Римляни 2

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. (2 Цар 12:5; Мт 7:1; Лк 6:37; 1 Кор 4:5)2 А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела.3 Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?4 Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? (Ис 30:18; Ер 3:12; 2 Пет 3:15)5 Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, (Як 5:3)6 Който ще въздаде всекиму според делата му: (Пр 24:12; Мт 16:27)7 живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; (Мт 25:46)8 ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. (Ер 23:19; Евр 10:27)9 Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,10 а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин;11 защото Бог не гледа на лице. (Вт 10:17; 2 Лет 19:7)12 Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени (Лк 12:47)13 (защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани; (Мт 7:21; Як 1:22)14 защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон;15 че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават),16 в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците. (Екл 12:14; Мт 25:31; Йн 5:22; Д А 10:42; 1 Кор 4:5)17 Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш, (Мих 3:11)18 и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона,19 и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак, (Ис 42:19; Мт 15:14)20 наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината.21 Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш? (Пс 49:16; Пс 49:21)22 който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш?23 който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона?24 „Защото заради вас името Божие се хули между езичниците“, както е писано. (Ис 52:5; Ез 36:20)25 Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване. (Лев 26:41; Ер 4:4; 1 Кор 7:19; Гал 6:15)26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване? (Д А 10:35)27 и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона? (Мт 12:41)28 Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; (Рим 9:6; Рим 9:8)29 а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога. (Вт 30:6; Рим 4:12; Кол 2:11)

Римляни 2

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Затова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. (2 Цар 12:5; Мт 7:1; Мт 7:2; Лк 6:37; Йн 8:9; Рим 1:20; 1 Кор 4:5)2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? (Изх 34:6; Ис 30:18; Ер 3:12; Рим 3:25; Рим 9:23; Еф 1:7; Еф 2:4; Еф 2:7; 2 Пет 3:9; 2 Пет 3:15)5 Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога, (Вт 32:34; Як 5:3)6 Който ще въздаде на всеки според делата му: (Йов 34:11; Пс 62:12; Пр 24:12; Ер 17:10; Ер 32:19; Мт 16:27; Рим 14:12; 1 Кор 3:8; 2 Кор 5:10; Отк 2:23; Отк 20:12; Отк 22:12)7 вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;8 а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; (Йов 24:13; Ер 23:19; Рим 1:18; 2 Сол 1:8; Евр 10:27)9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка, (Ам 3:2; Лк 12:47; Лк 12:48; 1 Пет 4:17)10 а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка. (1 Пет 1:7)11 Понеже Бог не гледа на лице. (Вт 10:17; 2 Лет 19:7; Йов 34:19; Д А 10:34; Гал 2:6; Еф 6:9; Кол 3:25; 1 Пет 1:17)12 Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени. (Лк 12:47)13 Защото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани (Мт 7:21; Як 1:22; Як 1:23; Як 1:25; 1 Йн 3:7)14 (понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,15 по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават)16 в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие. (Екл 12:14; Мт 25:31; Йн 5:22; Йн 12:48; Д А 10:42; Д А 17:31; Рим 3:6; Рим 16:25; 1 Кор 4:5; 1 Тим 1:11; 2 Тим 2:8; 2 Тим 4:1; 2 Тим 4:8; 1 Пет 4:5; Отк 20:12)17 Но ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога, (Ис 45:25; Ис 48:2; Мих 3:11; Мт 3:9; Йн 8:33; Йн 8:41; Рим 9:4; Рим 9:6; Рим 9:7; 2 Кор 11:22)18 и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона, (Вт 4:8; Пс 147:19; Пс 147:20; Фил 1:10)19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина, (Ис 42:19; Мт 15:14; Мт 23:16; Мт 23:17; Мт 23:19; Мт 23:24; Йн 9:34; Йн 9:40; Йн 9:41)20 наставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината, (2 Тим 1:13)21 тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? (Пс 50:16; Мт 23:3)22 Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли? (Мал 3:8)23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона? (Рим 2:17)24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците. (2 Цар 12:14; Ис 52:5; Ез 36:20; Ез 36:23)25 Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си нарушител на закона, тогава твоето обрязване става необрязване. (Лев 26:41; Ер 4:4; 1 Кор 7:19; Гал 5:3; Гал 6:15)26 И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване? (Д А 10:34; Д А 10:35)27 И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си потъпкал закона? (Мт 12:41; Мт 12:42)28 Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; (Мт 3:9; Йн 8:39; Рим 9:6; Рим 9:7; Рим 9:8; Гал 6:15; Отк 2:9)29 а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога. (Вт 30:6; Рим 4:12; Рим 7:6; 1 Кор 4:5; 2 Кор 3:6; 2 Кор 10:18; Фил 3:3; Кол 2:11; 1 Сол 2:4; 1 Пет 3:4)