от Bulgarian Bible Society1При Саула в Гива дойдоха зифци (от юг) и рекоха: ето, Давид се крие у нас на хълм Хахил, надясно от Иесимон. (1 Цар 23:19; Пс 53:2)2Тогава Саул стана, спусна се в пустинята Зиф, и с него три хиляди отбор мъже израилски, да търси Давида в пустинята Зиф.3И Саул се разположи на хълма Хахил, надясно от Иесимон, до пътя; а Давид, който се намираше в пустинята, видя, че Саул идеше подире му в пустинята;4и Давид прати съгледвачи и узна, че Саул наистина е дошъл от Кеил.5И стана Давид (тайно) и отиде на мястото, дето Саул се бе разположил на стан, и видя Давид мястото, дето спеше Саул и военачалникът му Авенир, син Ниров. Саул спеше в шатрата, а народът се бе разположил около него. (1 Цар 14:50; 1 Цар 17:55)6Давид се обърна и рече на хетееца Ахимелеха и на Авеса, син на Саруя, Иоавов брат, като каза: кой ще дойде с мене при Саула в стана? Авеса отговори: аз ще дойда с тебе.7Давид дойде с Авеса при людете (Саулови) нощя; и ето, Саул лежи заспал в шатрата, и копието му забито в земята при възглавието му; а Авенир и народът лежат около него. (2 Цар 23:18)8Авеса рече на Давида: днес Бог предаде твоя враг в ръцете ти; затова позволи, аз ще го прикова с копие в земята с един замах и няма да повторя удара.9Но Давид рече на Авеса: не го убивай; защото кой, дигнал ръка върху помазаника Господен, ще остане ненаказан? (2 Цар 1:14; Пс 7:5)10Давид още рече: жив Господ! нека го порази Господ, или ще дойде денят му, и той ще умре, или ще отиде на война и ще загине; а мене да не дава Господ да дигна ръка върху помазаника Господен; (Екл 9:12)11а вземи копието му, което е при възглавието му, и съда с вода, и да си вървим. (1 Цар 26:23)12Давид взе копието и съда с вода при възглавието на Саула, и си отидоха; и никой не видя, никой не узна и никой се не събуди, а всички спяха, понеже беше ги обвзел сън от Господа.13Премина Давид отвъд и застана навръх планината надалеч, а помежду им имаше голямо разстояние.14И викна Давид към народа и Авенира, син Ниров, думайки: Авенире, обади се. Авенир се обади и рече: кой си ти, дето викаш и безпокоиш царя?15И Давид рече на Авенира: нали си мъж, и кой е равен на тебе в Израиля? Защо тогава не пазиш господаря си, царя? защото дохожда някой от народа да затрие царя, твоя господар. (2 Цар 3:38)16Ти лошо правиш; жив Господ! Вие заслужавате смърт, задето не пазите господаря си, помазаника Господен. Виж, де е копието на царя и съда с вода, що бяха при възглавието му? (2 Цар 12:5)17И Саул позна гласа на Давида и рече: твоят ли е тоя глас, сине мой Давиде? И рече Давид: моят глас е, господарю мой, царю. (1 Цар 24:17)18И рече о ще: за какво господарят ми преследва своя раб? Какво съм сторил? Какво зло намери у мене? (1 Цар 17:29; 1 Цар 20:1; 1 Цар 24:12)19А сега моят господар и цар нека изслуша думите на своя раб: ако Господ те е подбудил против мене, нека това бъде от тебе благовонна жертва; ако пък – синове човешки, то проклети да са пред Господа, понеже те ме изгониха сега, за да не принадлежа към наследието Господне, думайки: иди служи на чужди богове. (Пс 25:8; Сир 28:15; Сир 28:21)20Нека се не пролее моята кръв на земята пред Господа, защото царят Израилев излезе да търси една бълха, както тичат подир яребица по планините. (1 Цар 24:15)21И Саул каза: аз съгреших; върни се, сине мой Давиде, защото няма вече да ти правя зло, понеже днес душата ми беше скъпа в твоите очи; безумно постъпвах аз и твърде много съгреших. (1 Цар 24:18; Пс 71:14)22Давид отговори и рече: ето копието на царя; нека дойде един момък и го вземе;23и нека Господ въздаде всекиму според правдата му и според истината му, защото Господ те предаваше в ръцете ми, но аз не поисках да вдигна ръка върху помазаника Господен; (Пс 17:25; Пр 24:12; Ос 4:9)24и нека, както днес бе драгоценен животът ти в мои очи, тъй да се цени и моят живот в очите на Господа, (и Той да ме закрили) и да ме избави от всяка беда!25И Саул рече на Давида: благословен да си, сине мой Давиде; ти ще извършиш, каквото си предприел, и непременно ще победиш. И Давид отиде в своя път, а Саул се върна на мястото си.
1Тогава при Саул в Гавая дойдоха зифците и казаха: Давид се крие при хълма Ехела срещу Есимон. (1 Цар 23:19; Пс 54:1)2И така, Саул стана и слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже, избрани от Израил. И търси Давид в зифската пустиня.3Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята. И като научи, че Саул идва да го преследва в пустинята,4Давид изпрати хора да разузнаят и разбра, че Саул настина беше дошъл.5Тогава Давид стана и дойде до мястото, където Саул беше разположил стана си, и Давид разузна мястото, където лежаха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в ограждението от коли и народът беше разположен около него. (1 Цар 14:50; 1 Цар 17:55)6Тогава Давид каза на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще дойде с мене при Саул в стана? И Ависей отговори: Аз ще дойда с теб. (Съд 7:10; Съд 7:11; 1 Лет 2:16)7И така, Давид и Ависей се приближиха през нощта при народа и видяха, че Саул лежеше заспал в ограждението от коли и копието му беше забито в земята при главата му. А Авенир и народът лежаха около него.8Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти. Нека го пронижа с копието до земята с един удар и няма да повторя.9А Давид отвърна на Ависей: Не го погубвай; защото кой може да вдигне ръка против ГОСПОДНИЯ помазаник и да бъде невинен? (1 Цар 24:6; 1 Цар 24:7; 2 Цар 1:16)10Давид каза още: Бъди уверен, както си уверен в живота на ГОСПОДА, че ГОСПОД ще го порази. Или денят му ще дойде и ще умре, или ще влезе в сражение и ще загине. (Бит 47:29; Вт 31:14; 1 Цар 25:38; 1 Цар 31:6; Йов 7:1; Йов 14:5; Пс 37:13; Пс 94:1; Пс 94:2; Пс 94:23; Лк 18:7; Рим 12:19)11Да не ми даде ГОСПОД да вдигна ръка против ГОСПОДНИЯ помазаник! Вземи обаче копието, което е при главата му, и стомната с водата и да си вървим. (1 Цар 24:7; 1 Цар 24:13)12И така, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха. Никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от ГОСПОДА беше паднал на тях. (Бит 2:21; Бит 15:12)13Тогава Давид мина на срещуположната страна и застана на върха на хълма отдалеч, като между тях имаше голямо разстояние.14И Давид извика към народа и към Авенир, Нировия син, следното: Авенире, обади се! И Авенир отговори: Кой си ти, който викаш към царя?15А Давид каза на Авенир: Ти си доблестен мъж. Кой е подобен на тебе в Израил? Защо не пазиш господаря си, царя, понеже един човек влезе да погуби господаря ти?16Не е добро това, което ти стори. В името на живия ГОСПОД, вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник. Вижте сега къде е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му.17А Саул позна Давидовия глас и извика: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид отговори: Моят глас е, господарю мой, царю. (1 Цар 24:17)18Каза още: Защо господарят ми преследва така слугата си? Какво съм сторил или какво зло има в ръката ми? (1 Цар 24:10; 1 Цар 24:12)19И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако ГОСПОД те е повдигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човешки синове, те нека бъдат проклети пред ГОСПОДА, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от ГОСПОДА наследство, като ми казват: Иди, служи на други богове. (Вт 4:28; 2 Цар 14:16; 2 Цар 16:11; 2 Цар 20:19; 2 Цар 24:1; Пс 120:5)20И така, сега нека изтече кръвта ми на земята далеч от ГОСПОДНЕТО присъствие; защото израилският цар е излязъл да търси една бълха все едно гони яребица в горите. (1 Цар 24:15)21Тогава Саул каза: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде, няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми днес беше скъпоценен в очите ти. Безумие извърших и направих голяма грешка. (1 Цар 15:24; 1 Цар 18:30; 1 Цар 24:18)22А Давид му отговори: Ето царското копие. Нека дойде един момък да го вземе.23А ГОСПОД да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото ГОСПОД те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си срещу ГОСПОДНИЯ помазаник. (Пс 7:8; Пс 18:20)24И така, както твоят живот беше много ценен днес в моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен в очите на ГОСПОДА и Той да ме избави от всякакви беди.25Тогава Саул каза на Давид: Бъди благословен, сине мой, Давиде! Ти със сигурност ще извършиш велики дела и непременно ще победиш. И така, Давид отиде по пътя си; а Саул се върна на мястото си. (Бит 32:28)