, I worked harder than any of them, though it was not I, but the grace of God that is with me. (1 Кор 3:6; 2 Кор 3:5; 2 Кор 11:23; 2 Кор 12:11; Фил 2:13; Кол 1:29) 

11 Whether then it was I or they, so we preach and so you believed. 

The Resurrection of the Dead

12 Now if Christ is proclaimed as raised from the dead, how can some of you say that there is no resurrection of the dead? (Д А 23:8; 2 Тим 2:18) 

13 But if there is no resurrection of the dead, then not even Christ has been raised. (1 Сол 4:14) 

14 And if Christ has not been raised, then our preaching is in vain and your faith is in vain. 

15 We are even found to be misrepresenting God, because we testified about God that he raised Christ, whom he did not raise if it is true that the dead are not raised. (Д А 2:24) 

16 For if the dead are not raised, not even Christ has been raised. 

17 And if Christ has not been raised, your faith is futile and you are still in your sins. (Рим 4:25) 

18 Then those also who have fallen asleep in Christ have perished. (1 Сол 4:16; Отк 14:13) 

19 If in Christ we have hope in this life only, we are of all people most to be pitied. (1 Кор 4:9; 2 Тим 3:12) 

20 But in fact Christ has been raised from the dead, the firstfruits of those who have fallen asleep. (Д А 26:23; 1 Кор 15:23; 2 Тим 2:8; 1 Пет 1:3) 

21 For as by a man came death, by a man has come also the resurrection of the dead. (Йн 11:25; Рим 5:12; Рим 6:23) 

22 For as in Adam all die, so also in Christ shall all be made alive. (Рим 5:14) 

23 But each in his own order: Christ the firstfruits, then at his coming those who belong to Christ. (Лк 14:14; 1 Кор 15:52; 1 Сол 2:19; 1 Сол 4:16) 

24 Then comes the end, when he delivers the kingdom to God the Father after destroying every rule and every authority and power. (Дан 7:14; Дан 7:27; Еф 1:21) 

25 For he must reign until he has put all his enemies under his feet. (Пс 110:1) 

26 The last enemy to be destroyed is death. (2 Тим 1:10; Отк 20:14; Отк 21:4) 

27 For “God has put all things in subjection under his feet.” But when it says, “all things are put in subjection,” it is plain that he is excepted who put all things in subjection under him. (Пс 8:6; Мт 11:27; Мт 28:18; Еф 1:22) 

28 When all things are subjected to him, then the Son himself will also be subjected to him who put all things in subjection under him, that God may be all in all. (1 Кор 3:23; 1 Кор 11:3; Фил 3:21) 

29 Otherwise, what do people mean by being baptized on behalf of the dead? If the dead are not raised at all, why are people baptized on their behalf? 

30 Why are we in danger every hour? (2 Кор 11:26) 

31 I protest, brothers, by my pride in you, which I have in Christ Jesus our Lord, I die every day! (Лк 9:23; Рим 8:36; 1 Сол 2:19) 

32 What do I gain if, humanly speaking, I fought with beasts at Ephesus? If the dead are not raised, “Let us eat and drink, for tomorrow we die.” (Ис 22:13; Ис 56:12; Лк 12:19; 2 Кор 1:8) 

33 Do not be deceived: “Bad company ruins good morals.” (1 Кор 5:6; Як 1:16) 

34 Wake up from your drunken stupor, as is right, and do not go on sinning. For some have no knowledge of God. I say this to your shame. (Рим 13:11; 1 Кор 4:14; 1 Кор 6:5; 1 Сол 4:5) 

The Resurrection Body

35 But someone will ask, “How are the dead raised? With what kind of body do they come?” (Ез 37:3) 

36 You foolish person! What you sow does not come to life unless it dies. (Йн 12:24) 

37 And what you sow is not the body that is to be, but a bare kernel, perhaps of wheat or of some other grain. 

38 But God gives it a body as he has chosen, and to each kind of seed its own body. 

39 For not all flesh is the same, but there is one kind for humans, another for animals, another for birds, and another for fish. 

40 There are heavenly bodies and earthly bodies, but the glory of the heavenly is of one kind, and the glory of the earthly is of another. 

41 There is one glory of the sun, and another glory of the moon, and another glory of the stars; for star differs from star in glory. 

42 So is it with the resurrection of the dead. What is sown is perishable; what is raised is imperishable. (Дан 12:3; Мт 13:43) 

43 It is sown in dishonor; it is raised in glory. It is sown in weakness; it is raised in power. (Фил 3:21; Кол 3:4) 

44 It is sown a natural body; it is raised a spiritual body. If there is a natural body, there is also a spiritual body. 

45 Thus it is written, “The first man Adam became a living being”; the last Adam became a life-giving spirit. (Бит 2:7; Йн 5:21; Йн 6:33; Йн 6:39; Йн 6:40; Йн 6:54; Йн 6:57; Рим 5:14; Рим 8:2; Рим 8:10) 

46 But it is not the spiritual that is first but the natural, and then the spiritual. 

47 The first man was from the earth, a man of dust; the second man is from heaven. (Бит 2:7; Бит 3:19; Йн 3:13; Йн 3:31) 

48 As was the man of dust, so also are those who are of the dust, and as is the man of heaven, so also are those who are of heaven. (Фил 3:20) 

49 Just as we have borne the image of the man of dust, we shall also bear the image of the man of heaven. (Бит 5:3; Рим 8:29) 

Mystery and Victory

50 I tell you this, brothers: flesh and blood cannot inherit the kingdom of God, nor does the perishable inherit the imperishable. (Мт 16:17; Йн 3:3; Йн 3:5) 

51 Behold! I tell you a mystery. We shall not all sleep, but we shall all be changed, (Фил 3:21; 1 Сол 4:15; 1 Сол 4:17) 

52 in a moment, in the twinkling of an eye, at the last trumpet. For the trumpet will sound, and the dead will be raised imperishable, and we shall be changed. (Ис 27:13; Зах 9:14; Мт 24:31; Лк 20:36; Йн 5:25; Йн 5:28; 1 Сол 4:16) 

53 For this perishable body must put on the imperishable, and this mortal body must put on immortality. (2 Кор 5:2) 

54 When the perishable puts on the imperishable, and the mortal puts on immortality, then shall come to pass the saying that is written: “Death is swallowed up in victory.” (Ис 25:8; Евр 2:14; Евр 2:15; Отк 20:14; Отк 21:4) 

55 “O death, where is your victory? O death, where is your sting?” (Ос 13:14) 

56 The sting of death is sin, and the power of sin is the law. (Рим 4:15; Рим 5:13; Рим 7:5; Рим 7:8; Рим 7:13) 

57 But thanks be to God, who gives us the victory through our Lord Jesus Christ. (Рим 8:37; 1 Йн 5:4) 

58 Therefore, my beloved brothers, be steadfast, immovable, always abounding in the work of the Lord, knowing that in the Lord your labor is not in vain. (Ер 48:10; Йн 6:28; 1 Кор 16:10; Гал 3:8; Гал 6:9; 2 Пет 3:14) 

The ESV^® Bible (The Holy Bible, English Standard Version^®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV^® ESV Text Edition: 2025. The ESV^® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV^® Bible (The Holy Bible, English Standard Version^®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.