от Bulgarian Bible Society1В дните на Давида имаше по земята три години глад, година след година. Давид попита Господа. И Господ каза: това е поради Саула и кръвнишкия му дом, задето изби гаваонци. (И Н 10:41; 1 Лет 21:30)2Тогава царят повика гаваонците и говори с тях. Гаваонци бяха не от Израилевите синове, а остатъци от аморейци; израилтяните им бяха дали клетва, ала Саул искаше да ги изтреби от ревност към потомците на Израиля и на Иуда. (И Н 9:19; И Н 11:19)3И Давид каза на гаваонците: какво да направя за вас и с какво да ви примиря, за да благословите наследието Господне?4Гаваонците му отговориха: не ни трябва ни сребро, ни злато от Саула, ни от неговия дом, не ни трябва и да се убива кой да е от Израиля. Той попита: а какво искате? Аз ще сторя за вас.5Те отговориха на царя: от оня човек, който ни погубваше и искаше да ни изтреби, та да ни няма ни в един от Израилевите предели, –6от неговите потомци предай ни седем души, и ние ще ги обесим (посред бял ден) пред Господа в Гива, град на Саула, избраника Господен. И царят каза: ще предам. (Чис 25:4; И Н 10:26; 1 Цар 10:26)7Но царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана, Сауловия син, поради клетвата в името Господне, която беше между тях, между Давида и Сауловия син Ионатана. (1 Цар 20:16; 1 Цар 20:42)8И царят взе Армона и Мемфивостея, двамата синове на Рицпа, дъщеря на Айя, които тя бе родила на Саула, и петте синове на Мелхола, Саулова дъщеря, които бе родила на Адриела, син на мехолатеца Верзелия, (Съд 7:22; 2 Цар 3:7; 2 Цар 17:27)9и ги предаде в ръцете на гаваонците, и те ги обесиха (посред бял ден) на планината пред Господа. И загинаха всички тия седем души заедно; те бяха погубени в първите дни на жетвата, начало на ечемичната жетва.10Тогава Рицпа, дъщеря на Айя, взе вретище, постла си го на оная планина и седя отначало на жетвата, докле се изляха върху тях от небето Божиите води, и не оставяше да се докоснат до тях дене птиците небесни и ноще – полските зверове.11И обадиха на Давида, какво е сторила Рицпа, дъщеря на Айя, Саулова наложница. (И те изтляха; прибра ги Дан. син на Иоя, от потомците на исполините.)12Давид отиде, та прибра костите на Саула и костите на сина му Ионатана от жителите на Иавис Галаадски, които ги бяха тайно взели от стъгдата на Бет-Сан, дето филистимци ги бяха обесили, когато филистимци убиха Саула в Гелвуя. (1 Цар 31:10; 1 Цар 31:12)13Той пренесе оттам костите на Саула и костите на сина му Ионатана; и събраха костите на обесените (посред бял ден).14И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана, (и костите на обесените посред бял ден) в земята Вениаминова, в Цела, в гроба на баща му Киса. И извършиха всичко, което царят бе заповядал. И след това Бог се смили над страната. (2 Цар 24:25)15И захвана се пак война между филистимци и израилтяни. И излезе Давид и слугите му с него и воюваха с филистимци; и Давид се умори.16Тогава Иесвий, един от Рефаимовите потомци, чието копие тежеше триста сикли мед и който бе препасан с нов меч, искаше да погуби Давида.17Но Авеса, Саруев син, му помогна, (и Авеса избави Давида) и удари филистимеца и го уби. Тогава Давидовите люде се заклеха и казаха: ти няма вече да излезеш с нас на война, за да не угасне светилото Израилево. (2 Цар 4:7; 2 Цар 18:3)18Сетне пак имаше война с филистимци в Гоб; тогава хушатецът Совохай уби Сафута, един от Рефаимовите потомци. (1 Лет 20:4)19Стана и друга битка в Гоб; тогава Елханан, синът на Ягаре-Оргима Витлеемски, уби гетеца Голиата, комуто дръжката на копието беше колкото тъкарско кросно. (1 Цар 17:7)20Стана още една битка в Гет; и там имаше един едър човек, тъй също от Рефаимовите потомци, с по шест пръсти на ръцете и на нозете, всичко двайсет и четири. (1 Лет 20:6)21Той хулеше израилтяните; но Ионатан, син на Сафая, Давидовия брат, го уби. (2 Цар 13:3)22Тия четирмата бяха от рода на Рефаимовци в Гет, и паднаха от ръката на Давида и на слугите му.
1В Давидовите дни настана глад за три години подред. Когато Давид се допита до ГОСПОДА за причината, ГОСПОД му каза: Поради Саул е и поради кръвожадния му дом, когато изби гаваонците.2Тогава царят повика гаваонците. (А гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци. Израилците бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдеите беше поискал да ги избие.) (И Н 9:3; И Н 9:15)3И така, Давид каза на гаваонците: Какво да ви сторя и с какво да извърша умилостивение, за да благословите ГОСПОДНЕТО наследство? (2 Цар 20:19)4А гаваонците му отвърнаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил. И той каза: Каквото кажете, ще направя за вас.5Тогава те казаха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така че да не оставаме в никои от израилските предели,6от тях нека ни бъдат дадени седем човека и ще ги обесим пред ГОСПОДА в Гавая, града на Саул, ГОСПОДНИЯ избраник. И царят отвърна: Ще ги предам. (1 Цар 10:24; 1 Цар 10:26; 1 Цар 11:4)7Обаче царят пожали Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, поради ГОСПОДНЯТА клетва помежду им, между Давид и Йонатан, Сауловия син. (1 Цар 18:3; 1 Цар 20:8; 1 Цар 20:15; 1 Цар 20:42; 1 Цар 23:18)8Но царят взе Армоний и Мемфивостей, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Ая, които тя беше родила на Саул, и петимата сина на Михала, Сауловата дъщеря, които тя беше родила на Адриил, син на меолатянина Верзелай, (2 Цар 3:7)9и ги предаде в ръцете на гаваонците. И те ги обесиха на хълма пред ГОСПОДА. И седмината паднаха заедно, като бяха умъртвени в първите дни на жътвата, в началото на жътвата на ечемика. (2 Цар 6:17)10Тогава Ресфа, дъщеря на Ая, взе вретище, постла го на канарата и от началото на жътвата, докато падна на телата дъжд от небето, не оставяше летящите птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем. (Вт 21:23; 2 Цар 3:7; 2 Цар 21:8)11И съобщиха на Давид онова, което стори Ресфа, дъщеря на Ая, Сауловата наложница.12Тогава Давид отиде, взе костите на Саул и на сина му Йонатан от мъжете на Явис-галаад, които ги бяха грабнали от улицата на Ветасан, където ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саул в Гелвуе, (1 Цар 31:10; 1 Цар 31:11)13и изнесе оттам костите на Саул и на сина му Йонатан. Събраха и костите на обесените.14И погребаха костите на Саул и на сина му Йонатан в Сила, във Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, което заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята. (И Н 7:26; И Н 18:28; 2 Цар 24:25)
Победи над филистимците
15А филистимците пак воюваха против Израил. Давид и слугите му слязоха и се биха против филистимците; и Давид се умори.16А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикъла и който беше препасан с нов меч, се надяваше да убие Давид.17Обаче Ависей, Саруиният син, му помогна, порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израил. (2 Цар 18:3; 3 Цар 11:36; 3 Цар 15:4; Пс 132:17)18След това пак избухна война с филистимците в Гов, където хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина. (1 Лет 11:29; 1 Лет 20:4)19И пак избухна война с филистимците в Гов. Тогава Елханин, син на витлеемеца Яреорегим, уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката беше като кросно на тъкач. (1 Лет 20:5)20Отново избухна война в Гет, където имаше един висок и снажен мъж с по шест пръста на ръцете и на краката си, двадесет и четири на брой. Също и той се беше родил на исполина. (1 Лет 20:6)21А когато хвърли презрение върху Израил, Йонатан, син на Давидовия брат Самай, го уби. (1 Цар 16:9)22Тези четиримата се бяха родили на исполина в Гет. И всичките паднаха чрез ръката на Давид и на слугите му. (1 Лет 20:8)