от Bulgarian Bible Society1Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.2Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм. (Мт 7:22)3И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува. (Мт 6:1)4Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, (Пр 10:12; Фил 2:3; 1 Пет 4:8)5не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, (Рим 15:1)6на неправда се не радва, а се радва на истина;7всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. (Гал 6:2)8Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.9Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; (2 Кор 5:7)10но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.11Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.12Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. (Фил 3:12; 2 Тим 2:19)13А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
1Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.2И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. (Мт 7:22; Мт 17:20; Мк 11:23; Лк 17:6; 1 Кор 12:8; 1 Кор 12:28; 1 Кор 14:1)3И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва. (Мт 6:1; Мт 6:2)4Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, (Пр 10:12; Фил 2:3; 1 Пет 4:8)5не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, (Рим 15:1; 1 Кор 10:24; Фил 2:4)6не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, (Пс 10:3; Рим 1:32; 2 Йн 1:4)7всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. (Рим 15:1; Гал 6:2; 2 Тим 2:24)8Любовта никога не отпада; другите дарби обаче пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.9Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; (1 Кор 8:2; 2 Кор 5:7)10но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.11Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.12Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. (Мт 18:10; 2 Кор 3:18; 2 Кор 5:7; Фил 3:12; 2 Тим 2:19; 1 Йн 3:2)13И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.