Съдии 11 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Галаадецът Иефтай беше човек храбър; той беше син на блудница; Иефтай бе роден от Галаада. (Евр 11:32) 2 И жената на Галаада му роди синове. Когато пораснаха синовете на жената, те изпъдиха Иефтая, като му казаха: ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена. (Бит 21:10) 3 Тогава Иефтай побягна от братята си и живя в земя Тов; и при Иефтая се събраха безделници и ходеха с него. (1 Цар 22:2) 4 След няколко време амонитци излязоха на война против Израиля. 5 Във време на войната на амонитци с израилтяните дойдоха галаадските старейшини да вземат Иефтая от земя Тов, 6 и казаха на Иефтая: дойди, стани ни воевода, и ще се бием с амонитци. 7 Иефтай рече на галаадските старейшини: нали ме намразихте и изпъдихте из бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в беда? 8 Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: затова дойдохме сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш с амонитци и да бъдеш у нас началник на всички жители галаадски. (Съд 10:18) 9 И Иефтай рече на галаадските старейшини: ако ме върнете, за да се бия с амонитци, и Господ ми ги предаде, – ще остана ли у вас началник? 10 Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: Господ да бъде свидетел между нас, че ще сторим според думата ти! (Мал 2:14) 11 След това Иефтай отиде с галаадските старейшини, и народът го постави за свой началник и воевода, и Иефтай изрече в Масифа всички свои думи пред лицето на Господа. (1 Цар 12:11) 12 Иефтай изпрати пратеници при амонитския цар да кажат: какво искаш от мене, та си дошъл при мене да воюваш в земята ми? (Вт 20:10) 13 Амонитският цар каза на Иефтаевите пратеници: когато Израил идеше от Египет, завзе земята ми от Арнон до Иавок и Иордан; затова върни ми я смиром (и аз ще отстъпя). (Чис 21:13; Чис 21:24) 14 (И върнаха се пратениците при Иефтая.) Иефтай още веднъж изпрати пратеници при амонитския цар 15 да му кажат: тъй говори Иефтай: Израил не е завзимал земята Моавска и земята Амонитска; (Вт 2:19) 16 защото, когато идеше из Египет, Израил отиде в пустинята при Червено море и дойде в Кадес; 17 оттам Израил прати пратеници при едомския цар да кажат: „позволи ми да мина през земята ти“; но едомският цар не склони; и при моавския цар праща, но и той се не съгласи; затова Израил остана в Кадес. (Чис 20:14; Чис 20:17) 18 И тръгна през пустинята, заобиколи земята Едомска и земята Моавска, и дойде до източната граница на Моавската земя, и се разположи на стан отвъд Арнон; но не влиза в пределите Моавски, понеже Арнон е граница на Моав. (Чис 21:13) 19 И изпрати Израил пратеници при Сихона, цар аморейски, цар есевонски, комуто Израил каза: позволи ни да минем през твоята земя за нашето място. (Чис 21:21) 20 Но Сихон се не съгласи да пропусне Израиля през пределите си, и събра Сихон целия си народ, разположи се на стан в Иаац и се удари с Израиля. 21 И Господ, Бог Израилев, предаде Сихона и целия му народ в ръцете на Израиля, и той ги изби; и завладя Израил цялата земя на Аморея, който живееше в оная земя; (Чис 21:24) 22 и те завладяха всички предели на Аморея от Арнон до Иавок и от пустинята до Иордан. 23 И тъй, Господ, Бог Израилев, прогони Аморея пред народа Си Израиля, а ти искаш да я завладееш? (Ам 2:9) 24 Не владееш ли ти това, което ти е дал Хамос, твоят бог? И ние владеем всичко онова, което ни е дал за наследие Господ, Бог наш. (3 Цар 11:7; 4 Цар 23:13) 25 Нима ти си по-добър от Валака, Сепфоров син, цар моавски? Карал ли се е той с Израиля или воювал ли е с тях? (Чис 22:2) 26 Израил живее вече триста години в Есевон и в подчинените нему градове, в Ароер и в подчинените нему градове, и във всички градове, които са близо до Арнон; защо през това време не (ги) отнехте? 27 Аз не съм виновен пред тебе, и ти ми правиш зло, като си излязъл на война против мене. Господ Съдия да бъде съдия между синовете Израилеви и амонитци! (Бит 16:5) 28 Но амонитският цар не послуша думите на Иефтая, които той прати до него. 29 И върху Иефтая беше Дух Господен, и той премина Галаад и Манасия, премина Масифа Галаадска, и от Масифа Галаадска отиде при амонитци. (Съд 6:34; Съд 13:25; Лк 1:35)

Съд 6:34Съд 13:25Лк 1:35

30 И даде Иефтай оброк на Господа, като каза: ако предадеш амонитци в ръцете ми, 31 то като се върна с мир от амонитци, каквото излезе насреща ми от вратата на дома ми, ще бъде за Господа, и ще го принеса всесъжение. 32 И отиде Иефтай при амонитци, за да се срази с тях, и Господ ги предаде в ръцете му; 33 и им нанесе твърде голямо поражение, от Ароер до Минит, в двайсет града, и до Авел-Карамим, и се смириха амонитци пред синовете Израилеви. (Вт 3:12) 34 И дойде Иефтай в Масифа, в дома си, и ето, дъщеря му излиза насреща му с тимпани и хора: тя му беше едничка; той нямаше още ни син, ни дъщеря. (Изх 15:20; 1 Цар 18:6; Пс 67:8)

Изх 15:201 Цар 18:6Пс 67:8

35 Щом я видя, разкъса дрехата си и каза: ах, дъще моя! ти ме съсипа: и ти си между ония, които нарушиха покоя ми! Аз отворих (за тебе) устата си пред Господа и не мога да се отрека. (Бит 37:29; Бит 37:34) 36 Тя му каза: татко! ти си отворил устата си пред Господа – прави с мене това, което са произнесли устата ти, щом като Господ е отмъстил чрез тебе на твоите врагове амонитци. 37 И каза на баща си: направи ми само ето що: пусни ме за два месеца; аз ще отида, ще се възкача на планините и ще оплача моминството си с моите дружки. 38 Той каза: иди. И я пусна за два месеца. Тя отиде с дружк ите си и оплак ва моминството си в планините. 39 След два месеца тя се върна при баща си, и той извърши над нея оброк а си, що даде, и тя не позна мъж. И стана обичай у Израиля, 40 щото всяка година дъщерите Израилеви да отиват и оплакват дъщерята на галаадеца Иефтая, четири дена всяка година.

English Standard Version

от Crossway

Jephthah Delivers Israel

1 Now Jephthah the Gileadite was a mighty warrior, but he was the son of a prostitute. Gilead was the father of Jephthah. (Съд 6:12; 4 Цар 5:1; Евр 11:32) 2 And Gilead’s wife also bore him sons. And when his wife’s sons grew up, they drove Jephthah out and said to him, “You shall not have an inheritance in our father’s house, for you are the son of another woman.” 3 Then Jephthah fled from his brothers and lived in the land of Tob, and worthless fellows collected around Jephthah and went out with him. (Съд 9:4; 1 Цар 22:2; 2 Цар 10:6; 2 Цар 10:8)

Съд 9:41 Цар 22:22 Цар 10:62 Цар 10:8

4 After a time the Ammonites made war against Israel. 5 And when the Ammonites made war against Israel, the elders of Gilead went to bring Jephthah from the land of Tob. (Съд 11:3) 6 And they said to Jephthah, “Come and be our leader, that we may fight against the Ammonites.” 7 But Jephthah said to the elders of Gilead, “Did you not hate me and drive me out of my father’s house? Why have you come to me now when you are in distress?” 8 And the elders of Gilead said to Jephthah, “That is why we have turned to you now, that you may go with us and fight against the Ammonites and be our head over all the inhabitants of Gilead.” (Съд 10:18) 9 Jephthah said to the elders of Gilead, “If you bring me home again to fight against the Ammonites, and the Lord gives them over to me, I will be your head.” 10 And the elders of Gilead said to Jephthah, “The Lord will be witness between us, if we do not do as you say.” (Ер 42:5) 11 So Jephthah went with the elders of Gilead, and the people made him head and leader over them. And Jephthah spoke all his words before the Lord at Mizpah. (Съд 10:17; Съд 10:18; Съд 11:6; Съд 11:8; Съд 20:1; 1 Цар 10:17; 1 Цар 10:19; 1 Цар 10:25; 1 Цар 11:15; 1 Цар 12:7)

Съд 10:17Съд 10:18Съд 11:6Съд 11:8Съд 20:11 Цар 10:171 Цар 10:191 Цар 10:251 Цар 11:151 Цар 12:7

12 Then Jephthah sent messengers to the king of the Ammonites and said, “What do you have against me, that you have come to me to fight against my land?” 13 And the king of the Ammonites answered the messengers of Jephthah, “Because Israel on coming up from Egypt took away my land, from the Arnon to the Jabbok and to the Jordan; now therefore restore it peaceably.” (Бит 32:22; Чис 21:13; Чис 21:24) 14 Jephthah again sent messengers to the king of the Ammonites 15 and said to him, “Thus says Jephthah: Israel did not take away the land of Moab or the land of the Ammonites, (Вт 2:9; Вт 2:19) 16 but when they came up from Egypt, Israel went through the wilderness to the Red Sea and came to Kadesh. (Чис 13:26; Чис 14:25; Вт 1:40) 17 Israel then sent messengers to the king of Edom, saying, ‘Please let us pass through your land,’ but the king of Edom would not listen. And they sent also to the king of Moab, but he would not consent. So Israel remained at Kadesh. (Чис 20:1; Чис 20:14; Чис 20:18; Вт 1:46)

Чис 20:1Чис 20:14Чис 20:18Вт 1:46

18 “Then they journeyed through the wilderness and went around the land of Edom and the land of Moab and arrived on the east side of the land of Moab and camped on the other side of the Arnon. But they did not enter the territory of Moab, for the Arnon was the boundary of Moab. (Чис 21:4; Чис 21:11; Чис 21:13; Чис 22:36; Вт 2:1)

Чис 21:4Чис 21:11Чис 21:13Чис 22:36Вт 2:1

19 Israel then sent messengers to Sihon king of the Amorites, king of Heshbon, and Israel said to him, ‘Please let us pass through your land to our country,’ (Чис 21:21; Вт 2:26) 20 but Sihon did not trust Israel to pass through his territory, so Sihon gathered all his people together and encamped at Jahaz and fought with Israel. 21 And the Lord, the God of Israel, gave Sihon and all his people into the hand of Israel, and they defeated them. So Israel took possession of all the land of the Amorites, who inhabited that country. 22 And they took possession of all the territory of the Amorites from the Arnon to the Jabbok and from the wilderness to the Jordan. 23 So then the Lord, the God of Israel, dispossessed the Amorites from before his people Israel; and are you to take possession of them? 24 Will you not possess what Chemosh your god gives you to possess? And all that the Lord our God has dispossessed before us, we will possess. (Чис 21:29; Вт 9:5; Вт 18:12; И Н 3:10; 3 Цар 11:7)

Чис 21:29Вт 9:5Вт 18:12И Н 3:103 Цар 11:7

25 Now are you any better than Balak the son of Zippor, king of Moab? Did he ever contend against Israel, or did he ever go to war with them? (Чис 22:2; И Н 24:9; Мих 6:5) 26 While Israel lived in Heshbon and its villages, and in Aroer and its villages, and in all the cities that are on the banks of the Arnon, 300 years, why did you not deliver them within that time? (Чис 21:25; Вт 2:36) 27 I therefore have not sinned against you, and you do me wrong by making war on me. The Lord, the Judge, decide this day between the people of Israel and the people of Ammon.” (Бит 16:5; Бит 18:25; Бит 31:53; 1 Цар 24:12; 1 Цар 24:15)

Бит 16:5Бит 18:25Бит 31:531 Цар 24:121 Цар 24:15

28 But the king of the Ammonites did not listen to the words of Jephthah that he sent to him.

Jephthah’s Tragic Vow

29 Then the Spirit of the Lord was upon Jephthah, and he passed through Gilead and Manasseh and passed on to Mizpah of Gilead, and from Mizpah of Gilead he passed on to the Ammonites. (Съд 3:10) 30 And Jephthah made a vow to the Lord and said, “If you will give the Ammonites into my hand, (Бит 28:20; 1 Цар 1:11) 31 then whatever^[1] comes out from the doors of my house to meet me when I return in peace from the Ammonites shall be the Lord’s, and I will offer it^[2] up for a burnt offering.” (Лев 27:2; 1 Цар 1:28; Пс 66:13) 32 So Jephthah crossed over to the Ammonites to fight against them, and the Lord gave them into his hand. 33 And he struck them from Aroer to the neighborhood of Minnith, twenty cities, and as far as Abel-keramim, with a great blow. So the Ammonites were subdued before the people of Israel. (Ез 27:17) 34 Then Jephthah came to his home at Mizpah. And behold, his daughter came out to meet him with tambourines and with dances. She was his only child; besides her he had neither son nor daughter. (Изх 15:20; Съд 10:17; Съд 11:11; 1 Цар 18:6; Пс 68:25; Ер 31:4)

Изх 15:20Съд 10:17Съд 11:111 Цар 18:6Пс 68:25Ер 31:4

35 And as soon as he saw her, he tore his clothes and said, “Alas, my daughter! You have brought me very low, and you have become the cause of great trouble to me. For I have opened my mouth to the Lord, and I cannot take back my vow.” (Чис 30:2; Екл 5:4) 36 And she said to him, “My father, you have opened your mouth to the Lord; do to me according to what has gone out of your mouth, now that the Lord has avenged you on your enemies, on the Ammonites.” 37 So she said to her father, “Let this thing be done for me: leave me alone two months, that I may go up and down on the mountains and weep for my virginity, I and my companions.” 38 So he said, “Go.” Then he sent her away for two months, and she departed, she and her companions, and wept for her virginity on the mountains. 39 And at the end of two months, she returned to her father, who did with her according to his vow that he had made. She had never known a man, and it became a custom in Israel (Съд 11:31) 40 that the daughters of Israel went year by year to lament the daughter of Jephthah the Gileadite four days in the year.