от Bulgarian Bible Society1Филистимците събраха цялото си опълчение в Афек, а израилтяните се разположиха на стан при извора, що е в Изреел. (1 Цар 28:1)2Князете филистимски вървяха със стотините и хилядите, а Давид и людете му вървяха отзади с Анхуса.3И думаха князете филистимски: какви са тези евреи? Анхус отговаряше на князете филистимски нима не знаете, че това е Давид, раб на Саула, цар израилски? Той е вече при мене повече от година, и аз не намерих в него нищо лошо, откак е дошъл, доднес. (1 Цар 27:7)4И възнегодуваха против него князете филистимски и му рекоха: отпрати тоя човек; нека си седи на мястото, което си му отредил, за да не отива с нас на война и да не стане наш противник във войната. С какво може той да умилостиви господаря си, ако не с главите на тия мъже? (1 Лет 12:19)5Не е ли това оня Давид, комуто пееха по хората, думайки: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди? (1 Цар 18:7; Сир 47:7)6И Анхус повика Давида и му рече: жив Господ! Ти си честен, и на очите ми би било приятно, да излизаш и да влизаш с мене в опълчението; защото аз не съм забелязал в тебе нищо лошо, откак си дошъл при мене дори доднес; но в очите на князете ти не си добър.7Затова, върни се сега, иди си смиром и не дразни князете филистимски.8Но Давид рече на Анхуса: какво съм сторил и какво си намерил у твоя раб, откак съм пред лицето ти и доднес? Защо да не ида и да не воювам с враговете на моя господар, царя? (1 Цар 20:1)9Анхус отговори на Давида: бъди уверен, че в моите очи ти си добър като ангел Божий; но князете филистимски рекоха: нека не идва той с нас на война. (2 Цар 14:17)10Затова стани утре рано, ти и слугите на господаря ти, които са дошли с тебе (и идете на мястото, което съм ви отредил, и недей има лоша мисъл на сърцето си, защото пред мене ти си добър); станете утре рано и, щом се съмне, вървете.11И Давид стана, той и людете му, за да тръгнат рано сутринта и да се върнат в земята Филистимска. А филистимците отидоха (на война) в Изреел. (1 Цар 27:7)
1И така, филистимците събраха всичките си войски в Афек; а израилтяните разположиха стана си при извора, който е в Езраел. (1 Цар 4:1; 1 Цар 28:1)2И филистимските началници вървяха със стотниците си и с хилядите си войници; а Давид и мъжете му идваха отзад с Анхус. (1 Цар 28:1; 1 Цар 28:2)3Тогава филистимските военачалници казаха: Какво търсят тук тези евреи? Анхус им отговори: Това не е ли Давид, слугата на израилския цар Саул, който е бил с мене през тези дни и години и аз не съм открил в него никаква грешка, откакто е преминал на моя страна до днес? (1 Цар 27:7; Дан 6:5)4Обаче филистимските военачалници му се разгневиха и му казаха: Отпрати този човек и нека се върне на мястото, което си му определил, и да не влиза с нас в битката, да не би в боя да ни стане противник. Защото с какво би умилостивил този човек господаря си, ако не с главите на тези мъже? (1 Цар 14:21; 1 Лет 12:19)5Той не е ли Давид, за когото пееха ответно, когато танцуваха хоро: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди! (1 Цар 18:7; 1 Цар 21:11)6Тогава Анхус повика Давид и му каза: В името на живия ГОСПОД, ти си бил честен и излизането ти и влизането ти с мене във войската е угодно пред очите ми, тъй като не съм открил зло в теб от деня, откакто дойде при мене до днес; началниците обаче не са добре разположени към теб. (1 Цар 29:3; 2 Цар 3:25; 4 Цар 19:27)7И така, върни се сега и си иди с мир, да не би да причиниш недоволство у филистимските началници.8А Давид запита Анхус: Но какво съм сторил и какво си открил ти в слугата си, откакто съм пред тебе до днес, за да не мога да ида да воювам против неприятелите на господаря си, царя?9Анхус отговори на Давид: Зная, че си угоден пред очите ми като Божий ангел. Все пак обаче филистимските военачалници казаха: Този да не влиза с нас в битката. (1 Цар 29:4; 2 Цар 14:17; 2 Цар 14:20; 2 Цар 19:27)10И така, утре стани рано със слугите на господаря си, които са дошли с теб; и като станете утре рано, щом се развидели, си идете.11На сутринта Давид и мъжете му станаха рано, за да си тръгнат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха в Езраел. (2 Цар 4:4)