от Bulgarian Bible Society1О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти (Пс 96:5; Лк 10:24; Отк 22:20)2като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите. (Пс 82:8)3Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, – планините се топяха от Твоето лице. (Съд 5:5)4Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват. (1 Кор 2:9)5Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени? (Пс 30:13)6Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда – като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят. (Пс 89:6)7И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.8Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце. (Ис 63:16)9Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ. (Пс 78:8)10Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен. (Пс 78:1)11Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени.12След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно? (Ис 62:1)
Исая 64
English Standard Version
от Crossway1Oh that you would rend the heavens and come down, that the mountains might quake at your presence— (Съд 5:5; 2 Цар 22:10; Пс 18:9; Пс 144:5; Мих 1:4)2[1] as when fire kindles brushwood and the fire causes water to boil— to make your name known to your adversaries, and that the nations might tremble at your presence! (И Н 2:9)3When you did awesome things that we did not look for, you came down, the mountains quaked at your presence. (Изх 14:13; Изх 15:11)4From of old no one has heard or perceived by the ear, no eye has seen a God besides you, who acts for those who wait for him. (Пс 31:19; 1 Кор 2:9)5You meet him who joyfully works righteousness, those who remember you in your ways. Behold, you were angry, and we sinned; in our sins we have been a long time, and shall we be saved?[2]6We have all become like one who is unclean, and all our righteous deeds are like a polluted garment. We all fade like a leaf, and our iniquities, like the wind, take us away. (Пс 90:5; Ис 59:12)7There is no one who calls upon your name, who rouses himself to take hold of you; for you have hidden your face from us, and have made us melt in[3] the hand of our iniquities. (Ис 43:22; Ос 7:7)8But now, O Lord, you are our Father; we are the clay, and you are our potter; we are all the work of your hand. (Ис 29:23; Ис 45:9; Ис 45:11; Ис 63:16; Рим 9:20)9Be not so terribly angry, O Lord, and remember not iniquity forever. Behold, please look, we are all your people. (Пс 74:1; Пс 79:8; Ис 57:16)10Your holy cities have become a wilderness; Zion has become a wilderness, Jerusalem a desolation. (Неем 1:3; Неем 2:3)11Our holy and beautiful[4] house, where our fathers praised you, has been burned by fire, and all our pleasant places have become ruins. (4 Цар 25:9; 2 Лет 36:19; Пс 74:7; Аг 1:9; Аг 2:3)12Will you restrain yourself at these things, O Lord? Will you keep silent, and afflict us so terribly? (Ис 42:14; Зах 1:12)