от Bulgarian Bible Society1И заклеха се израилтяните в Масифа, като казаха: никой от нас да не дава дъщеря си на Вениаминови синове за жена. (Съд 20:1)2И народът дойде в Божия дом, седяха там до вечерта пред Бога, дигнаха голям писък, силно плакаха3и думаха: Господи, Боже Израилев! Защо се случи това в Израиля, че изчезна сега едно коляно у Израиля? (1 Цар 9:21)4На другия ден народът подрани, и издигнаха там жертвеник, и принесоха всесъжения и мирни жертви. (3 Цар 8:63)5И казаха синовете Израилеви: кой от всички Израилеви колена не е дохождал на събранието пред Господа? Защото голяма клетва бе изречена върху ония, които не бяха дошли пред Господа в Масифа, и казано бе, че те ще бъдат предадени на смърт.6И синовете Израилеви се смилиха над брата си Вениамина и казаха: днес биде отсечено едно коляно от Израиля;7какво да сторим за жени на останалите от тях, когато сме се заклели в Господа да им не даваме дъщерите си за жени? (Съд 21:1)8И казаха: няма ли някой от колената Израилеви, който да не е дохождал пред Господа в Масифа? И се оказа, че от Иавис Галаадски никой не бе дохождал на събранието в стана пред Господа. (1 Цар 11:1; 1 Цар 31:11)9Прегледаха народа, и ето, нямаше ни едного от жителите на Иавис Галаадски.10И обществото изпрати там дванайсет хиляди души, мъже силни, и им дадоха заповед, като казаха: идете и поразете с меч жителите на Иавис Галаадски, и жените и децата;11и ето какво да направите: всеки мъж и всяка жена, познала мъжко легло, предайте на заклятие (а момите оставяйте живи. Тъй и направиха). (Чис 31:17)12И намериха между жителите на Иавис Галаадски четиристотин моми, непознали мъжко легло, и ги доведоха в стана при Силом, който е в Ханаанската земя.13И цялото общество прати да поговорят със синовете Вениаминови, които бяха в скалата Римон, и им обяви мир.14Тогава Вениаминовите синове се върнаха (при израилтяните), и (израилтяните) им дадоха жени, които бяха оставили живи от жените на Иавис Галаадски; но излезе, че те не стигаха.15Народът пък жалеше за Вениамина, задето Господ не запази целостта на Израилевите колена.16И казаха си старейшините на обществото: какво да сторим за жени на останалите, понеже жените у Вениамина са изтребени?17И казаха: наследствената земя нека остане за оцелелите синове Вениаминови, за да не изчезне едно коляно от Израиля;18ала ние не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото синовете Израилеви се заклеха, като казаха: проклет да е, който даде жена на Вениамина.19И казаха: ето, всяка година става празник Господен в Силом, на север от Ветил и на изток от пътя, който води от Ветил за Сихем, и на юг от Левона.20И заповядаха на синовете Вениаминови, като к азаха: идете и се скрийте в лозята,21и гледайте, кога излязат силомските моми да играят на хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силомските моми, па си вървете в земята Вениаминова; (Изх 15:20; Съд 21:12; 1 Цар 18:6)22и кога дойдат бащите, или братята им да се оплачат при нас, ние ще им кажем: простете ни за тях, понеже ние не взехме за всекиго от тях жена през войната, и вие не им дадохте; сега вие сте виновни.23Тъй и направиха синовете Вениаминови, и взеха според броя си жени от ония, които бяха на хорото (и) които отведоха, па си тръгнаха и се върнаха в дела си, и съградиха градове и заживяха в тях.24В същото време израилтяните се разотидоха оттам всеки в коляното си и в племето си, и оттам отиде всеки в дела си.25В ония дни Израил нямаше цар: всеки правеше това, което му се струваше за право. (Съд 17:6; Съд 18:1)
1А израилските мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена. (Съд 20:1)2Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас. (Съд 20:18; Съд 20:26)3И казаха: Защо ГОСПОДИ, Боже на Израил, стана това в Израил и днес едно племе липсва от Израил?4А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви. (2 Цар 24:25)5Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките израилски племена не се присъедини към събранието при ГОСПОДА? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен. (Съд 5:23)6И израилтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израил.7Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в ГОСПОДА да не им дадем жени от дъщерите си?8Затова си казаха: Кой измежду израилските племена не възлезе в Масфа при ГОСПОДА? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана. (1 Цар 11:1; 1 Цар 31:11)9Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.10Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата. (Съд 5:23; Съд 21:5; 1 Цар 11:7)11И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж. (Чис 31:17)12А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в ханаанската земя. (И Н 18:1)13Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир. (Съд 20:47)14И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис – Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.15И народът се смили над Вениамин, защото ГОСПОД беше направил пролом между израилските племена. (Съд 21:6)16Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?17И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израил.18Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин. (Съд 11:35; Съд 21:1)19Затова, тъй като всяка година става празник на ГОСПОДА в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,20заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята21и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя. (Изх 15:20; Съд 11:34; 1 Цар 18:6; Ер 31:13)22А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.23И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях. (Съд 20:48)24Тогава израилтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.25В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре. (Вт 12:8; Съд 17:6; Съд 18:1; Съд 19:1)