от Bulgarian Bible Society1Жителите на Кириатиарим дойдоха, взеха ковчега Господен и го донесоха в къщата на Аминадава, на хълма, а сина му Елеазара посветиха да пази ковчега Господен. (2 Цар 6:3)2От оня ден, когато ковчегът остана в Кириатиарим, се измина много време двайсет години. И целият Израилев дом се обърна към Господа.3И рече Самуил на целия Израилев дом думайки: ако от все сърце се обръщате към Господа, махнете из средата си чуждоземните богове и Астартите, разположете сърцето си към Господа и Нему Единому служете, и Той ще ви избави от филистимски ръце. (Вт 6:13; Вт 10:20; Мт 4:10)4И Израилевите синове отмахнаха разните Вааловци и Астарти и почнаха да служат само Господу.5И рече Самуил: съберете всички израилтяни в Масифа, и аз ще се помоля Господу за вас. (Съд 11:11; 1 Цар 10:17)6И събраха се в Масифа и черпеха вода, изливаха я пред Господа, и постиха оня ден, думайки: съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа. (Чис 14:40; Йона 3:7)7Когато филистимци чуха, че синовете Израилеви се събрали в Масифа, филистимските владелци излязоха против Израиля. Израилтяните, като чуха това, уплашиха се от филистимци.8Тогава Израилевите синове рекоха на Самуила: не преставай да викаш към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни спаси от филистимски ръце. (И Самуил рече: не може да бъде, аз да отстъпя от Господа, моя Бог, и да не викам за вас в молитвите си!) (1 Цар 12:23; Ер 15:1)9И Самуил взе едно агне сукалче и го принесе (с целия народ) всесъжение Господу; викна Самуил към Господа за Израиля, и Господ го чу. (Сир 46:19)10И когато Самуил принасяше всесъжение, филистимци дойдоха да се бият с Израиля. Но тоя ден Господ загърмя със силен гърмеж над филистимци и напрати върху тях ужас, и те бидоха поразени пред Израиля. (Сир 46:20)11Израилтяните излязоха от Масифа, гониха филистимци и ги разбиваха до под Ветхор.12И Самуил взе един камък и го тури между Масифа и Сен, и го нарече Авен-Езер[1], като каза: до това място ни помогна Господ. (1 Цар 14:4)13Тъй бидоха усмирени филистимци и не идваха вече в пределите Израилеви; и ръката Господня беше върху филистимци през всички дни на Самуила.14И бидоха върнати на Израиля градовете, които филистимци бяха превзели от Израиля, от Акарон чак до Гет, и Израил освободи пределите им от филистимски ръце, и настана мир между Израиля и аморейците.15И Самуил беше съдия над Израиля през всички дни на живота си; (Д А 13:20)16и всяка година ходеше и обикаляше Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израиля по всички тия места; (1 Цар 10:3)17после се връщаше в Рама, понеже там беше къщата му, и там съдеше той Израиля и там построи жертвеник Господу. (Вт 27:6; 1 Цар 1:1; 1 Цар 1:19; 1 Цар 9:11)
1 Царе 7
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1Тогава кириатиаримските мъже дойдоха и взеха ГОСПОДНИЯ ковчег, и го донесоха в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазар, за да пази ГОСПОДНИЯ ковчег. (1 Цар 6:21; 2 Цар 6:4; Пс 132:6)2А от деня, когато ковчегът беше поставен в Кириат-иарим, се мина много време – двадесет години. И целият израилски дом въздишаше за ГОСПОДА.
Самуил – съдия на Израил
3Самуил говори на целия израилски дом: Ако се обръщате от все сърце към ГОСПОДА, махнете измежду вас чуждите богове и астартите и пригответе сърцата си за ГОСПОДА. Само на Него служете и Той ще ви избави от ръката на филистимците. (Бит 35:2; Вт 6:13; Вт 10:20; Вт 13:14; Вт 30:2; И Н 24:14; И Н 24:23; Съд 2:13; 3 Цар 8:48; 2 Лет 30:19; Йов 11:13; Йов 11:14; Ис 55:7; Ос 6:1; Йоил 2:12; Мт 4:10; Лк 4:8)4Тогава израилтяните махнаха ваалимите и астартите и служеха само на ГОСПОДА. (Съд 2:11)5После Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа и ще се помоля за вас на ГОСПОДА. (Съд 20:1; 4 Цар 25:23)6И така, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред ГОСПОДА, и постиха през онзи ден, и казаха: Съгрешихме пред ГОСПОДА. И Самуил беше съдия над израилтяните в Масфа. (Съд 10:10; 2 Цар 14:14; 3 Цар 8:47; Неем 9:1; Неем 9:2; Пс 106:6; Дан 9:3; Йоил 2:12)7След като филистимците чуха, че израилтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израил. Като чуха това, израилтяните се уплашиха от филистимците.8И израилтяните казаха на Самуил: Не преставай да викаш за нас към ГОСПОДА, нашия Бог, за да ни избави от филистимците. (Ис 37:4)9Затова Самуил взе едно агне сукалче и го принесе цялото за всеизгаряне на ГОСПОДА. И Самуил извика към ГОСПОДА за Израил и ГОСПОД го послуша. (Пс 99:6; Ер 15:1)10Когато Самуил принасяше всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израил, в същия ден ГОСПОД прогръмя със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израил. (И Н 10:10; Съд 4:15; Съд 5:20; 1 Цар 2:10; 2 Цар 22:14; 2 Цар 22:15)11израилските мъже излязоха от Масфа и гониха филистимците, и ги поразяваха, докато стигнаха Вет-хар.12Тогава Самуил взе един камък, постави го между Масфа и Сен и го нарече Евен-езер[1], като казваше: Дотук ни помогна ГОСПОД. (Бит 28:18; Бит 31:45; Бит 35:14; И Н 4:9; И Н 24:26)13Така филистимците бяха победени и не дойдоха вече в израилските предели. И ГОСПОДНЯТА ръка беше против филистимците през всички дни на Самуил. (Съд 13:1; 1 Цар 13:5)14А градовете, които филистимците бяха превзели от Израил, от Акарон до Гет, бяха върнати; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израил и аморейците имаше мир.15Самуил беше съдия над Израил през всичките дни на живота си. (Съд 2:16; 1 Цар 7:6; 1 Цар 12:11)16Всяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа и съдеше Израил по всичките тези места.17А после се връщаше в Рама, защото домът му беше там, и там съдеше Израил. Там издигна и жертвеник на ГОСПОДА. (Съд 21:4; 1 Цар 8:4)