от Bulgarian Bible Society1-2Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово. Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?3В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята. (Пр 21:29)4От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа. (Пс 115:2)5Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си (Пс 139:4)6и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания. (Ис 48:8)7Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете! (Пс 3:8)8Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени. (Ер 17:11)9Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена. (Йов 3:16; Екл 6:10)10Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено. (2 Цар 23:6; Ез 2:6)11Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца. (Отк 14:20)12И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята. (Екл 3:17; Ер 9:24)
1За първия певец, по „Не разорявай!“. Песен на Давид, когато побягна от Сауловото лице в пещерата[1]. Смили се над мене, о Боже, смили се над мене, защото при Тебе прибягва душата ми. Да! Под сянката на Твоите криле ще се скрия, докато преминат тези бедствия. (Пс 17:8; Пс 56:1; Пс 63:7; Ис 26:20)2Ще викам към Всевишния Бог, към Бога, Който действа за мене. (Пс 138:8)3Ще прати от небесата и ще ме избави, когато ме укорява онзи, който иска да ме погълне. (Села.) Бог ще изпрати милостта Си и истината Си. (Пс 40:11; Пс 43:3; Пс 56:1; Пс 61:7; Пс 144:5; Пс 144:7)4Душата ми е сред лъвове; лежа между пламнали хора, между човешки синове, чиито зъби са копия и стрели и чийто език е остър меч. (Пс 55:21; Пс 64:3; Пр 30:14)5Възнеси се, Боже, над небесата; славата Ти нека бъде по цялата земя. (Пс 57:11; Пс 108:5)6Мрежи приготвиха за стъпките ми; душата ми се е навела; изкопаха яма пред мене; те сами паднаха в нея. (Села.) (Пс 7:15; Пс 7:16; Пс 9:15)7Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; ще пея, а още ще славословя. (Пс 108:1)8Събуди се, душо моя[2]; събуди се, псалтире и арфо; сам аз ще се събудя на ранина. (Пс 16:9; Пс 30:12; Пс 108:1; Пс 108:2)9Ще Те хваля, Господи, между племената; ще Те славословя между народите. (Пс 108:3)10Защото Твоята милост е велика дори до небесата и Твоята вярност – до облаците. (Пс 36:5; Пс 71:19; Пс 103:11; Пс 108:4)11Възнеси се, Боже, над небесата; славата Ти нека бъде по цялата земя. (Пс 57:5)