1Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни; (Вт 32:3)2да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него,3защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове. (1 Лет 16:25)4В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински; (Пс 49:10)5Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата.6Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец; (Пс 17:7; Пс 131:7)7защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце. О, да бяхте сега послушали Неговия глас: (Евр 3:7; Евр 4:7)8„не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,9дето Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело. (Изх 17:2; Изх 17:7)10Четирийсет години бях дразнен от тоя народ и казах: това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми, (Чис 14:34)11и затова в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище.“ (Евр 4:3)
1(По слав. 93.) ГОСПОДИ Боже, на Когото принадлежи отмъщението, Боже, на Когото принадлежи отмъщението, възсияй. (Вт 32:35; Наум 1:2)2Издигни се Ти, Съдия на земята, отдай на горделивите това, което им се пада. (Бит 18:25; Пс 7:6)3ГОСПОДИ, докога нечестивите, докога нечестивите ще тържествуват? (Йов 20:5)4Те бъбрят, говорят надменно; всички, които вършат беззаконие, се хвалят. (Пс 31:18; Юда 1:15)5Те съкрушават народа Ти, ГОСПОДИ, и притесняват наследството Ти;6убиват вдовицата и чужденеца, умъртвяват сирачетата7и казват: ГОСПОД няма да види, нито ще обърне внимание Якововият Бог. (Пс 10:11; Пс 10:13; Пс 59:7)8Разсъдете вие, безумни между народа! Вие, глупави, кога ще поумнеете? – (Пс 73:22; Пс 92:6)9Онзи, Който е поставил[1] ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли? (Изх 4:11; Пр 20:12)10Онзи, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, не изобличава ли? (Йов 35:11; Ис 28:26)11ГОСПОД знае, че човешките мисли са лъх. (1 Кор 3:20)12Блажен онзи човек, когото Ти, ГОСПОДИ, вразумяваш и когото учиш от закона Си, (Йов 5:17; Пр 3:11; 1 Кор 14:32; Евр 12:5)13за да го успокояваш през дните на нещастието, докато се изкопае ров за нечестивия.14Защото ГОСПОД няма да отхвърли народа Си, нито ще остави наследството Си; (1 Цар 12:22; Рим 11:1; Рим 11:2)15понеже съдът пак ще се съобразява с[2] правдата и всички, които са с прави сърца, ще я последват.16Кой ще стане за мене против злодеите, кой ще застане с мене против онези, които вършат беззаконие?17Ако не ми беше помогнал ГОСПОД, душата ми без малко щеше да се пресели в мълчанието. (Пс 124:1; Пс 124:2)18Когато казах: Подхлъзва се кракът ми, тогава, ГОСПОДИ, Твоята милост ме подпря. (Пс 38:16)19Сред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.20Ще има ли нещо общо с Тебе седалището на беззаконието, което е скроено да върши зло чрез закон? (Пс 58:2; Ис 10:1; Ам 6:3)21Те се опълчват против душата на праведния и осъждат невинна кръв. (Изх 23:7; Мт 27:1)22Но ГОСПОД е високата моя кула, моят Бог е канара, при която се крия. (Пс 59:9; Пс 62:2; Пс 62:6)23Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие и ще ги отсече в нечестието им; ГОСПОД, нашият Бог, ще ги отсече. (Пс 7:16; Пр 2:22; Пр 5:22)