от Bulgarian Bible Society1Подир няколко дена, по пшенична жетва, дойде Самсон да се повиди с жена си, като донесе със себе си едно яре; и когато каза: „ще вляза при жена си в спалнята“, баща и му не даде да влезе.2И каза баща и: аз помислих, че ти си я намразил, и я дадох на приятеля ти; ето, по-малката сестра е по-хубава от нея; нека тя бъде твоя вместо нея.3Но Самсон им рече: сега ще бъда прав пред филистимци, ако им сторя зло. (Съд 14:4)4И отиде Самсон и налови триста лисици и, като взе свещи, свърза опашка с опашка и привърза по свещ между две опашки;5запали свещите, и пусна лисиците в посевите филистимски, та изгори и кръстци и непожънато жито, и лозя и маслинени градини.6И думаха филистимци: кой направи това? И казаха: Самсон, зетят на тимнатеца, понеже той отнел жена му и я дал на другаря му. Тогава филистимци отидоха и изгориха с огън нея и (дома на) баща и. (Съд 6:29)7Самсон им каза: макар и да направихте това, аз ще си отмъстя на вас самите и само тогава ще се успокоя.8И той им пречупи пищялите и бедрата, и отиде та заседна в пролома на скала Етам.9И отидоха филистимци, разположиха стан в Иудея, и се простряха дори до Лехи.10И жителите на Иудея попитаха: защо сте излезли против нас? Те отговориха: дойдохме да вържем Самсона, за да постъпим с него тъй, както той постъпи с нас.11И три хиляди души иудеи отидоха при пролома на скала Етам и казаха на Самсона: нима не знаеш, че филистимци владеят над нас? Какво ни докара? Той им отговори: както те постъпиха с мене, тъй и аз постъпих с тях.12И му казаха: дойдохме да те свържем, за да те предадем в ръцете на филистимци. А Самсон им каза: закълнете ми се, че няма да ме убиете.13Те му отговориха: не, ние само ще те вържем и ще те предадем в ръцете им, но колкото за убиване, няма да те убием. И го свързаха с две нови въжета и го подкараха от пролома.14Когато приближи до Лехи, филистимци го посрещнаха с вик. И Дух Господен слезе върху него, и въжата на ръцете му станаха като прегорял лен, и връзките му паднаха от ръцете му. (Съд 6:34; Съд 11:29; Съд 14:6)15Па намери прясна ослина челюст, протегна ръка, взе я и уби с нея хиляда души.16И рече Самсон: с ослина челюст убих тълпа, две тълпи, с ослина челюст убих хиляда души.17Като каза това, хвърли челюстта от ръката си и нарече това място: „Рамат-Лехи“[1].18И усети силна жажда; викна към Господа и каза: Ти извърши с ръката на Твоя раб това велико избавление; а сега умирам от жажда и ще падна в ръцете на необрязаните.19И отвори Бог яма в Лехи, и потече от нея вода. Той се напи, духът му се върна, и той оживя; затова бе наречено това място: „извор на молещия се“, който е в Лехи и доднес. (1 Цар 30:12)20И той беше съдия над Израиля в дните на филистимци двайсет години. (Съд 16:31)
Съдии 15
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като и донесе едно яре. Той каза на баща и: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща и не му позволи да влезе.2И баща и му каза: Аз си помислих, че ти си я намразил. Затова я дадох на приятеля ти. По-малката и сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея вместо другата. (Съд 14:20)3А Самсон отговори: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците, като им сторя и аз зло.4И така, Самсон отиде и хвана триста лисици. След това взе главни, обърна ги с опашките една към друга и прикачи по една главня в средата между двете опашки.5След това запали главните, пусна лисиците по посевите на филистимците и изгори копните и неожънатите класове, също и маслините.6Тогава филистимците попитаха: Кой стори това? И им отвърнаха: Самсон, зетят на тамнатеца, затова, че той взе жена му и я даде на другаря му. Тогава филистимците дойдоха и изгориха нея и баща и с огън. (Съд 14:15)7А Самсон им каза: Щом направихте така, аз ще си отмъстя на вас. Само тогава ще престана.8И той ги порази с голямо клане надлъж и нашир[1]; след това отиде и остана в процепа на скалата Итам.9Тогава филистимците отидоха, разположиха стан в Юда и се разпростряха до Лехий. (Съд 15:19)10Юдовите мъже им казаха: Защо сте дошли против нас? А те отговориха: Дошли сме да вържем Самсон, за да постъпим с него, както той направи с нас.11Затова три хиляди мъже от Юда слязоха в процепа на скалата Итам и казаха на Самсон: Не знаеш ли, че филистимците са ни господари? Какво е това, което правиш на нас? А той им отвърна: Каквото те ми сториха, това им сторих и аз. (Съд 14:4)12Тогава те му казаха: Ние сме дошли да те вържем и да те предадем на филистимците. Самсон отговори: Закълнете ми се, че вие самите няма да ме нападнете.13А те се уговориха с него: Ние само ще те вържем и ще те предадем на тях; но в никакъв случай няма да те убием. И така, вързаха Самсон с две нови въжета и го изведоха от скалата.14Когато стигнаха в Лехий, филистимците го посрещнаха с викове. А ГОСПОДНИЯТ Дух дойде със сила на него; и въжетата на ръцете му станаха като прегорял лен и връзките му паднаха от ръцете му. (Съд 3:10; Съд 14:6)15И Самсон намери една челюст на осел, още прясна, протегна ръката си, взе я и уби с нея хиляда мъже. (Лев 26:8; И Н 23:10; Съд 3:31)16Тогава Самсон каза: С челюст на осел унищожих купове, купове. С челюст на осел убих хиляда мъже.17И като спря да говори, хвърли челюстта от ръката си. Затова онова място бе наречено Рамат-Лехий[2].18След това той много ожадня; и извика към ГОСПОДА: Ти даде чрез ръцете на слугата Си това голямо избавление. Сега да умра от жажда ли и да падна в ръката на необрязаните? (Пс 3:7)19Но Бог разтвори процепа, който е в Лехий, и от него потече вода. След като пи, духът му се съвзе и Самсон се съживи. Затова той нарече мястото, което е Лехий, Енакоре[3], както се нарича и до днес. (Бит 45:27; Ис 40:29)20И той беше двадесет години съдия над Израил през времето на филистимското господство. (Съд 13:1)