от Bulgarian Bible Society1Иосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си. (Бит 42:7; Д А 7:13)2И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов.3Иосиф каза на братята си: аз съм Иосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него.4И рече Иосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Иосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет; (Д А 7:13)5но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви; (Бит 50:20)6защото тази е втора година, откак е глад по земята: (остават) още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне;7Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление.8И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя. (Бит 50:20; Прем 10:14)9Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Иосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави; (Д А 7:14)10ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое; (Бит 46:28)11и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое.12И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас;13а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука.14И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия. (Бит 33:4; Бит 46:29)15И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му. (Изх 4:27)16Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фарона и на служителите му.17И рече фараонът на Иосифа: кажи на братята си: ето какво ще направите: натоварете добитъците си (с жито) и вървете в Ханаанската земя;18и вземете баща си и семействата си и дойдете при мене; аз ще ви дам най-доброто (място) в Египетската земя, и вие ще ядете тлъстината на тая земя. (Бит 47:6; Бит 47:11; Пс 144:14; Пс 147:3)19На тебе пък заповядвам да им кажеш: направете това: вземете си от Египетската земя колесници за децата и жените си, доведете баща си и дойдете;20и не жалете вещите си, защото аз ще ви дам каквото има най-добро от цялата Египетска земя.21Тъй и направиха синовете Израилеви. Иосиф им даде колесници, според заповедта фараонова, даде им и храна за път; (Д А 7:14)22всекиму от тях даде дрехи по две премени, а на Вениамина даде триста сребърника и пет премени;23също и на баща си прати десет осела, натоварени с най-добри египетски произведения, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за по път на баща си.24Тогава изпрати братята си, и те тръгнаха, като им поръча: недейте се кара по пътя.25И тръгнаха те от Египет, и стигнаха в Ханаанската земя при баща си Иакова,26и му известиха, като рекоха: Иосиф (син ти) е жив и сега господарува над цялата Египетска земя. Сърцето му трепна, обаче им не вярваше.27А когато му предадоха всичко, що им бе казал Иосиф, и когато видя колесниците, които бе изпратил Иосиф, за да го вземат, тогава се съживи духът на баща им Иакова.28и рече Израил: стига (ми това), син ми Иосиф е още жив; ще отида и ще го видя, преди да умра. (Бит 46:30)
1Then Joseph could not control himself before all those who stood by him. He cried, “Make everyone go out from me.” So no one stayed with him when Joseph made himself known to his brothers. (Бит 43:31; Ест 5:10)2And he wept aloud, so that the Egyptians heard it, and the household of Pharaoh heard it.3And Joseph said to his brothers, “I am Joseph! Is my father still alive?” But his brothers could not answer him, for they were dismayed at his presence. (Д А 7:13)4So Joseph said to his brothers, “Come near to me, please.” And they came near. And he said, “I am your brother, Joseph, whom you sold into Egypt. (Бит 37:28)5And now do not be distressed or angry with yourselves because you sold me here, for God sent me before you to preserve life. (Бит 50:20; Пс 105:16)6For the famine has been in the land these two years, and there are yet five years in which there will be neither plowing nor harvest. (Бит 41:30; Изх 34:21; Вт 21:4; 1 Цар 8:12; Ис 30:24)7And God sent me before you to preserve for you a remnant on earth, and to keep alive for you many survivors.8So it was not you who sent me here, but God. He has made me a father to Pharaoh, and lord of all his house and ruler over all the land of Egypt. (Бит 41:43; Бит 45:26)9Hurry and go up to my father and say to him, ‘Thus says your son Joseph, God has made me lord of all Egypt. Come down to me; do not tarry.10You shall dwell in the land of Goshen, and you shall be near me, you and your children and your children’s children, and your flocks, your herds, and all that you have. (Бит 46:34; Бит 47:1; Бит 47:4; Бит 47:6; Бит 47:11; Бит 47:27; Бит 50:8; Изх 8:22; И Н 10:41)11There I will provide for you, for there are yet five years of famine to come, so that you and your household, and all that you have, do not come to poverty.’ (Бит 47:12; Бит 50:21)12And now your eyes see, and the eyes of my brother Benjamin see, that it is my mouth that speaks to you. (Бит 42:23)13You must tell my father of all my honor in Egypt, and of all that you have seen. Hurry and bring my father down here.” (Д А 7:14)14Then he fell upon his brother Benjamin’s neck and wept, and Benjamin wept upon his neck.15And he kissed all his brothers and wept upon them. After that his brothers talked with him.16When the report was heard in Pharaoh’s house, “Joseph’s brothers have come,” it pleased Pharaoh and his servants.17And Pharaoh said to Joseph, “Say to your brothers, ‘Do this: load your beasts and go back to the land of Canaan,18and take your father and your households, and come to me, and I will give you the best of the land of Egypt, and you shall eat the fat of the land.’ (Бит 47:6)19And you, Joseph, are commanded to say, ‘Do this: take wagons from the land of Egypt for your little ones and for your wives, and bring your father, and come. (Бит 46:5)20Have no concern for[1] your goods, for the best of all the land of Egypt is yours.’”21The sons of Israel did so: and Joseph gave them wagons, according to the command of Pharaoh, and gave them provisions for the journey. (Бит 45:19)22To each and all of them he gave a change of clothes, but to Benjamin he gave three hundred shekels[2] of silver and five changes of clothes. (Бит 43:34; 4 Цар 5:5; 4 Цар 5:22)23To his father he sent as follows: ten donkeys loaded with the good things of Egypt, and ten female donkeys loaded with grain, bread, and provision for his father on the journey.24Then he sent his brothers away, and as they departed, he said to them, “Do not quarrel on the way.” (Бит 42:22)25So they went up out of Egypt and came to the land of Canaan to their father Jacob.26And they told him, “Joseph is still alive, and he is ruler over all the land of Egypt.” And his heart became numb, for he did not believe them.27But when they told him all the words of Joseph, which he had said to them, and when he saw the wagons that Joseph had sent to carry him, the spirit of their father Jacob revived. (Бит 45:19; Бит 45:21; Бит 46:5)28And Israel said, “It is enough; Joseph my son is still alive. I will go and see him before I die.”