2 Коринтяни 8

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 Известяваме ви, братя, за благодатта Божия, дадена на църквите македонски,2 че сред много скръбни изпитни тяхната радост бе изобилна; и при голямата си беднотия изобилно проявиха богатството на своето добродушие; (Мк 12:44; Рим 12:8)3 защото (свидетел съм) те се показаха доброволни пожертвователи по силите си и извън силите,4 като ни молеха твърде много, да приемем техния дар и участие в услужване на светиите;5 и това те направиха не както се надявахме, но сами себе си отдадоха първом Господу, сетне и нам по воля Божия;6 затова помолихме Тита, както бе наченал по-рано, тъй и да завърши у вас и това добро дело.7 Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел.8 Това казвам не като заповед, но за да изпитам чрез усърдието на другите искреността и на вашата любов.9 Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. (Мт 8:20; Лк 2:7; Йн 1:16; Фил 2:7)10 И по това давам съвет, понеже това е полезно за вас, които още отлани, преди македонци, наченахте не само да вършите, но и да искате това.11 А сега и довършете наченатото дело, та, както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му според средствата.12 Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма. (Пр 3:28)13 Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение:14 сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство,15 както е писано: „който е събрал много, не е имал излишък; и който – малко, не е имал недостиг“. (Изх 16:18)16 Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас:17 наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас.18 С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието,19 и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие,20 като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи;21 защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците. (Пр 3:4; Рим 12:17; Фил 4:8)22 Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас.23 Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова.24 И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.

2 Коринтяни 8

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 При това, братя, известявам ви за Божията благодат, дадена на църквите в Македония,2 че макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост. (Мк 12:44; Рим 12:8)3 Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според силата си и даже вън от силата си,4 като ни умоляваха с голяма настоятелност относно това даване[1], дано да участват и те в служението на светиите. (Д А 11:29; Д А 24:17; Рим 15:25; Рим 15:26; 1 Кор 16:1; 1 Кор 16:3; 1 Кор 16:4; 2 Кор 9:1)5 И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;6 така че помолихме Тит да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал. (2 Кор 8:17; 2 Кор 12:18)7 И така, както изобилвате във всяко нещо – във вяра, в слово, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, така да преизобилвате и в това благодеяние. (1 Кор 1:5; 1 Кор 12:8; 2 Кор 9:8)8 Не казвам това като по заповед, а за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите. (1 Кор 7:6)9 Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че като беше богат, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. (Мт 8:20; Лк 2:7; Лк 9:58; Йн 1:16; Фил 2:6; Фил 2:7)10 И по следния въпрос си давам мнението: за вас е полезно, след като преди година започнахте не само да изпълнявате, но и да желаете това дело, (Пр 19:17; Мт 10:42; 1 Кор 7:25; 1 Кор 9:4; 1 Тим 6:18; 1 Тим 6:19; Евр 13:16)11 да го довършите сега. И както усърдието ви зависеше от желанието ви, така изпълнението му да бъде според възможностите ви.12 Защото ако има усърдие, то се приема според колкото има човек, а не според колкото няма. (Мк 12:43; Мк 12:44; Лк 21:3)13 Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие – притеснени;14 но да има равенство, така че вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така че да има равенство,15 според както е писано: „Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно.“ (Изх 16:18)16 Да благодарим на Бога, Който влага в сърцето на Тит същото усърдие за вас, което имаме и ние;17 защото наистина прие молбата ни, а при това, като беше сам много усърден, тръгна към вас доброволно. (2 Кор 8:6)18 Пратихме с него и брата, чиято похвала в делото на благовестието е известна във всички църкви; (2 Кор 12:18)19 и не само това, но църквите го избраха и да ни придружава в това добро дело, на което ние служим за слава на Самия Господ и като израз на нашето усърдие, (1 Кор 16:3; 1 Кор 16:4; 2 Кор 4:15)20 като избягваме това някой да ни упрекне относно този щедър подарък, който е поверен на нашето служение,21 понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците. (Пр 3:4; Рим 12:17; Фил 4:8; 1 Пет 2:12)22 Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали и който сега е много по-усърден поради голямото му доверие към вас.23 Колкото за Тит, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, те са слава на Христос. (Фил 2:25)24 И така, покажете им пред църквите доказателство за вашата любов и за основателността на нашата похвала с вас. (2 Кор 7:14; 2 Кор 9:2)