от Bulgarian Bible Society1В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?2И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях (Мк 9:36)3и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;4и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно; (Мк 10:14; 1 Кор 14:20)5и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;6а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. (Мк 9:42; Лк 17:1)7Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда. (1 Кор 11:19)8Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: подобре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний; (Мк 9:43)9и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена. (Вт 13:6; Мт 5:29)10Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен. (Бит 19:16; Пс 33:8; Евр 1:14)11Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото. (Мт 10:6; Лк 9:56)12Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената? (Лк 15:4)13И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени.14Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.15Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; (Лев 19:17; Лк 17:3; Як 5:19)16ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; (Вт 17:6; Вт 19:15; Йн 8:17; 2 Кор 13:1; Евр 10:28)17ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.18Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. (Мт 16:19; Йн 20:23)19Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен;20защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.21Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? (Лк 17:4)22Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.23Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си.24Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта;25а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати;26тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.27А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.28Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария[1], и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш;29тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя;30но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.31Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.32Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли;33не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?34И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.35Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.
1В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? (Мк 9:33; Мк 9:42; Мк 9:43; Лк 9:46; Лк 17:1; Лк 22:24)2А Той повика едно детенце, постави го посред тях и каза:3Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство. (Пс 131:2; Мт 19:14; Мк 10:14; Лк 18:16; 1 Кор 14:20; 2 Пет 2:2)4И така, който се смири като това детенце, той е по-голям в небесното царство. (Мт 20:27; Мт 23:11)5И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. (Мт 10:42; Лк 9:48)6А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини. (Мк 9:42; Лк 17:1; Лк 17:2)7Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта! (Мт 5:29; Мт 5:30; Мт 26:24; Мк 9:43; Мк 9:45; Лк 17:1; 1 Кор 11:19)8Ако те съблазни ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота сакат или куц, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.9И ако те съблазни окото, извади го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.10Внимавайте да не презирате нито едно от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата. (Бит 19:16; Пс 33:8; Пс 34:7; Зах 13:7; Лк 1:19; Евр 1:14)11Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото. (Мт 10:6; Лк 9:55; Лк 19:10; Йн 3:17; Йн 12:47)
Притча за загубената овца
12Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се? (Лк 15:3; Лк 15:4)13И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се.14Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките.
Прощаването на брата
15И ако съгреши брат ти спрямо теб, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си. (Лев 19:17; Лк 17:3; Як 5:19; Як 5:20; 1 Пет 3:1)16Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. (Вт 17:6; Вт 19:15; Йн 8:17; 2 Кор 13:1; Евр 10:28)17И ако не послуша тях, кажи това на църквата; а ако не послуша и църквата, нека бъде за теб езичник и бирник. (Рим 16:17; 1 Кор 5:9; 2 Сол 3:6; 2 Сол 3:14; 2 Йн 1:10)18Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. (Мт 16:19; Йн 20:23; 1 Кор 5:4)19Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата. (Мт 5:24; 1 Йн 3:22; 1 Йн 5:14)20Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.21Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли? (Лк 17:4)22Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. (Мт 6:14; Кол 3:13)
Притча за безмилостния слуга
23Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.24И когато започна да ги преглежда, докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.25И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му и всичко, което имаше, и дългът да бъде платен. (4 Цар 4:1; Неем 5:8)26Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Господарю, имай търпение към мен и ще ти платя всичко.27И господарят на този слуга, понеже го съжали, пусна го и му опрости заема.28Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.29Затова служителят му падна, молеше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя.30Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница – да лежи, докато изплати дълга.31А съслужителите му, като видяха станалото, дълбоко се огорчиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало.32Тогава господарят му го повика и му каза: Лукав слуга! Аз ти опростих целия онзи дълг, понеже ми се примоли.33Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб?34И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават, докато изплати целия дълг.35Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си. (Пр 21:13; Мт 6:12; Мк 11:26; Як 2:13)