от Bulgarian Bible Society1След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият; (Мт 26:2; Лк 22:1)2но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.3И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му. (Мт 26:7; Йн 11:2; Йн 12:3)4А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?5Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.6Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.7Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.8Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.9Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.10Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците. за да им Го предаде. (Мт 26:14; Лк 22:4)11А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.12В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? (Мт 26:17; Лк 22:7)13И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.14И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?15И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.16И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.17Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.18И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. (Пс 40:10; Мт 26:20; Лк 22:14; Йн 13:21)19А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?20А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.21Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.22И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. (Мт 26:26; Лк 22:19; 1 Кор 11:24)23И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.24И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.25Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.26И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.27И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците“. (Зах 13:7; Мт 26:31; Йн 16:32)28Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. (Мк 16:7)29А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не.30Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. (Мт 26:34; Лк 22:34; Йн 13:38)31Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.32Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля. (Мт 26:36; Лк 22:39)33И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.34И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.35И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;36и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти. (Мт 26:39; Фил 2:8; Евр 5:7)37Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?38Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна. (Лк 22:40)39И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.40А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.41И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.42Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.43И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите. (Мт 26:47; Лк 22:47; Йн 18:3)44А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.45И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави, Рави! и Го целуна.46А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.47А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.48Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.49Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но – да се сбъднат Писанията. (Йов 19:13; Пс 21:7; Пс 68:9; Пс 87:9; Ис 53:12)50Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.51Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.52Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.53И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. (Мт 26:57)54Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.55А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха. (Пс 26:12; Пс 34:11; Мт 26:59)56Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.57И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:58чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен. (Мк 15:29)59Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.60Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?61Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? (Ис 53:7; Д А 8:32; Евр 1:5)62Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. (Мт 26:64; 2 Сол 1:10)63Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?64Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.65И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.66Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника (Мт 26:69; Лк 22:56; Йн 18:25)67и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.68Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.69Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.70А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.71И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.72Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче. (Мт 26:75; Мк 14:30)
1А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжниците търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го погубят. (Мт 26:1; Мт 26:2; Лк 22:1; Йн 11:45; Йн 11:55; Йн 13:1)2Защото си казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение между народа.3И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. (Мт 26:6; Лк 7:37; Йн 11:2; Йн 12:1; Йн 12:3)4А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?5Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея.6Но Исус каза: Оставете я. Защо и досаждате? Тя извърши добро дело за Мене.7Защото сиромасите всякога са между вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз невинаги съм между вас. (Вт 15:11)8Тя извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение.9Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.
Предателството на Юда
10Тогава Юда Искариотски, онзи, който беше един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. (Мт 26:14; Лк 22:3; Лк 22:4)11Те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
Тайната вечеря
12А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата? (Мт 26:17; Лк 22:7; Йн 13:1)13И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него.14И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си?15И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.16И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха каквото беше им казал; и приготвиха Пасхата.17След като се свечери, Той дойде с дванадесетте. (Мт 26:20)18И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. (Пс 41:9; Мт 26:20; Мт 26:21; Лк 22:14; Йн 13:21)19Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?20А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.21Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. (Мт 26:24; Лк 22:22)22И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло. (Мт 26:26; Лк 22:19; 1 Кор 11:23; 1 Кор 11:24)23Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея.24И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина.25Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.26И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. (Мт 26:30)27И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат.“ (Зах 13:7; Мт 26:31; Йн 16:32)28А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. (Мк 16:7)29А Петър Му каза: Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма. (Мт 26:33; Мт 26:34; Лк 22:33; Лк 22:34; Йн 13:37; Йн 13:38)
Предсказанието на Исус Христос за отричането на апостол Петър
30Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. (Мт 26:31; Мт 26:34; Лк 22:31; Лк 22:34; Йн 13:36; Йн 13:38)31А той още по-разпалено говореше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
Молитва в Гетсиманската градина
32Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля. (Мт 26:36; Лк 22:39; Йн 18:1)33И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва.34И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. (Йн 12:27)35И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше:36Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш. (Мт 26:39; Йн 5:30; Йн 6:38; Рим 8:15; Гал 4:6; Фил 2:8; Евр 5:7)37И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?38Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. (Лк 22:40; Рим 7:23; Гал 5:17)39И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.40И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.41И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците. (Йн 13:1)42Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава. (Мт 26:46; Йн 18:1; Йн 18:2)
Залавянето на Исус Христос
43И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините. (Мт 26:47; Лк 22:47; Йн 18:1; Йн 18:3)44А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав – Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.45И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна.46И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.47А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.48Исус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите? (Мт 26:55; Лк 22:52)49Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията. (Йов 19:13; Пс 22:6; Пс 69:8; Пс 88:8; Ис 53:12; Лк 22:37; Лк 24:44)50Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.51И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха.52А той, като остави плащеницата, избяга гол.
Исус Христос на съд пред синедриона
53И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците. (Мт 26:57; Лк 22:54; Лк 22:63; Йн 18:13; Йн 18:19)54А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня.55И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха. (Пс 27:12; Пс 35:11; Мт 26:59)56Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха.57После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:58Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. (Мк 15:29; Йн 2:19)59Но и в това свидетелствата им се различаваха.60Тогава първосвещеникът се изправи насред синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? (Мт 26:62)61А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения? (Ис 53:7; Мт 26:63; Д А 8:32; Евр 1:5)62А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния[1] и идещ с небесните облаци. (Мт 24:30; Мт 26:64; Лк 22:69; 2 Сол 1:10)63Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?64Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.65И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.
Отричането на апостол Петър
66И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника; (Мт 26:58; Мт 26:69; Лк 22:54; Лк 22:55; Лк 22:56; Йн 18:15; Йн 18:25)67и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина.68А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя. (Мт 26:71; Лк 22:58; Йн 18:25)69Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.70А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава. (Мт 26:73; Лк 22:59; Йн 18:26; Д А 2:7)71А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите.72И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака. (Мт 26:75; Мк 14:30)