от Bulgarian Bible Society1Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек – с Моисея, който ни изведе от Египетската земя. (Д А 7:40)2Аарон им каза: извадете златните обеци от ушите на жените си, на синовете си и на дъщерите си, и ми ги донесете.3И всички извадиха златните обеци от ушите си и ги донесоха на Аарона. (Вт 9:16)4Той ги взе от ръцете им, и направи от тях излян телец, и го обдяла с длето. И те казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя! (3 Цар 12:28; Неем 9:18; Пс 105:19)5Като видя това, Аарон съгради пред телеца жертвеник; и извика Аарон, като каза: утре е празник на Господа.6На другия ден станаха рано и принесоха всесъжение и доведоха мирни жертви: и седна народът да яде и да пие, а после стана да играе. (1 Кор 10:7)7И рече Господ на Моисея: побързай да слезеш (оттука), защото твоят народ, който ти изведе от Египетската земя, се разврати; (Вт 9:12)8скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя! (3 Цар 12:28)9И каза Господ на Моисея: Аз виждам тоя народ, и ето, той е народ твърдоглав;10и тъй, остави Ме, да се разпали гневът Ми против тях, и ще ги изтребя и ще произведа многоброен народ от тебе. (Вт 9:14)11Но Моисей взе да моли Господа, своя Бог, и каза: да се не разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе от Египетската земя с велика сила и с твърда ръка, (Пс 105:23)12за да не кажат египтяни: за зло ги изведе Той, за да ги убие в планините и да ги изтреби от лицето на земята; отвърни разпаления Си гняв и отмени погубването на Твоя народ; (Чис 14:13; Чис 14:15)13спомни си за Авраама, Исаака и Израиля (Иакова), Твои раби, на които Ти се кле в Себе Си, като каза: ще умножа и преумножа семето ви колкото небесните звезди, и цялата тая земя, за която говорих, ще дам на семето ви за вечно владение. (Бит 12:7; Бит 15:7; Бит 48:16; Пс 104:8)14И отмени Господ злочестината, за която каза, че ще стори на Своя народ.15Тогава Моисей се обърна и слезе от планината; в ръце му бяха двете (каменни) плочи на откровението, написани от двете страни: и на едната и на другата страна бе писано;16плочите бяха дело Божие, и писмото, издълбано на плочите, беше Божие писмо. (Изх 31:18; Вт 9:10)17И чу Иисус гласа на народа, който вдигаше шум, и каза на Моисея: бойовен вик в стана. (Изх 24:13)18Но (Моисей) отговори: това не е вик на победители, нито писък на победени; аз чувам глас на люде, които пеят.19И когато наближи до стана и видя телеца и хората, пламна от гняв и хвърли от ръцете си плочите, та ги строши под планината; (Вт 9:17)20и грабна телеца, който бяха направили, изгори го в огъня и стри на прах, па го сипа във водата, и даде от нея да пият Израилевите синове.21И каза Моисей на Аарона: какво ти е сторил тоя народ, та го вкара в голям грях?22Аарон отговори (на Моисея): да се не разпалва гневът на господаря ми; ти знаеш тоя народ, че е буен.23Те ми казаха: направи ни бог, който да върви пред нас; защото с Моисея, с тоя човек, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво стана.24Аз пък им рекох: който има злато, да го снеме от себе си. (Те го снеха) и ми го дадоха; аз го хвърлих в огъня, и излезе тоя телец.25Моисей видя, че тоя народ е необуздан, понеже Аарон го бе допуснал до необузданост за срам пред враговете му.26И застана пред вратата на стана и каза: който е Господен, (нека дойде) при мен! И се събраха при него всички Левиеви синове. (Бит 34:20)27И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрого си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си. (Вт 33:9)28Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души.29Защото Моисей (им) бе казал: посветете днес ръцете си Господу, всеки един от ва с, дори с цената на сина си и брата си, та да ви изпроводи Той днес благословение. (Вт 33:10)30На другия ден Моисей каза на народа: вие сторихте голям грях; затова аз ще възлеза при Господа, дано загладя греха ви.31Моисей се върна при Господа и каза: о, (Господи!) тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато;32прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал. (Пс 68:29; Рим 9:3; Фил 4:3; Отк 3:5)33Господ каза на Моисея: ще излича из книгата Си оногова, който е съгрешил пред Мене.34И тъй, иди, (слез,) води тоя народ, накъдето съм ти казал; ето Моят Ангел ще върви пред тебе, и в деня на посещението Ми ще ги посетя за греха им. (Изх 14:19; Изх 33:2; Чис 14:18)35И порази Господ народа за направения телец, който Аарон бе направил.
1When the people saw that Moses delayed to come down from the mountain, the people gathered themselves together to Aaron and said to him, “Up, make us gods who shall go before us. As for this Moses, the man who brought us up out of the land of Egypt, we do not know what has become of him.” (Изх 13:21; Изх 24:18; Изх 32:23; Вт 9:9; Д А 7:40)2So Aaron said to them, “Take off the rings of gold that are in the ears of your wives, your sons, and your daughters, and bring them to me.” (Изх 12:35; Съд 8:24)3So all the people took off the rings of gold that were in their ears and brought them to Aaron.4And he received the gold from their hand and fashioned it with a graving tool and made a golden[1] calf. And they said, “These are your gods, O Israel, who brought you up out of the land of Egypt!” (Вт 9:16; Съд 17:3; 3 Цар 12:28; Неем 9:18; Пс 106:19; Д А 7:41)5When Aaron saw this, he built an altar before it. And Aaron made a proclamation and said, “Tomorrow shall be a feast to the Lord.” (4 Цар 10:20)6And they rose up early the next day and offered burnt offerings and brought peace offerings. And the people sat down to eat and drink and rose up to play. (Бит 26:8; Съд 21:21; 1 Кор 10:7)7And the Lord said to Moses, “Go down, for your people, whom you brought up out of the land of Egypt, have corrupted themselves. (Вт 9:12; Съд 2:19; Ос 9:9)8They have turned aside quickly out of the way that I commanded them. They have made for themselves a golden calf and have worshiped it and sacrificed to it and said, ‘These are your gods, O Israel, who brought you up out of the land of Egypt!’” (Изх 20:3; Изх 20:23; Вт 9:16)9And the Lord said to Moses, “I have seen this people, and behold, it is a stiff-necked people. (Изх 33:3; Изх 33:5; Изх 34:9; Вт 9:6; Вт 9:13; Вт 31:27; 2 Лет 30:8; Ис 48:4; Д А 7:51)10Now therefore let me alone, that my wrath may burn hot against them and I may consume them, in order that I may make a great nation of you.” (Изх 22:24; Изх 33:3; Чис 14:12; Вт 9:14)11But Moses implored the Lord his God and said, “O Lord, why does your wrath burn hot against your people, whom you have brought out of the land of Egypt with great power and with a mighty hand? (Вт 9:18; Вт 9:26; Пс 74:1; Пс 106:23)12Why should the Egyptians say, ‘With evil intent did he bring them out, to kill them in the mountains and to consume them from the face of the earth’? Turn from your burning anger and relent from this disaster against your people. (Изх 32:14; Чис 14:13; Вт 32:27)13Remember Abraham, Isaac, and Israel, your servants, to whom you swore by your own self, and said to them, ‘I will multiply your offspring as the stars of heaven, and all this land that I have promised I will give to your offspring, and they shall inherit it forever.’” (Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 15:7; Бит 15:18; Бит 22:16; Бит 26:4; Бит 28:13; Бит 35:11; Бит 48:16; Евр 6:13)14And the Lord relented from the disaster that he had spoken of bringing on his people. (1 Лет 21:15; Пс 106:45; Ер 18:8; Ер 26:13; Ер 26:15; Ер 26:19; Ам 7:3; Ам 7:6; Йона 3:10; Йона 4:2)15Then Moses turned and went down from the mountain with the two tablets of the testimony in his hand, tablets that were written on both sides; on the front and on the back they were written. (Изх 34:29; Вт 9:15)16The tablets were the work of God, and the writing was the writing of God, engraved on the tablets. (Изх 31:18)17When Joshua heard the noise of the people as they shouted, he said to Moses, “There is a noise of war in the camp.” (Изх 17:9; Изх 24:13; Изх 33:11)18But he said, “It is not the sound of shouting for victory, or the sound of the cry of defeat, but the sound of singing that I hear.” (Ер 51:14)19And as soon as he came near the camp and saw the calf and the dancing, Moses’ anger burned hot, and he threw the tablets out of his hands and broke them at the foot of the mountain. (Вт 9:16; Вт 9:21)20He took the calf that they had made and burned it with fire and ground it to powder and scattered it on the water and made the people of Israel drink it.21And Moses said to Aaron, “What did this people do to you that you have brought such a great sin upon them?” (Бит 20:9)22And Aaron said, “Let not the anger of my lord burn hot. You know the people, that they are set on evil. (Изх 14:11; Изх 15:24; Изх 16:2; Изх 16:20; Изх 17:2; Изх 17:4; 1 Цар 15:24)23For they said to me, ‘Make us gods who shall go before us. As for this Moses, the man who brought us up out of the land of Egypt, we do not know what has become of him.’ (Изх 32:1)24So I said to them, ‘Let any who have gold take it off.’ So they gave it to me, and I threw it into the fire, and out came this calf.” (Изх 32:2)25And when Moses saw that the people had broken loose (for Aaron had let them break loose, to the derision of their enemies), (Изх 32:12)26then Moses stood in the gate of the camp and said, “Who is on the Lord’s side? Come to me.” And all the sons of Levi gathered around him.27And he said to them, “Thus says the Lord God of Israel, ‘Put your sword on your side each of you, and go to and fro from gate to gate throughout the camp, and each of you kill his brother and his companion and his neighbor.’” (Чис 25:5; Вт 33:9)28And the sons of Levi did according to the word of Moses. And that day about three thousand men of the people fell.29And Moses said, “Today you have been ordained for the service of the Lord, each one at the cost of his son and of his brother, so that he might bestow a blessing upon you this day.” (Чис 25:11; Вт 13:6; Зах 13:3; Мт 10:37; Лк 14:26)30The next day Moses said to the people, “You have sinned a great sin. And now I will go up to the Lord; perhaps I can make atonement for your sin.” (Изх 32:21; 1 Цар 12:20; 2 Цар 16:12; Ам 5:15)31So Moses returned to the Lord and said, “Alas, this people has sinned a great sin. They have made for themselves gods of gold. (Изх 20:23; Изх 32:30)32But now, if you will forgive their sin—but if not, please blot me out of your book that you have written.” (Чис 14:19; Пс 56:8; Пс 69:28; Пс 139:16; Дан 12:1; Рим 9:3; Фил 4:3)33But the Lord said to Moses, “Whoever has sinned against me, I will blot out of my book. (Ез 18:4; Ез 18:20)34But now go, lead the people to the place about which I have spoken to you; behold, my angel shall go before you. Nevertheless, in the day when I visit, I will visit their sin upon them.” (Изх 14:19; Изх 33:12)35Then the Lord sent a plague on the people, because they made the calf, the one that Aaron made.