от Bulgarian Bible Society1Господ прати Натана (пророка) при Давида, и той отиде при него и му рече: в един град имаше двама човеци – единият богат, а другият сиромах;2богатият имаше твърде много дребен и едър добитък,3а сиромахът нямаше нищо, освен една овчица, която беше купил малка и отхранил, и тя беше пораснала при него заедно с децата му; тя ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря;4при богатия човек дойде един странник; и нему се досвидя да вземе от овците или от воловете си, за да сготви (обед) на странника, който бе дошъл при него, а взе овчицата на сиромаха и сготви нея на човека, който бе дошъл при него.5Давид се много разгневи против тоя човек и каза на Натана: жив ми Господ! Смърт заслужава оня човек, който е извършил това; (Рим 2:1)6и за овчицата той трябва да плати четворно, задето е извършил това и задето е нямал милост. (Изх 22:1)7Тогава Натан каза на Давида: ти си оня човек (който извърши това). Тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз те помазах за цар над Израиля, избавих те от ръцете Саулови, (1 Цар 16:13; 3 Цар 20:40; 1 Лет 11:3)8дадох ти дома на твоя господар и жените на господаря ти в твое лоно, дадох ти дома Израилев и Иудин и, ако това (ти) е малко, бих ти придал още повече;9а ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред очите Му? Урия хетееца порази с меч, жена му взе за своя жена, а него уби с амонитски меч; (2 Цар 11:4; 2 Цар 11:17; 2 Цар 11:27)10затова мечът няма да отстъпи от твоя дом довека, понеже ти Ме пренебрегна и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена. (3 Цар 21:19)11Тъй говори Господ: ето, Аз ще подигна против тебе зло от твоя дом, ще взема твоите жени пред очите ти и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с твоите жени под това слънце; (2 Цар 16:22)12ти извърши това тайно, Аз пък ще го извърша пред цял Израил и по бял ден.13Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред Господа. И Натан каза на Давида: и Господ сне от тебе греха ти; ти няма да умреш; (Сир 47:13)14но понеже с това ти даде повод на враговете Господни да Го хулят, то родилият ти се син ще умре. (Ис 52:5; Ез 36:20)15Натан отиде у дома си. И Господ порази детето, което бе родила на Давида Уриевата жена, и то се разболя.16И Давид се моли Богу за детето, пости Давид и усамотен прекара нощта, легнал на земята.17И влязоха при него старейшините на дома му, да го вдигнат от земята; но той не рачи и не яде хляб с тях.18На седмия ден детето умря, и слугите Давидови се бояха да му обадят, че детето е умряло; защото, думаха те, когато детето беше още живо, и ние го придумвахме, и той не слушаше гласа ни, как ще му кажем: „детето умря“? Той ще стори нещо лошо.19Видя Давид, че слугите му си шепнат, и разбра, че детето е умряло, па попита слугите си: умря ли детето? Отговориха: умря.20Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се и отиде в дома Господен и се моли. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб, и яде.21И попитаха го слугите му: какво значи това, че тъй постъпваш? Докле детето беше още живо, ти пости и плака (и не спа); а след като умря детето, ти стана и яде хляб (и пи).22Давид отговори: докле детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: кой знае, не ще ли се смили над мене Господ и не ще ли остане детето живо?23А сега то умря; защо да постя? Нима мога да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.24И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя (зачена и) роди син, комуто даде име Соломон. И Господ го възлюби (Мт 1:6)25и прати пророка Натана, и той го нарече: Иедидия[1], според словото Господне.26Иоав воюва против Рава Амонитска и току-речи превзе тоя царски град. (1 Лет 20:1)27Иоав прати да кажат на Давида: аз нападах на Рава и завладях водата на града;28сега събери останалия народ и потегли към града, и го превземи; защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.29Давид събра целия народ, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе.30Давид взе венеца на царя им от главата му, – а в него имаше талант злато и скъпоценен камък, – и го възложи Давид на своята глава, и изнесе из града много голяма плячка. (1 Лет 20:2)31А народа, който бе в него, изведе и го прекара през триони, през железни дикани, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене тухли. Тъй постъпи той с всички амонитски градове. След това Давид се върна с целия народ в Иерусалим. (2 Цар 8:2; Ис 41:15)
Изобличението на пророк Натан и покаянието на Давид
1Тогава ГОСПОД прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах. (2 Цар 14:5; 3 Цар 20:35; Пс 51:1; Ис 5:3)2Богатият имаше много овце и говеда,3а сиромахът нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало заедно с него и децата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на скута му лежеше. То му беше като дъщеря.4И един пътник дойде при богатия. На него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него.5Тогава гневът на Давид пламна силно против този човек и той каза на Натан: В името на живия ГОСПОД, човекът, който е направил това, заслужава смърт.6Той и ще плати за агнето четирикратно, понеже е сторил това дело и понеже не се е смилил. (Изх 22:1; Лк 19:8)7Тогава Натан каза на Давид: Ти си този човек. Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израил и те избавих от Сауловата ръка. (1 Цар 16:13)8Дадох ти дома на господаря ти, жените на господаря ти в скута ти, дадох ти Израилевия и Юдовия дом. Ако това беше малко, бих прибавил това и това.9Защо ти презря словото на ГОСПОДА и извърши зло пред очите Му? Ти порази с меч хета Урия и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците. (Чис 15:31; 1 Цар 15:19; 2 Цар 11:15; 2 Цар 11:27)10Сега няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря и взе жената на хета Урия, за да ти бъде жена. (Ам 7:9)11Така казва ГОСПОД: Ето, от твоя дом ще повдигна против тебе злини. Ще взема жените ти пред очите ти, ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти пред това слънце. (Вт 28:30; 2 Цар 16:22)12Защото ти си извършил това тайно, а Аз ще извърша това нещо пред целия Израил и пред слънцето. (2 Цар 16:22)13Тогава Давид каза на Натан: Съгреших пред ГОСПОДА. А Натан отговори на Давид: И ГОСПОД отстрани греха ти; няма да умреш. (1 Цар 15:24; 2 Цар 24:10; Йов 7:20; Йов 7:21; Пс 32:1; Пс 32:5; Пс 51:4; Пр 28:13; Мих 7:18; Зах 3:4)14Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на ГОСПОДНИТЕ врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре. (Ис 52:5; Ез 36:20; Ез 36:21; Рим 2:24)15И Натан си отиде у дома. А ГОСПОД порази детето, което Уриевата жена роди на Давид, и то се разболя.16И така, Давид се моли на Бога за детето. Давид пости, влезе и пренощува, легнал на земята. (2 Цар 13:31)17И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята, но той отказа, нито вкуси хляб с тях.18На седмия ден детето умря. И слугите на Давид се бояха да му съобщят, че детето е умряло, защото си казваха: Докато детето беше още живо, му говорехме и той не слушаше думите ни. Колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!19Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето беше умряло. Затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те отговориха: Умря.20Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза. Като смени дрехите си, влезе в ГОСПОДНИЯ дом и се поклони. После отиде у дома си; и понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде. (Рут 3:3; Йов 1:20)21А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!22А той отвърна: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо? (Ис 38:1; Ис 38:5; Йона 3:9)23Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене. (Йов 7:8)
Раждането на Соломон
24След това Давид утеши жена си Витсавее, влезе при нея и лежа с нея. И тя роди син и го нарече Соломон. И ГОСПОД го възлюби (1 Лет 22:9; Мт 1:6)25и прати вест чрез пророка Натан, и го нарече Едидия[1], заради ГОСПОДА.
Победа над амонците
26А Йоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град. (1 Лет 20:1)27И Йоав прати вестоносци до Давид да кажат: Воювах против Рава и дори превзех града на водите. (Вт 3:11)28Сега събери останалия народ, разположи стана си против града и го завладей, да не би аз да завладея града и той да се нарече с моето име.29Затова Давид събра целия народ и отиде в Рава, би се против нея и я завладя.30Взеха от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и беше украсена със скъпоценни камъни, и я положиха на главата на Давид. И той изнесе от града много плячка. (1 Лет 20:2)31Изведе и народа, който живееше в града, и го подложи под триони, под железни дикани и под железни брадви, и го преведе през пещи за тухли. Така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.