от Bulgarian Bible Society1А филистимци взеха ковчега Божий и го пренесоха от Авен-Езер в Азот. (И Н 11:22)2Взеха филистимци ковчега Божий, внесоха го в Дагоновия храм и го поставиха до Дагона. (Съд 16:23)3На другия ден, като станаха азотци рано, ето, Дагон лежи ничком на земята пред ковчега Господен. И взеха Дагона и го поставиха пак на мястото му.4На следния ден, като станаха сутринта, ето, Дагон лежи ничком на земята пред ковчега Господен; главата на Дагона и (двете му нозе и) двете му ръце (лежаха) отсечени, всяка отделно, на прага; само трупът на Дагона беше останал.5Поради това жреците Дагонови и всички, които дохождаха в капището на Дагона в Азот, не стъпват на прага Дагонов до ден днешен (а го прескачат).6И ръката Господня натегна върху азотци, и Бог ги порази и ги наказа с мъчителни нарастъци в Азот и околностите му (а вътре в страната се навъдиха мишки, и в града имаше голямо отчаяние). (1 Цар 6:5; Пс 77:66)7Като видяха това азотци, казаха: да не остане ковчегът на Бога Израилев у нас, защото тежка Му е ръката и за нас и за нашия бог Дагона.8И пратиха, та събраха при себе си всички филистимски владелци и рекоха: какво да правим с ковчега на Бога Израилев? И рекоха (гетци): нека ковчегът на Бога Израилев премине (у нас) в Гет. И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Гет.9След като го изпратиха, ръката Господня дойде върху града и причини ужас твърде голям, и порази Господ градските жители от малък до голям, и се появиха по тях нарастъци.10И те изпратиха ковчега Божий в Аскалон. И когато ковчегът Божий дойде в Аскалон, аскалонци завикаха и казваха: донесоха при нас ковчега на Бога Израилев, за да изморят нас и народа ни. (Съд 1:18; Ам 1:8; Соф 2:4)11И пратиха, та събраха всички филистимски владелци и рекоха: отпратете ковчега на Бога Израилев; нека се върне на мястото си, за да не измори нас и народа ни. Защото по цял град имаше смъртен ужас: ръката Божия твърде натегна върху тях (откак ковчегът на Бога Израилев дойде тук).12И ония, които не умряха, бидоха поразени с нарастъци, тъй че писъкът на града се издигаше до небеса.
1А филистимците, като плениха Божия ковчег, го занесоха от Евен-езер в Азот. (1 Цар 4:1; 1 Цар 7:12)2И филистимците взеха Божия ковчег и го внесоха в храма на Дагон, и го поставиха до Дагон. (Съд 16:23)3А на следващия ден, когато азотяните станаха рано, видяха, че Дагон беше паднал с лицето си към земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. И взеха Дагон и го поставиха на мястото му. (Ис 19:1; Ис 46:1; Ис 46:2; Ис 46:7)4И на другия ден, като станаха рано сутринта, ето, Дагон пак беше паднал с лицето си към земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег, като главата на Дагон и двете длани на ръцете му бяха отсечени върху прага. Само тялото на Дагон беше останало. (Ер 50:2; Ез 6:4; Ез 6:6; Мих 1:7)5(Затова нито Дагоновите жреци, нито някой от онези, които влизат в храма на Дагон, не стъпват на прага му[1] в Азот и до днес.) (Соф 1:9)6Но ръката на ГОСПОДА натежа над азотците и Той ги изтреби, и порази с хемороиди тях, Азот и околностите му. (Изх 9:3; Вт 28:27; 1 Цар 5:7; 1 Цар 5:11; 1 Цар 6:5; Пс 32:4; Пс 78:66; Д А 13:11)7След като азотските мъже видяха, че работата е такава, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои между нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху бога ни Дагон.8Затова пратиха и събраха всички филистимски началници и им казаха: Какво да направим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Ковчегът на Израилевия Бог нека бъде пренесен в Гет. И така, пренесоха ковчега на Израилевия Бог в Гет.9Но като го пренесоха, ръката на ГОСПОДА се повдигна против града с голямо поражение. Той порази градските мъже от малък до голям и по тях избухнаха хемороиди. (Вт 2:15; 1 Цар 5:6; 1 Цар 5:11; 1 Цар 7:13; 1 Цар 12:15; Пс 78:66)10Затова те пратиха Божия ковчег в Акарон. А като пристигна Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог при нас, за да изтреби нас и народа ни.11И така, пратиха да съберат всички филистимски началници и им казаха: Изпратете обратно ковчега на Израилевия Бог и нека се върне на мястото си, за да не изтреби нас и народа ни; защото имаше смъртоносно поражение по целия град. Божията ръка тежеше върху тях твърде много. (1 Цар 5:6; 1 Цар 5:9)12А мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът от града се издигна до небето.