1Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.2От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.3Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми. (Пс 7:10; Пс 65:10; Ер 11:20)4В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.5Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми. (1 Цар 2:9)6Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.7Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;8пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила (Вт 32:10; Рут 2:12; Зах 2:8)9от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме окръжават:10те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си. (Йов 15:27)11Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.12Те са като лъв, който жадува за плячка, – като лъвче, което стои на потайни места.13Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;14чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.15Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам. (Мт 5:8; 1 Кор 13:10; 1 Йн 3:20)
1Давидова песен[1]. Пази ме, Боже, защото на Теб уповавам. (Пс 25:20)2Казах на ГОСПОДА: Ти си Господ мой; вън от Тебе няма добро за мене.3В светиите на земята и в избраните – в тях е цялото ми благоволение.4Скърбите на онези, които заменят ЙЕХОВА с друг бог, ще се умножат. Аз не искам да принеса техните възлияния от кръв, нито ще произнеса с устните си имената на боговете им. (Изх 23:13; И Н 23:7; Ос 2:16; Ос 2:17)5ГОСПОД е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало. (Вт 32:9; Пс 11:6; Пс 73:26; Пс 119:57; Пс 142:5; Ер 10:16; П Ер 3:24)6За мене делът падна на приятни места. Да! Получих прекрасно наследство.7Ще благославям ГОСПОДА, Който ме е вразумил; също и през нощта ме учи сърцето ми. (Пс 17:3)8Винаги слагам ГОСПОДА пред себе си; понеже Той е отдясно ми, аз няма да се поклатя. (Пс 15:5; Пс 73:23; Пс 110:5; Пс 121:5; Д А 2:25)9Затова се зарадва сърцето ми и се развесели душата[2] ми, а още и плътта ми ще пребивава в увереност. (Пс 30:12; Пс 57:8)10Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; нито ще допуснеш човека, в когото си благоволил, да види изтление. (Пс 49:15; Д А 2:27; Д А 2:31; Д А 13:35)11Ще ми изявиш пътя на живота; пред Твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Тебе – винаги веселие. (Пс 17:15; Пс 21:6; Пс 36:8; Мт 5:8; Мт 7:14; 1 Кор 13:12; 1 Йн 3:2)