от Bulgarian Bible Society1Минаха се три години без да има война между Сирия и Израил.2На третата година иудейският цар Иосафат отиде при израилския цар. (2 Лет 18:2)3Израилският цар каза на слугите си: знаете ли, че Рамот Галаадски е наш? А ние тъй дълго мълчим и го не вземаме от ръцете на сирийския цар. (3 Цар 4:13; 3 Цар 20:34)4И рече на Иосафата: ще дойдеш ли с мене на война против Рамот Галаадски? Иосафат отговори на израилския цар: както ти ще идеш, тъй и аз; както твоят народ, тъй и моят народ; както твоите коне, тъй и моите. (4 Цар 3:7; 2 Лет 18:3)5Иосафат рече на израилския цар: попитай днес, какво ще каже Господ. (2 Лет 18:4)6Израилският цар събра пророците до четиристотин души – и ги попита: да ида ли на война против Рамот Галаадски или не? Те отговориха: иди, Господ ще го предаде в ръцете на царя. (2 Лет 18:5)7Иосафат попита: няма ли тук още някой пророк Господен, та чрез него да попитаме Господа? (2 Лет 18:6)8Израилският цар отговори на Иосафата: има още един човек, чрез когото може да попитаме Господа, но аз го не обичам, защото не пророкува за мене добро, а само зло, – той е Иемвлаевият син Михей. Иосафат каза: царю, не говори тъй. (3 Цар 20:13; Гал 4:16; 2 Тим 4:3)9Израилският цар повика един скопец и рече: иди по-скоро за Иемвлаевия син Михей.10Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, седяха всякой на своето седалище, облечени в царски дрехи, на стъгдата пред портите на Самария, и всички пророци пророкуваха пред тях.11Хенаановият син Седекия си направи железни рога и рече: тъй казва Господ: с тия ще избодеш сирийци, докле ги изтребиш. (2 Лет 18:10; Ер 28:14)12И всички пророци пророкуваха същото, думайки: върви против Рамот Галаадски; ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя.13Изпратеният, който бе отишъл да повика Михея, му думаше: ето, речите на пророците едногласно предсказват на царя добро; нека и твоята дума бъде съгласна с думата на всекиго от тях; изречи и ти добро. (2 Лет 18:12)14Михей отговори: жив ми Господ! Ще изрека онова, което ми каже Господ. (Ер 23:28; Ер 42:4)15И той дойде при царя. Царят го попита: Михее! да идем ли на война против Рамот Галаадски, или не? А тоя му отговори: иди, ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя. (2 Лет 18:14)16Тогава царят му рече: пак и пак те заклевам да не говориш нищо, освен истината в името на Господа. (2 Лет 18:15)17Той отговори: виждам всички израилтяни пръснати по планините като овци, които нямат пастир. И Господ каза: началник нямат; нека всякой се върне смиром у дома си. (Чис 27:17; 2 Лет 18:16)18Израилският цар рече Иосафату: не говорих ли ти, че той не пророкува добро за мене, а само лошо? (2 Лет 18:17)19И (Михей) отговори: (не е тъй) изслушай словото Господне: видях Господа да седи на Своя престол, и цялото небесно войнство стоеше при Него отдясно и отляво; (Ис 6:1)20и Господ рече: кой би склонил Ахава да иде и падне в Рамот Галаадски? И един казваше тъй, а други – инак;21един дух се изстъпи, застана пред лицето на Господа и рече: аз ще го склоня! А Господ попита: с какво? (2 Лет 18:20; Йов 1:6)22Той отговори: ще изляза и ще стана лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Господ каза: ти ще го склониш и ще изпълниш това; иди и стори тъй. (2 Лет 18:21; Ез 14:9; Мт 6:13)23И ето, Господ сега допусна лъжливия дух в устата на всички тия твои пророци; но Господ изрече за тебе лошо. (2 Сол 2:11)24А Хенаановият син Седекия се доближи, удари Михея по бузата, и рече: как, нима излезе от мене Духът Господен, за да говори в тебе? (2 Лет 18:23; Ер 20:2)25Михей отговори: ето, ти ще видиш това в оня ден, когато ще бягаш от една стая в друга, за да се скриеш. (2 Лет 18:24)26Тогава израилският цар каза: вземете Михея и го отведете при градоначалника Амона и при царския син Иоаса27и кажете: тъй говори царят: затворете тогова в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и оскъдно с вода, докле се върна смиром. (3 Цар 20:11; Пс 79:6)28Михей каза: ако се върнеш смиром, то не Господ е говорил чрез мене. И рече: слушайте, всички люде!29Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, тръгнаха за Рамот Галаадски. (2 Лет 18:28)30Израилският цар рече на Иосафата: аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи царските си дрехи. И израилският цар се преоблече и влезе в бой. (2 Лет 18:29)31Сирийският цар заповяда на колесничните началници, които бяха на брой трийсет и двама, думайки: не се бийте ни то с малък, нито с голям, а само с израилския цар.32Колесничните началници, като видяха Иосафата, помислиха: бездруго, това е израилският цар, и се обърнаха против него, за да се ударят с него. Иосафат завика. (2 Лет 18:31)33Колесничните началници, като видяха, че той не е израилският цар, обърнаха се от него.34А един човек опна случайно лък и рани израилския цар през шевовете на бронята. И царят каза на колесничаря си: върни назад и ме изведи из войската, понеже съм ранен. (2 Лет 18:33)35Но в оня ден боят се усили, и царят стоя на колесницата срещу сирийци, а вечерта умря; кръвта от раната се лееше по колесницата. (3 Цар 20:42; 2 Лет 18:34)36И при заник-слънце биде обявено по целия стан: всякой да иде в града си, всякой – в земята си.37Царят умря и биде докаран в Самария, и погребаха царя в Самария.38Колесницата умиха на Самарийския водоем, дето се миеха блудници, и псета лижеха кръвта му, по словото на Господа, което Той изрече. (3 Цар 21:19)39Другите дела на Ахава, всичко, що е направил, и къщата от слонова кост, що е съградил, и всички градове, що е построил, са описани в летописите на израилските царе. (2 Лет 18:2; Ам 3:15)40Ахав почина при отците си, и вместо него се възцари син му Охозия.41Иосафат, син Асов, се възцари над Иудея в четвъртата година на израилския цар Ахава. (2 Лет 17:1)42Иосафат беше на трийсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува, Салаилева дъщеря.43Във всичко той вървеше по пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа. Само оброчищата не бяха отменени. Народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата. (3 Цар 15:14; 2 Лет 15:17)44Иосафат сключи мир с израилския цар. (2 Лет 19:2)45Останалите дела на Иосафата и подвизите му, каквито е извършил, и как е воювал, са описани в летописите на иудейските царе. (2 Лет 18:1)46И колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса, той изтреби от земята. (3 Цар 15:12)47В Идумея тогава нямаше цар; имаше царски наместник. (2 Цар 8:14; 3 Цар 11:17)48(Цар) Иосафат построи кораби на морето, за да ходи в Офир за злато; но те не стигнаха дотам, понеже се разбиха в Ецион-Гавер. (3 Цар 9:28; 2 Лет 20:36)49Тогава Ахавовият син Охозия каза на Иосафата: нека моите слуги отидат на кораби с твоите. Но Иосафат се не съгласи. (2 Лет 19:2)50Иосафат почина при отците си, и биде погребан при тях в града на отца си Давида. И вместо него се възцари син му Иорам. (2 Лет 21:1)51Ахавовият син Охозия се възцари в Самария над Израиля в седемнайсетата година на иудейския цар Иосафата и царува над израилтяните (в Самария) две години52и върши, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше по пътя на баща си и на майка си и по пътя на Наватовия син Иеровоама, който вкара в грях Израиля: (3 Цар 15:26)53той служеше на Ваала, покланяше му се и прогневи Господа, Бога Израилев, с всичко онова, което бе вършил баща му. (Съд 2:11)
1Изминаха три години без война между Сирия и Израил.2А в третата година, когато юдейският цар Йосафат слезе при израилския цар, (2 Лет 18:2)3израилският цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар? (Вт 4:43)4Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на израилския цар: Аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне. (4 Цар 3:7)5Йосафат каза още на израилския цар: Моля, допитайте се сега до ГОСПОДНЕТО слово.6Тогава израилският цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя. (3 Цар 18:19)7Обаче Йосафат каза: Няма ли тук освен тези някой ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него? (4 Цар 3:11)8израилският цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.9Тогава израилският цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла.10А израилският цар и юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях.11А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.12Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.13А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говори доброто.14А Михей отговори: В името на живия ГОСПОД заявявам, че каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря. (Чис 22:38)15И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.16А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в ГОСПОДНЕТО име!17Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израил, пръснат по планините – като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир. (Мт 9:36)18Тогава израилският цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?19А Михей каза: Чуй ГОСПОДНЕТО слово. Видях ГОСПОДА, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво. (Йов 1:6; Йов 2:1; Пс 103:20; Пс 103:21; Ис 6:1; Дан 7:9; Дан 7:10; Зах 1:10; Мт 18:10; Евр 1:7; Евр 1:14)20И ГОСПОД каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг – друго.21После излезе един дух, застана пред ГОСПОДА и каза: Аз ще го примамя.22ГОСПОД го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така! (Съд 9:23; Йов 12:16; Ез 14:9; 2 Сол 2:17)23И така, сега ГОСПОД е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; ГОСПОД обаче е говорил зло за тебе. (Ез 14:9)24Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина ГОСПОДНИЯТ Дух от мене, за да говори на теб? (2 Лет 18:23)25А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.26Тогава израилският цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас.27И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода[1], докато си дойда с мир.28А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то ГОСПОД не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена. (Чис 16:29; Вт 18:20)29И така, израилският цар и юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.30израилският цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, израилският цар се преоблече и влезе в сражението. (2 Лет 35:22)31А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с израилския цар.32А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е израилският цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика. (2 Лет 18:31; Пр 13:20)33И началниците на колесници, като видяха, че той не беше израилският цар, престанаха да го преследват и се върнаха.34А един човек стреля, без да се цели, и улучи израилския цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.35И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.36Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.37Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.38И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което ГОСПОД беше говорил. (3 Цар 21:19)39А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на израилските царе. (Ам 3:15)40Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.
Възцаряване на Йосафат в Юдея
41А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахаав. (2 Лет 20:31)42Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.43Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места. (3 Цар 14:23; 3 Цар 15:14; 4 Цар 12:3; 2 Лет 17:3)44И Йосафат сключи мир с израилския цар. (2 Лет 19:2; 2 Кор 6:14)45А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на юдейските царе.46Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса. (3 Цар 14:24; 3 Цар 15:12)47По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник. (Бит 25:23; 2 Цар 8:14; 4 Цар 3:9; 4 Цар 8:20)48Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер. (3 Цар 9:26; 3 Цар 10:22; 2 Лет 20:35; 2 Лет 20:37)49Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа.50И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам. (2 Лет 21:1)
Възцаряване на Охозия в Израил
51Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува две години над Израил. (3 Цар 22:40)52Той върши зло пред ГОСПОДА, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; (3 Цар 15:26)53защото служи на Ваал и му се поклони, и разгневи ГОСПОДА, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му. (Съд 2:11; 3 Цар 16:31)