от Bulgarian Bible Society1Вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не бе напразно:2макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд. (Д А 16:22)3Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство; (2 Кор 2:17)4но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим – не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. (Ер 17:10)5Защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел!6Нито човешка слава дирехме – било от вас, било от други:7макар и да можехме да се явим с важност като Христови апостоли, при все това ние бяхме благи среди вас, също както кърмачка се нежно отнася с децата си. (2 Тим 2:24)8Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не само благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги.9Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие. (Д А 18:3; 1 Кор 4:12; 2 Сол 3:8)10Свидетели сте вие и Бог, как свето, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите,11защото знаете, че всекиго от вас, както баща децата си,12ние подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава. (Еф 4:1; Фил 1:27; Кол 1:10)13Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.14Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите, (Евр 10:34)15които убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и нас изгониха, и Богу не угаждат, и на всички човеци се противят, (Мт 23:34)16които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай.17А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце, с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви.18Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната.19Защото кой е наша надежда, или радост, или венец за похвала? Това не сте ли и вие пред Господа нашего Иисуса Христа при Неговото пришествие? (2 Кор 1:14)20Да, вие сте нашата слава и радост. (Фил 4:1)
17А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом[1]), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви. (1 Кор 5:3; Кол 2:5; 1 Сол 3:10)18Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи. (Рим 1:13; Рим 15:22)19Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие – пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие? (Пр 16:31; 1 Кор 15:23; 2 Кор 1:14; Фил 2:16; Фил 4:1; 1 Сол 3:13; Отк 1:7; Отк 22:12)20Защото вие сте наша слава и радост. (Фил 4:1)